жребий. Хвърлихме „ези-тура“. На княза се падна да лови пред мен, а на мен — след него. Хр. Пелитев, ХО, 103.
— От тур. yazi 'писмо'. — Друга (диал.) форма я з й.
ЕЗЙК1, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1.Анат. У гръбначните животни и човека
— продълговат подвижен мускул, разположен в устната кухина, орган на вкуса и храненето, който у човека взема участие и при образуването на звуковете на речта. Лекарят прегледа болния внимателно: както му е реда., гледа му езика и очите, па седна до масата и, като помисли малко, извади листче хартия и зе да пише рецепта. Т. Влайков, Съч. II, 55. По едно време Бай Ганьо, под впечатлението на разказа, зац-въка толкова силно с езика си, щото всички устремиха очи към него. Ал. Константинов, БГ, 21. — Опитах го [виното], опитах го, отче! — Е? — Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Елин Пелин, Съч. I, 61. Такава задуха бе, че дори и кучетата, с изплезени езици, се криеха из сенките. К. Петканов, СВ, 124. Огладнелите животни лакомо заску-баха високата трева, като протягаха сините си езици и самодоволно и тежко пръхтяха. Й. Йовков, ЧКГ, 155. Сто възли да му вържеш на езика, не би мълчал. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 133. Езикът кости няма, но кости троши. Послов. Волът се връзва за рогата, а човекът за езика. Послов. На едни езикът, а на други зъбите работят. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 71. Детето си прехапа езика. А Болният имаше обложен език.
2. Ядене, приготвено от този орган на животно, обикн. говежди или свински. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо
— ръжени хлебчета, сладкиши.. После — пушен език, пържено пиле. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Акранов си представи напуснатата преждевременно трапеза в летния дворец,., изящните движения на съпругата си Корнелия, която си сипва за трети път желиран език. Й. Попов, ИЖП, 33.
— Подир туй, моля, да ми се даде / една по-гъста супа със фиде. / След нея — пилешко на каша, / бутилка вино — една чаша, ра-гу... език соте... Д. Подвързачов, Б, 98. Приготвих задушени езици.
3. Нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Купните пращяха. Огнени езици се развърнаха от тях и запалиха стърнището. Ив. Вазов, Съч. XIV, 75. Па седянка тъй се свири. Огънят пламти и вие жълти езици, иска да погали момини бузи. К. Петканов, СВ, 83. Петранов ясно виждаше проточените езици на мъглата. Й. Йовков, Разк. I, 191. В падинката течеше вода и пътят й се познаваше по дългия зелен език от съвсем свежа трева. П. Вежинов, НС, 170. Южните и източните склонове на планината са наря-зани с дълбоки долини, затова езиците на ледниците се спускат по долините на по-дълго разстояние. Ст. Петров, П, 46. Нощта изпълни се с гърмеж и вик / и пламъкът изви червен език, / блестящ на покривите кат рубин... Хр. Смирненски, Съч. I, 61. Скъса се езикът на обувката ми.
4. Метална част на камбана или звънец, която произвежда звън, като се удря в стените им. Тежките железни езици на камбаните висяха неподвижни, за тях бяха вързани въжета, които се спущаха чак долу. Д. Талев, ПК, 47. Училищният прислужник излезе пред вратата и хвана връвчицата, която висеше от езика на камбанката под стряхата на входа. Т. Харманджиев, Р, 103.
— Прости ми, отче, че не мога да те приема, както подобава, защото без жена е моят дом. А овчарова къща без жена е като чан без език. А. Дончев, ВР, 54. Само клисарят — старчето нямо — /в събота, както през прежните дни, / дърпа езика на вехта камбана, / бавно, излишно звъни. П. Матев, СВХ, 48. И понесе ни далеко над самотните поляни, / веем вихрени одежди — и над сънните земи / бием медните езици на загадъчни камбани / и пируваме, и пеем в напластените тъми. Хр. Ясенов, Събр. пр, 56.
5. Подвижна, закрепена само в единия си край пластинка или метална пръчица с раз-лично предназначение в предмети, механизми, уреди. Натисна [Янко] силните пружини [на капана] с крак и като си помагаше с ключа, лесно запъна на куката големия, ръждив език. Ем. Станев, ПЕГ, 112.
6. Диал. Заострена част на рало, на която се надява ралникът (Н. Геров, РБЯ).
О Волски език.1 Многогодишно папратово растение с дълги (15-40 см) езикови дни тъмнозелени кожести листа, което вирее във влажни сенчести гори предимно в планините; еленов език, биволски език, Scolopendri-um vulgare. Налагахме я [болната] с горещи трици и смрадлика, давахме й да пие сър-чавче и волски език. ВН, 1961, бр. 3175, 4.
— Ана тебе, бай Горчо, ще ти кажа, че няма да оздравееш, щом носиш хромела на гърба си.. На ти делянка и волски език, вари го с небет-шекер и пий по едно канче всяка сутрин на гладно сърце. Д. Немиров, Б, 54. Волски език2. Разг. В миналото — банкнота от хиляда лева. — Колко ще трябват? — попитах ги. — Ами ще трябват по 20 волски езици на човек.. Заложих аз къщата си, изтеглих от банката двайсет хилядарки и заминах за Балчик. А. Ка-ралийчев, НЗ, 184. Задоми се, взе си булка със зестра, и то каква зестра! Триста хиляди волски езици малко ли са? Й. Велков, СДН, 385. Морски език. Зоол. Морска риба с източено листовидно тяло, покрито с дребни бодливи люспи, която живее в песъчливите места край брега. Solea nasuta. Син език. Ветер. Вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни, пренасяно
