имахме вече случай да засегнем въпроса за елинофилството на нашите по-стари хуманисти в своята биография на Фотинова и доказахме, че почти до 1840 г. те бяха далеч от оная омраза, която се всели по-пос-ле в сърцата ни против всичко гръцко. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 53.
ЕЛИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до древна Елада и до древните елини. Тая класическа планина, или по-добре планини, защото Родопите са един безконечен куп вериги,.. — тъй много споменувани от елинските историци и дивно възпявани от Хорация, са населени главно с българи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 64. От нея [Витоша] се е възхищавал Александър Македонски, който съсипа елинските държави и Персия, за да очисти пътя на Рим. П. Де-лирадев, В, 13. Елинската стара литература се разви на времето до една висока степен и стана изпосле основа на римската , а че и на всичката европейска литература.
Н. Бончев, Съч. I, 151. Крепостта Месем-ври само елинския цар държал. В. Марков-ски, ПЗ, 292. Самите чужденци, покрай трудовете си по старата елинска и византийска литература, били се често увличали и в изучаването на съвременния гръцкий народ. М. Балабанов, СбНУ II, 290. По крайбрежието,.., възникнали нови, богати градове, построени по елински образец. Ист. V кл, 1980, 166. Елинска поезия. Елинска цивилизация. Елинска епоха.
2. Остар. Гръцки. Баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово. Ив. Вазов, Съч. XII, 154. Елинските патриоти зеха участие наедно с башибозуците и черкезите по време на българското въстание против нашите юнаци. НБ, 1876, бр. 54, 209.
3. Като същ. елински м. а) Старогръцки език. Той [Стефан] можеше да говори, да чете и пише по гръцки, а дори и да чете и разбира сам-там по елински. Д. Немиров, Б,
39. Силата на това образование [класическото] е математиката и два езика: елински и латински. Н. Бончев, Съч. I, 72. Всякой млад българин,.., има потреба да знае един от старите язици, затова в просветена Европа на места учат латински, на други — елински. СбПер. п, 61.
б) Остар. Гръцки език. Дядо поп Данаил не беше се научил да чете по елински в църквата и дълги години четеше само на славянски или на прост народен език. Д. Талев, ЖС, 67-68.
ЕЛИНЩИНА ж. Остар. Елинизъм (във 2 знач.). Той мислеше за ангарийните селяци,..; и за самите градски първенци, раздвоени на две от люта кавга за елинщината, сякаш нямаха друг дерт освен църквата.
А. Христофоров, А, 297.
ЕЛИПСА ж. 1. Мат. Затворена крива линия, която се получава от пресичането на конус или цилиндър с плоскост и е сечение, на което сборът от разстоянията на всяка нейна точка до две определени точки (фокуси) е постоянна величина. Измислихме предлога на срещата — преговор по аналитична геометрия: елипса, хипербола, парабола..
А. Гуляшки, ЗР, 109. Кривите — елипса, парабола и хипербола, получаваме като пресечем един кръгов конус с равнина, която може да заема различни положения спрямо оста на конуса. ВН, 1958, бр. 2210, 4.
2. Контури на предмет, очертания на нещо, които наподобяват такава затворена крива линия. Из полето стърчаха много такива пики, наредени в една голяма елипса — пътят на самата атака. И. Йовков, Разк. II, 239. В най-ниската част на парка брези ограждаха в елипса красиво езеро, а нататък се редяха фонтани, аквариуми, планетари-ум... П. Илиев, ЛВ, 36. Тук една чешма без кран бясно плющеше в коритото си, а горе, около стълба с лампата, рояк дребни мушици описваха безкрайни бързи елипси. Д. Цончев, ЧС, 62.
3. Езикозн. Изпускане на част от изречение, която лесно се подразбира и може да се възстанови в даден контекст. Авторът използува извънредно често елипсата: изпуска думи, съкращава изрази. Г. Цанев, СИБЛ, 265.
— От гр. еХ1ег\|/ц 'изпускане' през нем. Ellipse или фр. ellipse.
ЕЛИПСИС м. Остар. Елипса. Няколко кукумявки акомпанират сатанинското злорадство. Велзевул очертава със своя жезъл един елипсис над празното място до гроба на Светослав Миларова, вглежда се в огненото сияние на този елиписис и покъртва страшната околност с демонското ха-ха-хаа! Ал. Константинов, Съч. I, 12. Диаметрите на един елипсис не са равни. Д. Витанов, НС (превод), 51-52. Между фигурите в речи има четири, които се отнасят повече на словосъчинението (..), отколкото на писмените правила. Те са: изпу-щане (елипсис), преизобилство (плеоназъм). Д. Войников, PC, 48.
ЕЛИПСОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има формата на елипса; елипсообразен. Една посивяла, но още здрава врата ни пропусна в елипсовиден салон. Й. Радичков идр., ГСП, 130. Слугите поднасяха чашки с ракия и всевъзможни мезета в малки елипсовидни чинийки. А. Христофоров, А, 79. Покрай стените бяха наредени тапицирани столове, тънконоги, с високи елипсовидни облегала. А. Гуляшки, ЗР, 303. Малки момиченца разнасяха в елипсовидни кошнички букети от бели рози. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 184. Елипсовидна рамка. Елипсовидно огледало.
