.. Какво общо има материализмът с екзистенциализма? Ал. Гетман и др., СБ, 157.
— От фр. existentialisme.
ЕКЗИСТЕНЦИАЛЙСТ м. Филос. Литер. Привърженик на екзистенциализма. Свободата у екзистенциалистите е неотделима от чувството за отговорност за всичко извършено и за вина. Ив. Сарандев, ЕС, 124.
ЕКЗИСТЕНЦИАЛЙСТКА ж. Филос. Литер. Привърженичка на екзистенциализма.
ЕКЗИСТЕНЦИАЛЙСТКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Филос. Литер. Който се отнася до екзистенциализъм. Той [Теофил от „Антихрист“] избира не етически средства за оорба срещу поробителите .., а активно вмешателство в събитията .. И по тая линия екзистенциалисткото тълкувание на образа е неоснователно. Ив. Сарандев, ЕС,
124. Стотици театри в Париж, във Франция и в чужбина се превърнаха в трибуна, от която екзистенциалистките схващания на Сартр се разпространяваха сред верующи и неверници чрез неговите пиеси. ЛФ, 1958, бр. 5, 4. Екзистенциалистко списание. Екзистенциалистки кръгове.
ЕКЗИСТЁНЦИЯ ж. Филос. Литер. Съществуване. — Известно е .., че като философия на съществуванието той [екзистенциализмът] открива неразчленената цялост на субекта именно в понятието ек-зистенция. Ив. Сарандев, ЕС, 123-124.
— От лат. existentia.
ЕКЗИСТЕНЦ-МЙНИМУМ м. Книж. Най-малкото средства, с които човек може да преживява. Доходът бе по-нисък от официално обявения екзистенц-минимум.
— От лат. existentia 'съществуване' + minimum през нем. existenzminimum.
ЕКЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: външен, извън нещо, напр.: екзодерма, екзогенен и др.
— От гр. ëÇœ 'вън'.
ЕКЗОГАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Социол. Който се отнася до екзога-мия. Противоп. ендогамен.
ЕКЗОГАМИЯ ж. Социол. В първобит-нообщинния строй — обичай, който забранява брака между мъже и жени от една и съща обществена група — род, племе и др. Противоп. ендогамия.
— От гр. ëÇcù 'вън' + yocpoç 'сватба, брак'.
ЕКЗОГЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е предизвикан от външни причини, който има външен произход. Противоп. ендогенен. Външните процеси, които изменят земната кора, се състоят в разрушаването на скалите под действието на въздуха, водата .. Затова те се наричат външни или екзогенни сили за разлика от ендогенните, т. е. вътрешните. Тр. Николаев и др., ОГ, 50. Причините за кожните болести могат да се разделят, макар и условно, на външни (екзогенни) и вътрешни (ендогенни). Ил. Петков и др., КВБ, 30. Факторите, които обуславят правилното физическо развитие на детето, биват ендогенни (вътрешни) и екзогенни (външни). Ив. Вапцаров и др., ДБ, 53. Татуировката е също така екзогенна пигментация. Б. Кър-джиев, ОПА, 81.
О Екзогенни процеси. Геол. Процеси на изменение на земната повърхност и в земната кора на неголяма дълбочина под влиянието на външни сили — слънчевата енергия, водата, въздуха и др.
— От гр. ё£со 'вън' + уеуо<; 'род'.
ЕКЗОД м. Литер. Четвърта и последна част в античната гръцка трагедия, в която се съдържа развръзката. Последният епизод [ на старогръцката трагедия] носи име екзод, което ще рече изход. БР, 1931, кн. 4-5, 145. ^
— От гр. ё^собод 'изход'. — Друга форма: е к с о д.
ЕКЗОДЁРМА ж. Бот. Повърхностният най-външен пласт от клетки в корените на растенията, които се образуват след опадва-нето на кореновите власинки. Останалите части на корена, които са загубили власинките си и са се покрили с екзодерма, .., образуват така наречената неактивна част. Хр. Дилов и др., РВ, 10.
— От гр. ё£со 'вън'ч+ берра 'кожа'.
ЕКЗОСФЕРА ж. Спец. Най-външният слой на атмосферата, започващ на височина над няколкостотин километра, в който газовите молекули се движат с огромна скорост и се разсейват в космическото пространство. Атмосферата се дели на тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера., и екзосфера. Л. ОДанолов, РА, 7.
ЕКЗОТЕРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Знание за мистични учения, тайнствени религиозни обреди и под., което е дос-тъпно за широк кръг хора, за непосветени. Противоп. езотеризъм. // Разш. Книж. Знание, което е предназначено за широк кръг хора, което е разбираемо и за неспециалисти.
— От гр. е£сотер1к6<; ‘всеобщоразбираем, популярен’ през фр. ехЩепвте.
ЕКЗОТЕРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. —чни, прил. Книж. Който е свързан с екзотери-зъм, който се отнася до екзотеризъм. Противоп. езотеричен.Н. Райнов е надникнал в света на екзотеричните учения. 3. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 79.
— От гр. е^сотергко!; през фр. ехо1епцие.
ЕКЗОТЕРМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е свързан с отделянето на топлина. Химични реакции, при които се отделя топлина, се наричат екзотермични. Хим. VIII кл, 1965, 7. Всички химични, както и много физични процеси, се придружават с освобождаване или поглъщане на топлина. В първия случай процесите се на
