Page:RBE Tom4.djvu/520
хан е видинският Пазвантоглу, .., съгледвачите разбраха, че нямат работа с лъжлив слух. Кабакчиоглу никога не хвърляше думите си на вятъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 610-611.
ДУМА2 ж. Истор. 1. Представително изборно законодателно или административ-но учреждение в царска Русия. Градовете [в царска Русия след 1861 г.] получили право да избират градски думи..., които се занимавали с уреждането на градските работи. Ист. X кл., 106.
2. Събрание, съвет на болярите в древна Русия.
— Рус. дума.
ДУМАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Ди-ал. Говоря, казвам, приказвам. — Ружке, — побутна я с лакът Маринката — да ти кажа ли... — Думай, че заспивам. А. Каралий-чев, ЛС, 49. Какво каеш, Дъбак? .. —Думам, че моето момиче и твоята бабичка се не надпяват вече, бяла главо! Елин Пелин, Съч. I, 166-167. — Правдата думаш, синко, четеш я като по книга, — заключи дълбоко замислено дядо Стою. Г. Караславов, СИ, 304. — Ти мене слушай — думаше й назидателно той. — Ти си млада и зелена, още не познаваш живота.. Ив. Петров, ЛСГ, 96. — Помниш ли как му думах: „Ей, момче! Пази се да не подпалиш с тия... огнени стихове вехториите по тавана, че сам ще си докараш полицията!“ О. Василев, Л,
10. И двамата чукнаха шишенцата си в неговото, но той не го взема .. — Вземи сега и пийни! Наздраве, на тебе думам! Кл. Цачев, ГЗ, 114. Може да сте слушали за чепинския Башко. През кърджалийско той се възправил срещу султана, .. Но хвърлил ядовито око на непокорника,.., метнал му примката и го обесил на Шарампола... А легендата дума, че куршум не го хващал! Ст. Станчев, ПЯС, 66. • Думат ме, те и т. н. — наричам се, именувам се, казвам се; викат ме, те и т. н. Едно момиче само имам. Яна я думат, ще я ожена, ще се прибера при нея... К. Константинов, ПЗ, 22. — Туй вегетарианство ще му вземе здравето.. — Кой му вкара тая муха в главата? — Тук идва еоин гражданин. Васил го думат. Той го подкокоросва. Ем. Станев, ИК I-II, 161. Еньо го думат, кафене има на чаршията. Да беше си гледал занаята, да седеше мирен, можеше да излезе човек от него, а то... на! П. Стъпов, ЖСН,
130. думам се страд. Може да се дума и това, и онова, ама туй нещо пак тя трябва да го извърши... Т. Влайков, Съч. I, 177.
— Виж го, колко е голям и хубав. Това се дума град! К. Петканов, 33, 25. дума се безл. Страшни слухове достигат, / синките треперят. / Дума се, че тамо трепат / де кого намерят. Ив. Вазов, Съч. IV, 30. • Вметнато или във вметнат израз: дето (г д е т о) с е д у м а. При подчертаване на неоспорим факт, на общоизвестна истина; както е известно, както се казва, вика се. Казват, че в странство такова нещо [черпене сладко, кафе] нямало. Голо гостуване, гдето се дума. Ст. Чилингиров, РК, 187. Чу ми се гласът на бае Гета; той приказваше с дяда Коля .. — Цело пладне, дума се, загуби покрай мене. М. Георгиев, Избр. разк., 170. О Не думай<те>! сложна частица. Разг.
1. За изразяване на голямо учудване, понякога примесено с недоверие; ами. — Че вие още ли не знаете? Снощи Нонка се върна при Найдена. — Бре, не думай! Г. Райчев, ЗК, 100. 2. За изразяване на пълно несъгласие с нещо. "Продай ми — казва — единия бивол! - Не думай, чорбаджи — отвърна му чичо Стамен, — ако си продам бивола, утре какво ще впрегна?"А. Каралийчев, ТР, 192.
ДУМАН м. Диал. 1. Дим, пушек (Н. Геров, РБЯ).
2. Прах. На онзи дял, хе, къде Садовското, запръхтяха читашките коне, вдигнаха думай. Ст. Станчев, HP, 132. След привършването на напрегнатата и еднообразна целодневна работа, Станка грабваше месалче-то и хукваше навън [от тютюневия склад]. Тя бързаше не толкова да се измъкне от тоя думан и да глътне чист въздух, колкото да стигне по-бързо у дома си. Г. Караславов, ОХ II, 607.
3. Мъгла. Каква мъгла, какъв гъстък думан беше паднал онази есен във Ветрен! Ив. Вазов, Съч. VI, 124.
— Typ. duman.
ДУМАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от думам и от думам се. Думането сребро, мъл-чането злато. П. Р. Славейков, БПр. I, 154.
— И я го, мамо, не маме, / само се мами момчето / по мое ситно одене, / по мое крехко смеяне, / по мое хитро думане, / по мое кимро гледане. СбНУ 48, 109.
ДУМБА и думба-думба междум. Употребява се при люлеене, друсане на дете. Думба, думба детенце. / Мами празно вре-тенце, / тату голо коленце. Н. Геров, РБЯ, 379.
ДУМБАЗ м. Простонар. Неодобр. Думбазин. Все важни хора там / събрали са се — до големия голям: / милионерът Янко Ба-карата, / до него друг думбаз — Патлата. К. Христов, ЧБ, 239. В села, градища всеки час / триглава хидра ни мори: / духовник, воен и думбаз. Хр. Смирненски, Съч. II, 136.
ДУМБАЗИН, мн. думбази, м. Простонар. Неодобр. Богаташ, чорбаджия; думбаз.
— Пък онова куче, Казака, с глад иска да го лови! [затворника].. Джебчия бил!.. Брей!.. Голямо чудо!.. Обрал там някой си думбазин, дето сто пъти повече обира сиромаш-та! К. Константинов, СЧЗ, 152-153. — Глупави сте, момчета!... — добави друг [работник] — И вие рискувате живота си!.. И вие оставяте сираци, за да пазите имането на думбазите! Д. Димов, Т, 287.
— Вер. от тур. tumbadiz.
