ДРУЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Дружески, дружелюбен. Той желаете да я види, да приеме дружния й по
глед, да изпита топлината на малката й ръка, тъй бяла и дликатна. Ив. Вазов, Съч. XII, 191.
ДРУЖЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дружа и от дружа се; другаруване. Чловек с дружене ся приучава да търпи и носи ближните, каквито си са. КН, 1873, 61. Друженето му с тази компания стана причина да си развали успеха.
ДРУЖЕСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Другарски, приятелски. На площада пред църквата една група приятели го посрещна с дружески приветствия. Ал. Константинов, БГ, 123-124. Няма друга част на света, където да съм намерил по-дружеска обстановка. Е, 1981, бр. 1093, 4. Той не го намрази, но с дружески увещания са старал да го отклони от лошите намерения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 163. Този [простият] слог,.. — употребява са обикновено в дружески разговори, в разкази, басни, писма. Т. Шишков, ТС, 107. Дружеска атмосфера. Дружеска среда. Дружески чувства. Дружеско отношение.
ДРУЖЕСКИ. Нареч. от прил. дружески; другарски, приятелски. Останалите артисти обаче се отнасяха дружески с Цонка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 83. Тъкачев стоеше неловко, като скован, и не знаеше как да се държи с този човек, който така дружески пристъпи и се ръкува с него. Г. Кара-славов, ОХ I, 224. Той отпусна ръце и сам се поотдръпна, но сега Ния потърси ръката му с ръка и нежно, дружески я погали, без да го погледне — тя изглежда не можеше да се откъсне от мислите си. Д. Талев, ПК, 106. Този цар го приел дружески, но в сърцето си таил против него злоба. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60.
ДРУЖЕСТВЕН1, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до дружество. Най-често се срещахме с Влайкова в различни дружествени събрания. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 351. Неотдавна по инициатива на дружественото бюро беше решено дружеството да носи името на великия революционер — патриот Васил Левски. ВН, 1960, бр. 2658, 2. Дружествено знаме. Дружествена каса. Дружествено списание. Дружествени членове.
2. Остар. Книж. Обществен, социален. Догдето мъжете работят около развитието на дружествения живот, жените всякога биват основа, на която ся развива пък домашният живот. Лет., 1869, 144. Нашето най-мило желание е да ся яви и у нас на свят дружественият (социален) роман. Ч, 1870, бр. 3, 82. Вие знаете чудните дружествени уредби на пчелите, които всички слушат матицата (царицата). И. Груев, Лет., 1873, 170. // Колективен, общ. Съпругата, която са отрече от дружественото владение с несъстоятелния си съпруг, тя пак подлежи на дълговете, които тежат на недвижимите имения. ДЗОИ I (превод), 184.
ДРУЖЕСТВЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Другарски, дружески, приятелски. Срещите на двамата влюбени, улеснявани от открития и дружествен живот на тукашното общество, заставаха чести. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 68. Благодарение на примирието, ний можем да гледаме спокойно напред. Политиката на Германия към всичките дружествени държави е основана на взаимното уважение и на доверието. СПл, 1876, бр. 26, 103. Но дружествена среда имаше и в нея ся появиха Петър и Ясен. Б. Димитров, Я I (превод), 63. Дружествени отношения.
— От рус. дружественный.
ДРУЖЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от дружествен2; другарско разположение. Въобще, забелязва се,.., някаква дружественост в отношенията,.. между Каменица и помаците в Че-пино. Ив. Вазов, Съч. XVI, 59. Сърдечна дружественост.
ДРУЖЕСТВО (често съкр. д-во), мн. -а, ср. 1. Доброволна организация на група лица, която се създава с определена културна, възпитателна, стопанска, политическа или друга цел и се подчинява на общ правилник; сдружение. В 1883 г. печатарските работници образували печатарско (..) дружество за взаимно подпомагане. Ист. X и XI кл., 212. Образуваха се пчеларско и овощарско дружество и младежко дружество за облагородяване на дивите плодни дръвчета. Елин Пелин, Съч. IV, 141. В града има певческо дружество с четиридесетгодишна дейност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 408. Дружеството в Люляково беше спестовно-кооперативно. И. Йовков, Ж, 98. Читалищата са отварят,.., женските дружества са устрояват с цел за посвещението на младите девойчета. У, 1870, бр. 1, 1. Благотворително дружество. Въздържателно дружество. Застрахователно дружество. Спортно дружество. Туристическо дружество. II Иконом. Сдружение на две или повече институции, предприятия за постигане на обща стопанска цел, в което всеки внася някакъв дял и съобразно с него участва в печалбите и загубите; компания. „Нахимов“, един от големите параходи на руското параходно дружество, бързо плува към Одеса. Ив. Вазов, Съч. XVI, 119. Ще се погрижа да се създаде и някакво стопанско или търговско дружество. Т. Влайков, Съч. III, 36-37.
2. Лицата, които са в тази организация, обединени в тази организация или това сдружение. Новото дружество трябваше да има заседание. Й. Йовков, Ж, 1945, 21. Много
