ричат екзотермични. Ст. Христов и др., РПУ, 50.
ЕКЗОТЕРМЙЧНОСТ, -TTà, мн. няма,
ж. Спец. Процес, който се характеризира с отделяне на топлина. Екзотермичност на реакция.
ЕКЗОТИ обикн. мн. Спец. Растения и животни от чуждоземен произход, които не са характерни за местната флора и фауна. Българската флора е тъй богата, че не трябва да се обогатява чрез внедряване на екзоти, а самата тя може и трябва да стане неизчерпаем източник за създаване на декоративни сортове. Н. Виходцевски, НЕР, 45. Червеният дъб и видовете бяла акация, които се отглеждат у нас, са екзоти.
— От гр. èÇcimKÔç 'чужд, чуждоземен'.
ЕКЗОТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Изк. Изобразяване на герои, събития, пейзажи от екзотични страни. С „Адам и Ева“ и „Мистерия“ писателката ни убеждава, че романтичното и екзотизмът не са чужди на нейната природа. Б. Шивачев, Съч. I, 152.
— От фр. exotisme.
ЕКЗОТИКА м. Книж. Специфични черти, характерни за природата, бита, културата на отдалечени и малко познати страни, обикн. южни и източни, които са необикновени, привлекателни, странни за други народи, предимно северни. Сега младостта имаше нови песни и те му бяха чужди, но в тях звучеше екзотиката на топли страни, на разиграна гореща кръв и понякога той се поддаваше на тази музика. Ем. Манов, БГ,
91. Екзотиката на тихоокеанския островен свят се допълва от чудесните фойерверки на изригващите вулкани. Хр. Тилев, В, 66. Като юноша той мечтаеше да стане моряк, защото го привличаше магнетизмът на морето и романтичните разкази на моряците за екзотиката на южните пристанища. РД, 1959, бр. 256, 3.
— От гр. èÇûmicoç 'чужд, чуждоземен1 през фр. exotique.
ЕКЗОТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е типичен, свойствен за отдалечени и малко известни страни, обикн. южни и източни, и чужд, нехарактерен за други народи, обикн. северни; екзоти-чески. Когато чуем да се говори за Канарските острови, веднага виждаме пред себе си някакви слънчеви градини с екзотични дървета, по чиито клони са накацали милиони пеещи канарчета. Св. Минков, ДА, 18. Други лодки са препълнени само с екзотични плодове — банани, фурми, ш смокини. П. Вежинов, ДМ, 11. Едни от най-разпространените тропични растения са палмите .. Голямото им разпространение ги прави неделима част от екзотичния пейзаж. К, 1963, кн. 2, 4. По асфалта към вилите в Ескориал .. хвърчеха автомобили, а в тях седяха мургави жени, красиви като екзотични цветя. Д. Димов, ОД, 141. Около пристанището е наблъскан средновековният град. Витрини, пълни със змии и екзотични птици. А. Каралийчев, С, 85. Поетът посещава някои източни страни. Красотата на екзотичната природа го опиянява. Лит. XI кл, 271. Екзотични растения.
2. Прен. Който прави силно впечатление със своята странност, особеност. Стамболийски беше една оригинална, живописна и екзотична фигура, която будеше еднакво и любопитството, и разположението на тия, с които се срещаше. Д. Казасов, ВП, 237. Има .. нещо твърде екзотично, твърде изключително и хубаво в живота край едно море. Й. Йовков, Разк. III, 68.
ЕКЗОТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Екзотичен. Лицето му правилно, покрито с приятна бледност, уморено, малко изветряло, с английски фаворити [бакен-барди] .., които му придаваха нещо екзоти-ческо. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59. Долна Баня се пада в ихтиманската окръжност, прочута по хубавия тип на жените. Тоя тип няма нищо славянско или татарско. Тежкият кърски живот, пекът, оскудията са загрубили лицата, без да разрушат красотата им. Как е попаднал в сърцето на България тоя остров на екзотическа хубост? Ив. Вазов, Съч. XV, 116.
ЕКЗОТЙЧНО. Книж. Нареч. от екзотичен. Смъкна меките книжни обвивки на два портокала, разряза ги. Екзотично сладкият им аромат я накара да въздъхне. Л. Дилов, ПБД, 50-51. В маска той напомняше на мавър: .. екзотично едрите устни, високото чело .., античният профил му придаваха хубостта на човек, който беше намерил своето призвание в служба на едно от най-старите изкуства — театъра. Т, 1954, кн. 10, 31.
ЕКЗОТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на екзотичен. — Но, наистина, всичко това любопитно ли ти е? .. Колкото за мене, не знам, може би съм свикнал — но тая подправена екзотичност ме дразни. К. Константинов, ПЗ, 175.
ЕКИП м. Събир. 1. Спорт. Състезателна група от определен брой спортисти, упражняващи един и същ спорт. В екипа за надбягване с обръчи бяхме четирима. П. Сла-вински, МСК, 21. Днес се произведоха гребни състезания. Спечели екипът на Тутракан. ОФ, 1950, бр. 1824, 4. За екип победител от похода ще бъде обявен този, който покаже най-много качества на издържли-вост. ОФ, 1949, бр. 1499, 4. Колоездачен екип.
2. Разш. Група от хора, които извършват една обща работа или имат еднаква задача. Все поради страстта да пътува в далечни страни,.. да проучи и други хора той [Минков] бе включен в чиновническия екип на
