Page:RBE Tom4.djvu/481
2. Който изразява дружелюбие; приятелски, приветлив, радушен. И макар тоя поглед да оеше чист, дружелюбен и нежен, момичето свенливо навеждаше очи. И. Йовков, Разк. I, 209. Посетиха го първенците и с дружелюбни думи разговаряха с него. Ив. Вазов, Съч. XII, 115. Матъо влезе в стаята и подаде ръка на Евгени. На устните му грееше дружелюбна усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 482. Дружелюбен поздрав. Дружелюбно отношение.
ДРУЖЕЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Книж. Приветливо, доброжелателно, другарско отношение към другите; дружелюбност. Към нас, децата, чичо Михалаки се отнасяше с непринудено дружелюбие и с присъщата му духовитост умееше да се шегува и да ни разсмива. Б. Вазов, СбЦГМГ, 104. — Че що не си направиш едни цивилни дрешки! — посъветва ме той с най-откровено дружелюбие. А. Гуляшки, ЗР, S3. И в петте държави, през които минахме, могат да се набро-ят десетки случаи на гостоприемство, внимание и уважение към нас от страна на властите и на обикновените работни хора. Именно това рядко дружелюбие, с което ни посрещаха и изпращаха на всяка граница и във всеки голям град, беше и си остава най-важното, най-силното впечатление, с което се завърнахме от далечното пътуване. Ив. Мирски, ПДЗ, 36. II Склонност да се установят другарски отношения; дружелюбност. Дружелюбието е главният закон на mue риби. Вие никога няма да ги видите разединени. Знан., 1875, бр. 9, 134.
ДРУЖЕЛЮБНО. Книж. Нареч. от дружелюбен; приятелски, приветливо, радуш-но. Величков се отнасяше дружелюбно към мене и аз понякога вземах срамежливо участие в разговора. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Нона, която намери младия странник за отворен и дързък, пристъпи към него, подаде му дружелюбно ръка и му се усмихна: — Добре дошъл! У нас има свободна стая. К. Петканов, ДЧ, 233. Непознати граждани дружелюбно го поздравяваха. М. Марчев-ски, П, 220.
ДРУЖЕЛЮБНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Дружелюбие. — Де-е! — сръга той воловете си и като минаваше покрай мене, ми се усмихна, просто така, от дружелюбност и добросърдечие. Н. Тихолов, ДКД,
14. Пенко оглеждаше с приятелска дружелюбност новия си познайник. П. Здравков, НД, 130. Като че бяха се наговорили дружките й от детинството, та една след друга я навестяваха в тия дни на очакването и й донасяха коя каквото се досетила.. Това учудваше Тончо и Гана. Те си живееха някак усамотени и съвсем не очакваха такава дружелюбност. Ст. Даскалов, СЛ, 405.
ДРУЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
1. За група, колектив и под. — който се отличава с еднаквост на разбиранията и целите и с единство на решенията и действията; задружен, сговорен. Сега ние сме едно голямо, дружно семейство и това е нашият дом
— той се обърна към завода и разтвори ръце, като че ли искаше да го прегърне. Д. Кисьов, Щ, 503. Щърковете наглед са кротки и мирни птици, но заплаши ли ги някой — няма по-дружно и по-войнствено хвъркато племе от тях. О. Василев, ДГ,
69. Отлъчен от колектива, той се разкайваше. Сега никой не го мъмреше, на събрания не го критикуваха, а именно това му липсваше, за да се чувствува член от този дружен боен колектив. НА, 1955, бр. 2252,
3. // Само мн. Като сказ. опред. Който мисли и действа в единство с останалите; задружен. Ние, работниците, можем без господари! Като сме дружни, можем да си управляваме и фабриките, и земеделието, па и държавата! П. Славински, ПЩ, 234. — Като бяха наедно, дружни бяха всички, като се разделиха — друг вятър повя. Ст. Загор-чинов, ДП, 249. — Само че требе да сме дружни. Когато народът е наедно, няма по-голяма сила от него на земята. П. Здравков, НД, 156.
2. Който се извършва заедно с друг, при съвместното участие на няколко души, групировки и под.; задружен, колективен. Спаска свикна с текезесето, хареса й дружната работа. М. Марчевски, П, 196. Решихме да започнем дружната битка още на другия ден.
О. Василев, УП, 25. А някакво друго оръжие нямате ли? — Нямаме — беше уплашеният дружен отговор на четиримата войника. Д. Ангелов, ЖС, 258. Освобождаването на българина от турско робство тряба да стане с наши сили и дружна работа на другите балкански народи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Отдих и работа,/ дружни разходки,/ в синьото езеро/ плуване с лодки,/../ ето ги нашите/лагерни дни! Ас. Босев, СбАСЕП, 50. // Който е проява на съвместно участие, действие на много хора, предмети и под.; задружен, едновременен. Цевите се насочиха из гъстака и дружен гръм разбуди околните екове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 197. Двамата се облегнаха с цялата си тежест върху капака — главата на Даскала се скри, сплескана от дружния натиск, но краката му продължаваха да стърчат [от кофата за смет]. Е. Кузманов, ЧДБ, 252-253. Имаше и такива, които закачаха навущата си в някоя драка и политаха на земята. Тогава избухваше отвред дружен смях и се сипеха шеги върху злополучния гимнастик. Ст. Дичев, ЗС I, 216.
— Ягоди, шипки! — викна той [овчарят].. Но гласът му заглъхна всред дружния шум на потоците. П. Тодоров, И I, 9. — Искам да стана отново каменар — да разбивам гранитни скали с тия мои братя! С дружни сили да прокарваме нови пътища, да градим нови градове! Ран Босилек, Р, 108.
