не със злорадо съжаление! П. Пенев, Худ. С 1,331. ч
ДРЕБНО-. Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни със значение: дребен, напр.: дребнолик, дреб-нокост, дребнособственик.
ДРЕБНО нареч. 1. По начин да се получат малки единици, малки части и под.; сит-но. Противоп. едро. Витка пъхна ръка е прогнилия сламеник под себе си и извади оттам малък свитък от дребно нарязани и ситно изписани листове. Д. Ангелов, ЖС, 324. В 4-5 лъжици олио изпържваме 2 глави дребно нарязан лук. ЖД, 1967, кн. 11, 22. Той се наведе и като посочваше няколко думи, дребно написани в самото основание на иконата, добави. Й. Йовков, Ж, 1945, 93. Няколко машини разсичат месото на дребно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 54-55. Я не ща Тона за снаха, /.. Тонини дари дебели,, /.. И често неприткаени / и дребно ненавезани. Нар. пес., СбНУ XXV, 73. „— Стани ма, стани, майчо, разчеши, / та ма на дребно наплети, — / утре невеста торнувам / на чуждо село далечно.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 84. Нарязани на дребно картофи, зеле, краставички. • Обикн. нар.-поет. дребно ситно и ситно дребно. За усилване. Мама Янка дребно ситно плете / хем я плете, хем я на ум учи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 125. Рано ми рани Тодорка, /.. руса си коса умила, / ситно са дребно упле-ла. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 565. // Нар.-поет. За ходене — с бързи малки крачки; ситно. Противоп. едро. Селяни Мати думаха: / „Най-хубаво е на света, / хубаво и хаирлия / да си мостове направиш, / по мости, Мати, да вървят, / дребно, Мати ле, и едро.“ Нар. пес., СбБрМ, 144. • Нар.-поет. ситно дребно. За усилване. Що ми ходиш ситно дребно, / ситно дребно разсърдено? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 207.
2. Рядко. Обикн. за начин на пеене — с многократни извивки, получени от повтаряне на два съседни тона; ситно. Тиха песен / славей си подема/в равни двори, /.. Ситом ситни, / дребно затрептява; / леком кърши / медено гласенце. Ц. Церковски, Съч. II, 249.
3. Рядко. Дребнаво. Как вижда ми се дребно / да се улисваш с тоз мравунек същества, / що плъзне около ни в суети, в мълва! К. Христов, Избр. ст., 305.
◇ На дребно. 1. За пари — под формата на банкноти или монети с малка стойност. Дай Гъорги вино на вера / немаме пари на дребно. Нар. пес., СбВСтТ, 597. 2. Обикн. за покупка или продажба на стоки — в малки количества. Противоп. на едро, <на> ангро. Други се запътваха към малките си работилници и дюкянчета, където се занимаваха с търговия на дребно. Д. Спространов, С,
86. Ще почнат да купуват на дребно [търговците на храни], за да запазят ниското равнище на цените и да не проличи, че са изчерпили наличните си количества. П. Спасов, ХлХ, 27. Така и всякой, който продава на дребно това, чтото хората нацяло не могат да купят, все работи и той за лесни-на на хората. Й. Груев, КН 3 (превод), 25-26. Търговец на дребно. Цени на стоките на дребно. 3. Разг. В малък размер, в малко количество или в ограничена степен. Противоп. на едро. Илия Саваков,.., не можеше да спре това настъпление. И вместо да разкрие и удари центъра, да изскубне злото из корен, задоволяваше се с арести на дребно, кастреше само клонките на дървото. Д. Ангелов, ЖС, 264. И ти, и аз сме разбойници на дребно. За двеста гроша ще затрием човек,.. А пашите и аяните са хай-дуци на едро — не един, сто човека убиват, когато се сбият за аянство и пашалък.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 167. Хитрувам на дребно. На дребно нямам, а на едро не останаха. Диал. Употребява се от някого, от когото очакват някакви пари, възнаграждение, а той шеговито отказва да даде.
ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася до дребна буржоазия, който принадлежи към нея. В това време социалистическото движение преживяваше решителни дни. То се чистеше от дребнобуржоазните и опортюнистичните елементи и се реорганизираше в масова партия. Ив. Богданов, СП, 14. Дребнобуржоаз-на интелигенция. Дребнобуржоазни партии.
2. Който е свойствен на дребната буржоазия, който изразява нейните интереси и виждане. Благоев се усмихна зарадван и забеляза: — Мнозина смятат, че у нас няма условия за издигане на социалистическата мисъл. Вярно е, че у нас още господствува дребнобуржоазният начин на производство, още няма работническа класа. В. Ге-новска, СГ, 285. Дребнобуржоазен мироглед. Дребнобуржоазна демокрация. Дребнобуржоазен манталитет.
ДРЕБНОБУРЖОАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество или проява на дребен буржоа, на дребна буржоазия. Когато аз казвам, че селянинът вижда социализма не в приказките, а в кантарчето, в житото, което получава, Дойчинов ми разправя: „Това е дребно сметкаджийство, дребно-буржоазност!“ Ст. Даскалов, СЛ, 186.
ДРЕБНОДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. 1. Който се характеризира с ограниченост и дребнавост, с дребна душа. В ръце на тия двама борци е усъвър-шенствувано люто оръжие — презрението. Не презрението на дребнодушни себелюбци, а на силните духом. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 147.
ДРЕБНОДУШИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Качество на дребнодушен; ограниченост, дребнавост.
