Page:RBE Tom4.djvu/448
ДРЁМЕ МИ несв. Жарг. Пренебр. Не ме засяга, не ме интересува нещо (като израз на пълно безразличие). — Ще ти се карат за това редовно закъсняване сутрин. — А, дреме ми!
ДРЕМЕ МИ СЕ несв., непрех. Изпитвам желание да дремя, да спя. — Майко, и мен ми се дреме! / — Майко и мен ми се спи! Хр. Ясенов, Събр. пр, 23. Ако ся найдете при нас на гости някой паметен человек, и би ся приказвало нещо разумно, Невенка нач-нуваше да ся прозева и да й се дреме. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 427. „Вчера вечер не сум спала, / ова вечер ми се дреме.“ Нар. пес., СбБрМ, 439. • Нар.- поет. дрямка ми се дреме. —Дрямка ми се дреме, мамо, / на черните очи. / — Ако ти са дреме, синко, / вечеряй, па лягай! Нар. пес., СбНУ XLVI, 174. Дрямка ми се дреме, / сън ми не дохожда, / се по това време / либе ме спо-хожда. Ц. Церковски, Съч. I, 169.
◇ Дреме ми (не ми дреме) на шапката. Жарг. Пренебр. Не ме засяга, не ме интересува нещо (като израз на пълно безразличие). Дремя като кон (добитък) на празни ясли. Разг. Ирон. Стоя без да върша нещо и без да знам какво да правя. — Да ти кажа правичката — намръщи се бай Пондъо — пд ми се ходи в канцеларията — там барем седя... А в тая църква — дремя като кон на празна ясла и гледам как бабичките лижат иконите... Г. Караславов, Избр. съч. II, 202-203. Дремя <от> дългия. Диал. Бездействам, стоя безучастно, апатично. Зора се е за-зорила / настало е време; / а наш Тотъо в Росията / от дългия дреме. Л. Каравелов, Съч. I, 56.
ДРЕН, дрёнът, дрена, мн. (рядко) -ове, след числ. -а, м. Мед. Каучукова или стъклена тръбичка, марлен фитил или друго приспособление за отцеждане на секреции от рана; дренаж.
— От англ. drain.
ДРЕНАЖ м. 1. Техн. Отводнително съоръжение във вид на канал, мрежа от канали, тръби и др. или пласт от камъни, пясък и под. за отвеждане и регулиране на подпочвени води. Единственият начин да се извоюват тези [заблатени] плодородни земи е да се прокопаят отводнителни канали и да се направят дренажи. ОФ, 1958, бр. 4419, 1. В районите с излишно овлажняване на почвата.. се провеждат отводнителни мероприятия чрез открити и закрити дренажи. Геогр. X кл, 36. Плитък дренаж. Дълбок дренаж. Тръбен дренаж. Каменен дренаж.
2. Техн. Рядко. Материал, който се използва за направа на това съоръжение. Те завършиха изкопа на 4 шахти и насипаха дренажа на една шахта. РД, 1950, бр. 158, 2.
3. Мед. Дрен. След операцията поставиха дренаж. А Махам дренажа.
4. Техн. Изсушаване на блатиста почва посредством подземни канали и тръби; дрениране. Необходимо е да се пристъпи към дренаж на блатата.
5. Мед. Отцеждане, изчистване на секреции от рана чрез каучукова или стъклена тръбичка, марлен фитил или друго приспособление; дрениране. След операцията дренажът беше наложителен.
— От фр. drainage.
ДРЕНАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Техн. Мед. Който се отнася до дренаж. Развитите земледелци знаят, че през дренажните тръби преминува воздух и способ-ствува на почвата да бъде по-плодородна. Знан., 1875, бр. 15, 234. Дренажен канал. Дренажна отводнителна система. Дренажни работи. Дренажен материал. Дренажна канавка.
ДРЕНАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Съ-бир. Много дрянови дървета, израснали на едно място. — Нагоре около uджамията имаше рядка гора и дренак. И. Йовков, АМГ, 189. След половин час пътят сви в глух сенчест дол, изровен от пороищата и обрасъл с върби, дренак и трънаци. О. Василев, Т, 86. Той тръгна нагоре между орехите, лещака и дренака, които бяха се из-преплели с други дървета и треволяци, и щом се скри, удари наляво, за да може отдалече и изоколо да се качи на Орлов камък. Г. Караславов, Избр. съч. V, 359. По припеците се червенееха узрелите дренаци, а леските стояха приведени от гроздове млечни лешници. Л. Галина, Л, 68.
ДРЕНДЖУРЙЯ ж. Диал. Джунджурия, партушина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДРЕНЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от дрян; дренче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕНИКА ж. Диал. Дреновина1. Арни кола,..-.., оските от смрадлика, яремо от ясика, жеглата от дреника. Гат., Т. Панчев, РБЯд, 103.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДРЕНИНА ж. Диал. Плод на дрян; дрянка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕНИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Мед. Правя дренаж (в 4 и 5 знач.). Необходимо е работниците по поддържането да осигурят изправен железен път,.., да прочистят каналите, по които минават проводите; да отводнят и дренират всички стрелки и кранове. РД, 1950, бр. 291, 3. дренирам се страд. В тази степен на изве-трялост материнските скали задържат незначителни количества вода .. Останалата постъпваща вода се дренира. П. Боянов, П, 129. Само при сигурни признаци на повърхностно събрана гной,., може., да се
