ключ. Полковникът често го прекъсваше, разпитваше понякога за най-малките дреболии, задаваше допълнителни въпроси. П. Вежинов, СО, 161. Говорехме само за предстоящия път, определяхме деня и часа на тръгването, не пррпущахме и най-малките дреболии. Й. Йовков, ВАХ, 9. По външността й, по държанието й не беше трудно да се разбере, баба Суса се готви да омъжи дъщеря си Атанаска. Сега и трите с Василена дотъкмяваха последните дреболии. Кр. Григоров, И, 135.
3. Рядко. Разг. Малко или незначително произведение; дребосък. Аз тук [във Вашингтон] не пиша почти нищо освен малки хумористични дреболии. П. Незнакомов, ЖВ, 40.
4. Само мн. Разг. Вътрешности на някакво животно — агне, овца, кокошка и др., употребявани като храна. Тогава той поръчваше кебапчета и агнешки дреболии — сочни, позагорели на скарата момици, свити като мидени черупки далачета, бъбречета, крехки дробчета. П. Вежинов, ДБ, 53. Над жарта цвърчаха дреболиите на елена, забучени на дълги шишове. И. Петров, ЛСГ, 76. // Ястие от такива вътрешности. После дойдоха дробовете и сърцето, едно по едно извади всичко от ярето,.. По-късно жената реши да прави дреболии, той донесе диви подправки. Й. Радичков, СР, 45.
ДРЕБОЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. По-дребен от нормалното за дадения вид, сравнително дребен; въздребен, дребноляв. Единствено кътче с що-годе зеленина всред тая опожарена крайнина са малките зелени бостанчета, смесени в подножието на дреболявата гора, що делеше новите лозя от ливади и посбища. Ц. Церковски, Съч. III, 36. Дреболяв човек.
ДРЕБОСЪК, мн. -ци, м. Разг. 1. Малък, дребен човек, животно или предмет. Откъм винарската изба към мене се запътиха двама души.. Единият, високият, беше едър,.. Другият беше дребосък, с късо палте и каскет. Ст. Станчев, НР, 190. Кучето — една педя дребосък — подскачаше наоколо и квичеше. Й. Радичков, СР, 13. Сигурен съм, че никое дете не познава листоножките, тези рачета- джудженца. И отде ще ги познава? Такива дребосъци! П. Бобев, ГЕ, 45. Зарад първия училищен ден на двамата си сина майката изпра на реката всичките им дрехи. Първият, с четири години по-голям, беше потърсил коларския път до съседното село Покровник — там имаше прогимназиални класове, а вторият, дребосък, какъвто немотията само може да отгледа, върви с шарена торбичка. Сл. Македонски, ЕЗС, 52. С вързани очи може да различи мур, ела,., или бор, да не говорим за дребосъците. Ст. Даскалов, ЕС, 175. // Само ед. Събир. Малки, дребни животни или предмети като едно цяло. Всичките птици на Могила се събираха тогава под дивата ябълка. Враните налапваха плодовете цели и бързо си отиваха, сякаш не желаеха да се смесват с останалия горски дребосък.
Н. Хайтов, ШГ, 209. Станка изтича в кухнята и след малко се върна с голяма чугунена чиния, пълна с дребни, пресни, изпържени рибки. — За мезенце — каза небрежно Кръстевица,.. — Слав днес излезе да поразходи воловете и взе сака, та да опита из реката. И донесе този дребосък. Ха, заповядайте! Г. Караславов, ОХ I, 91-92. Заради тютюна Рамзина се забави, та късно есента трябваше да прибира последните картофи. И те от сушата бяха един дребосък... Б. Несторов, АР, 253.
2. Малко на възраст дете. — Остави жена, майка и шест деца — каза Вучо. — Голям-кото е ратай, ценено е града, а момето слугиня заведоха в София. Онова е все дребосъци. Н. Попфилипов, БД, 71. // Само ед. Събир. Малки на възраст деца като едно цяло. Човек не оставаше в село — само дребосък и бабички — всичко друго се отправяше с натоварени коне и джепане, с хляба и с ранените. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. Ще я докарате пак до някоя война, ще се запилеете по фронтовете и ще оставите нас, жените, да си скубем косите самички с дребосъка. Г. Караславов, ОХ, 308.
3. Само мн. Разг. Дребни пари. — Какво ми завираш тия дребосъци в ръцете? Дай това, пък после ще се оправяме! — посочи й той банкнотата от десет лева. ВН, 1965, бр. 4229, 4. // Само ед. Събир. Дребни пари като едно цяло. Тя вади от чантата си портмонето и изтърсва съдържанието му на масичката. Вземам банкнотата от петдесет франка, като великодушно оставям дребосъка. Б. Райнов, ГН, 206.
4. Прен. Дребен, незначителен човек, с второстепенно значение и място в обществото. — Вие какво смятате да правите?... Нямам пари да отида в чужбина. Аз съм дребосък, стар човек, няма кой да ме закача... Д. Димов, Т, 470. От неговия [на Иречек] дневник до днес достигат гласове, звучали преди половин век, кипят отколе утихнали човешки страсти, ръкомахат родени общественици и политически дребосъци.
А. Каралийчев, ПГ, 209. Нито Съглашението, нито Съюзът водят война за нашите народни интереси! — каза Тюлев. — Те се бият за своите разбойничаски цели, а такива дребосъци като нас само ядат сопи-те. Г. Караславов, ОХ I, 301. // Само ед. Събир. Хора с ниско, маловажно служебно или обществено положение като едно цяло. От безплатния труд на тия повече от триста души, осъдени за революционна дейност, намазваха по нещичко и прокурор, и директор, а може би и някои от дребосъка. Затворниците пак тръгнаха да копаят канала. М. Кюркчиев, ВВ, 17.
