ЕЛИНИЗЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от елинизирам и от елинизирам се; по-гърчване. Гръцкото духовенство целяло да унищожи народностното съзнание на нашия народ и го погърчи. Борбата за погър-чване (елинизиране) на българите се водела от гръцката буржоазия и от квартала Фенер (Фанар) в Цариград. Ист. VII кл, 60.
ЕЛИНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м.
1. Само ед. Истор. Период в историята на античния свят, който започва от завоеванията на Ал. Македонски на изток (334-323 г. пр. н. е.) до падането на последната самостоятелна елинска държава Египет под римска власт (30 г. пр. н. е.). Едва в епохата на елинизма владетелите започват да колекционират произведения на изкуството и книги. Това е времето, когато Архелаос от Македония заплатил на Зевксис за художествената украса на своя дворец.., а Александър Македонски поръчва на Апелес своя портрет. Хр. Ковачевски, СК, 110. // Само ед. Смесена елинско-източна култура през този период. Елинизмът ни е оставил прекрасни скулптурни творби. Ист. V кл, 1980, 168.
2. Стесн. Книж. Влиянието на гръцкия език и гръцката култура у нас по време на Възраждането. Което особено ни учудва, то е, че Фотинов, при всичкото свое гръцко възпитание и образование, при всичката своя безмерна любов към гръцката наука,.., си остана винаги българин по душа и сърце и не се претопи като толкова други в големия котел на елинизма. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Белина (..) е обрисуван като битово-комична фигура. Макар да е поклонник на елинизма, ограничен, наивен и повърхностен, той е със запазено национално съзнание. Лит. X кл, 281. По повод оплакванията на гръцкото правителство за безредията от българските комитети в Македония, които изтреблявали елинизмът, ав-стро-унгарският посланник в Лондон запитва за мнението на английското правителство. Пряп., 1903, бр. 88, 1. „Чрез смъртта на Каравелова елинизмът в България се отървава от едного от най-фанатичните врагове.“ Пряп., 1903, бр. 85, 4.
3. Езикозн. Гръцка дума или израз, заети в друг език.
ЕЛИНИН, мн. елини, м. Елин. За немските гостинничари той и досега си спомня с особена симпатия. Най-вече за трима от тях: един елинин, един юдей и един шва-ба. П. П. Славейков, ЕП 1907, 9.
ЕЛИНЙСТ м. Книж. 1. Специалист по старогръцки език и литература, познавач на елинската история и култура. Даскал Ботьо, добър елинист, ми даваше уроци по някаква гръцка книга с исторически разка
зи. Ив. Вазов, Съч. X, 169. Жуковски намерил професор Грасхоф, голям елинист, който помогнал на неговото „невежество“.
Професорът му преписал „собственоръчно“ от оригинал цялата Одисея. Н. Лилиев, Съч. III, 105.
2. Поклонник, привърженик на елинската култура; елинофил. Като съюзници на му-сикословесний хаджи Атанасия, сладкогласния псалт и елинист, фигурираха:.. — дядо Иоси, поп Ставри,.. Естествено, Иванчо Йотата се присъедини към лагера на ели-нистите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 38.
ЕЛИНИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Елинистически. Докато градовете на феодална Западна Европа били разрушени и запустяли, градовете на елинистичните източни държави, на Китай, Арабия и Индия продължавали своето развитие. Т. Горанов и др., ПА, 28.
ЕЛИНИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който се отнася до елинизъм (в 1 и 2 знач.). Елинистическата епоха дава възможност за по-тесен контакт на траките с гръцката култура чрез гръцките полиси по западния бряг на Черно море. ЗФ, 1971, бр. 27, 4. Тя [гръцката култура] не изместила напълно културата на покорените народи, а се смесила с нея. Създала се нова смесена гръко-източна култура, наречена елинистическа. Ист. V кл, 1980, 167 В новите елинистически градове били построени красиви сгради,.. Скулпторите от елинистическата епоха вече правели не само отделни фигури, но и групи от по няколко фигури. Ист. V кл, 1980, 168. Елини-стическо влияние.
ЕЛИНКА ж. 1. Жена от основното население на древна Елада.
2. Остар. Гъркиня.
3. Остар. и диал. Езичница. Тя ся наричаше елинка, защото вярата й беше елинска, т. е. язическа. КТЕМ, 309.
ЕЛИНОФИЛ м. Книж. Привърженик, поклонник на елинската култура; елинист. Дълбоко убедени в ползата от гръцката образованост, нашите хуманисти, които бяха елинофили, но не и гъркомани, не можеха естествено да не препоръчват откриването на гръцки училища и в самата България. Ив. Шишманов, Избр. съч.1, 54. В историята обаче той [Р. Попович] живее предимно със славата на горещ елинофил. Като краен поклонник на гръцката образованост,.. той смята, че тя е необходимо средство за спасение на българския народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 26.
ЕЛИНОФЙЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от елинофил. Априлов,.., се отказва по-късно от елинофилските си увлечения, залавя се да изучи матерния си език и се посвещава на патриотически предприятия. Б. Пенев, НБВ, 12.
ЕЛИНОФЙЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Силна привързаност към всичко гръцко, преклонение пред елинската култура. Ние
