са заети до една. И. Йовков, ПК, 51. До едно време. Разг. До известен, определен момент. Те отидоха настрана с Йовча и заговориха. До едно време бяха в градината, после се изгубиха. Й. Йовков, ПГ, 223. До едно време държеше ръцете си в предните джобове на панталона, после се сети, та премести едната ръка в задния джоб. Й. Радичков, СР, 98. До сто и едно. Разг. Извънредно много. — Само така! Ако почнеш да отстъпваш, ще те въртят до сто и едно. И. Петров, МВ, 75. Държа едно; държим едно. Разг. 1. С някого. На същото мнение съм с някого, солидарен съм с някого. Аз го помня, тук под дъба на сборището като разправяше делбите и препирните на селото. Същи цар беше той тук! Ама тогази всички държаха едно с него, нямаше тези ежби помежду ни. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 47. Нямаха мир и слога в селото си и се деляха на безброй партии, делиисуфчени държахаиедно и на изборите се явяваха вку-пом. Й. Йовков, ПГ, 57. 2. Отстоявам някакво твърдение, мнение, становище. Той се приближи до мене и пришепна ми тихо: — За Ясъ-Курия ни викат. Едно ще държим: че аз и Данаил сме ходили по търговия, а ти си ни придружавал само за разходка. К. Величков, ПССъч. I, 115. Един бие (тупа) тъпана, друг обира (събира) парсата. Разг. Употребява се, когато някой, съвсем без да се е трудил, получава нещо, ползва се от някаква облага, придобита с труд от друг.
— Ето какви са хората — мислеше си той,
— навсякъде засади и конспирации... Един бие тъпана, а друг събира парсата. К. Калчев, ЖП, 227. — Ще приказвам. Защо да не приказвам? Стига вече един да бие тъпана, друг да събира парсата. Тая вечер за това са ме турили наряд. Ама няма да го бъде. Вл. Полянов, ПП, 147. Един бог (господ) знае. Разг.; Един дявол знае. Разг. Пренебр. Във въпрос, или въпрос.-възкл. изр. Употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо; не е известно, не се знае. Позвъних, като попипах предварително пистолета в джоба си — един бог знаеше какво щеше да се разиграе следващата минута! Др. Асенов, СВ, 130. И тъй си е: мълчи. Мълчи и мисли. Какво мисли — един господ знае. Й. Йовков, ЖС, 130. Времето вървеше бавно, проточено, лениво. Иван и Петето се бавеха в кухнята, стягаха се, какво правеха, един дявол знаеше... Старата взе да се безпокои. Г. Караславов, Тат., 251. — Как и кога се е измъкнал от болницата, един дявол знае... и то... по халат. П. Михайлов, МП, 118. Един вид. Разг.
1. При уподобяване — за посочване на някакво сходство, приблизителна еднаквост; нещо като, нещо подобно на. — Но не ти ли излезе малко скъпичко всичко това?.. Той разпери ръце. Един вид, поех си риска. Г. Друмев, УКР, 41. — Много пили онази вечер. Й даже той, Кольо, се учудил, че самият Спас му предложил да си фирнат — прецедент един вид! В. Сотиров, ЛНП, 48. Книгите се пишели по поръка, но често писането на книги било един вид наказание. Б. Ангелов, ЛС, 138-139. 2. Като вмет. израз. За дообясняване на казаното; по-точно казано, така да се каже, с други думи.
44 Речник на българския език, т. IV
— В страха си,.., моят клиент, изгубва, един вид, съзнание. Елин Пелин, Съч. I, 196.
— Ще има и собствено стопанство: крави, кокошки, зеленчукова градина. На кооперативни начала,.. Кооперация, един вид. Й. Йовков, 04, 157-158. Един вятър ни вее (носи). Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме. Един гледа сватба, друг — брадва; <за> едни сватба, <за> други брадва. Разг. Употребява се, когато някой пострадва от нещо, което за други е хубаво, добро. — Ще я вземат [каруцата], ами! НикоЗй не може да я вземе. Аз я вкарах в двора и залостих портата. Зная аз: един гледа сватба, друг брадва. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 293. Един ден. Разг. В неопределено, неизвестно време в бъдещето; някога, някой ден, след време. — Дай цена на човека, да си сигурен в имота си... Защо да кажат един ден, че опропастяваш хората! Елин Пелин, Съч. III, 131. Не е ли той човек, за когото един ден ще се пише и говори така, както днес се пише и говори за старите пророци? Г. Караславов, СИ, 32. Един-единствен; един-едничък. Разг. За усилване — само един. В същия миг отвън прозвуча камбана. Един-единствен удар, който глухо и тихо замря. Й. Йовков, Ж 1945, 181. Аз нямам ни един-едничък хубав спомен / от мойте детски дни. А. Разцвет-ников, С, 80. Един или друг. Разг. Някакъв. Иван Селският с всички е добър, с всички кметове, бивши и настоящи,.., с всички живущи в селото и с тия, които по една или друга причина са вън от него и се намират в затвора. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Един и същ (същи). Все този, все същият; еднакъв, неизменен, непроменен. Вечеряше в един и същ ресторант, с една и съща компания. Елин Пелин, Съч. II, 174. Едни и същи си оставаха планините наоколо, поляните по Добромерица и по Боцур, канарите и долищата в Гръмовец. Й. Йовков, СЛ, 76. Единият ми крак е в гроба (трапа); с единия крак съм в гроба (трапа). Разг. Скоро ще умра (при тежка болест, премеждие или старост). — Когато ражда жената, единият й крак е в гроба, а още повече , когато е насила. Д. Талев, ЖС, 393. — Знаеш ли само колко хора днес се радват на отлично здраве, след като са били с единия крак в гроба, смазани от старост, измъчвани от ревматизъм и от всевъзможни други болести. Св. Минков, БФ, 33. Златан чорбаджи не можа да замине за Божи гроб. Разболя се, легна на постеля и, когато Великден дойде, той беше с единия крак в гроба. К. Петка-нов, БД, 212. Един косъм ме дели от нещо.
