ДРЕБНУША ж. Диал. Сорт круша с дребни плодове; дребньовка, дребница. Стоян дружина думаше: / — Много ма, братко, носихте, / още ма малко носете / ..,/ ще стигнем нива бащина / във нива круша дребнуша, / вий ма под круша оставете. Нар. пес., СбВСт, 115.
ДРЕБНУШКА ж. Диал. Сорт слива с дребни плодове. Дребнушка е най-дребно-плодният сливов сорт с неизвестен произход и много ограничено разпространение само с единични дървета. П. Маринов, ССБ, 179.
ДРЕБНЬОВКА ж. Диал. Дребнуша.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕБНЯ, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. св. страд. дребнял, -а, -о, мн. дребнели, несв. 1. Прех. Разг. Правя нещо на дребни части, късове; раздробявам. Няма защо да дребнй дървета, че изгарят по-бързо, скоро без клечка ще останем. Д. Бозаков, ДС, 63-64. Не дребнете много зеленчука за гювеча.
2. Непрех. Разг. Ходя бързичко с малки, дребни крачки; ситня. Мъжът крачел широко, а жената дребняла и чехлите хлопали на краката й. Ст. Чилингиров, ПЖ, 110. — Дядо, да ти подостря ли шиш за мага-ричката? — пита Момчил. — Искаш ли? — Магаричката ще дребни и без мушкане.
3. Сребров, МПС, 60.
3. Непрех. Рядко. Издавам много чести къси звукове. Винаги все едно слухтят / как долу на отбой тръбите все тръбят / и туп-кат и дребнят отнейде барабани / на сбор. П. П. Славейков, КП ч. III, 235.
4. В 3 л. и безл. Диал. За сняг, дъжд — вали на ситни, зърнести снежинки или на ситни капки; ситнй (Вл. Георгиев и др., БЕР).
5. Остар. Издребнявам. Золотов, .., от една страна е умен, но толко дребнй в сужде-нията си. СбНУ XX, 61.
ДРЕБНЯК, мн. няма, м. Събир. Разг. Дребен чакъл. В Галия напр. настилките [на римските пътища] са имали основа, направена от поставени на ребро камъни, върху която е бил разстилан пласт от по-едър чакъл или сгурия, а върху него още един пласт от по-дребен чакъл (дребняк). Л. Манчев ПI, 22.
ДРЕБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съ-чет.: Дребова машина. Техн. Машина за почистване на ленената дреб от клечки или за отделяне на дребта от вълната с по-дълги влакна; решеща машина.
ДРЕБОЛИ`ЙКА ж. Умал. от дреболия. Малката Лили не можеше да се нарадва на всевъзможните куклички, статуйки, чи-нийки, кутийки и стотици още дреболий-ки. Д. Калфов, Избр. разк., 103-104. Като скъта и последната дреболийка от личния си багаж, Ян вдигна двата куфара и ги настани в колата. Ст. Волев, МС, 49. — Учи ни човекът на добро, ама и ние често забравяме за дреболийките — каза звеново-дът. Кр. Кръстев, К, 266.
ДРЕБОЛИ`ЙЧИЦА ж. Умал. от дреболийка. — Дзупака пак ли е откраднал нещо? — попита църковният певец Гаврил.
— Дреболийчица бе! Коилленце сено ми открадна. Н. Кирилов, ПД, 82.
ДРЕБОЛЙНА ж. Диал. 1. Дреболия. Бабите, които продават различни дреболини по пиаците и други, не могат да са считат за настоящи търговци. Знан., 1875, бр. 2, 30.
2. Дребна вълна от бедрата на овцете (Н. Геров, РБЯ).
ДРЕБОЛЙНКА ж. Диал. Умал. от дре-болина; дреболийка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕБОЛЙЯ ж. 1. Дребен предмет, нещо дребно. В личния си багаж той носеше разни учудващи дреболии, например лупа за четене на ситни надписи. Д. Димов, Т, 424. По етежерката в ъгъла имаше натрупани толкова дреболии — рамки, вазички, статуйки. М. Грубешлиева, ПИУ, 114. В крака й беше се забил трън. Зъбите на мечката не можеха да хванат такава деликатна за тях дреболия, а езикът й, грапав като четка, само раздвижваше тръна и усилваше убожданията му. Ем. Станев, ПЕГ, 80. Бях жена. Бях податлива на изкусителните фини дреболии. Бл. Димитрова, ПКС, 254. Той се похлупи по очи върху масата.., разперените лакти застрашаваха от събаряне на пода красивите дреболии: пепелник от черно дърво, очупено ветрило. Ат. Мандаджиев, Съвр., кн.1, 8. И отишла при нашия селски кръчмарин, който има да продава някакви дреболии и церове. Тем., 1881, кн. 2, 25.
2. Прен. Дребен, незначителен или второстепенен факт или незначителна, без особено значение мисъл, идея, спомен и под.; дребосък. Здравко наистина бе забравил. Напоследък твърде много забравяше. Пък и можеше ли да помни всички дреболии? Походи, кръжочна работа, разни доклади, занимания с най-малките... Цв. Ангелов, ЧД, 13. Дразнеше го всичко, вечерята не му се услаждаше, караше се с майка си за дреболии. И. Петров, НЛ, 112. — Кой знае... Понякога от най-обикновена дреболия се поражда велика идея. Ст. Волев, МС, 14. Службата на поезията е да отстрани синките дреболии,., и да представи образа или действието в синката му чистота и красота. Ч, 1871, бр. 16, 496-497. И как изчезват всички дреболии, / а само най-присъщото личи, /което си остава най-голямо —/доброто във човека... Бл. Димитрова, Л, 110. //Подробност. През това време Пешо вече подробно разказваше в кабинета на полковник Филипов историята на подхвърления
