ден на ден става по-непоносима със своите капризи и с непреодолимата си дребнавост. Ст. Чилингиров, РК, 69. При вида на този човек, проснат като труп на леглото, когото също презираше от цялата си душа за неговата дребнавост и липса на мъжествен дух, тя видя внезапно майка си в нова червена светлина, страшна, отмъстителна и зла като Мегера. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 406. Дребнавост на характера. Дребнавост на разправиите. Дребнавост на целите.
2. Обикн. мн. Проява на дребнав човек. Професионалните зависти,.. глухите омра-зи и неутолими зложелателства и дребнавости бяха отстъпили място на дружни и братски отношения. Ив. Вазов, Съч. IX, 177. Едва ли можеш да си представиш какви чудни страни от образа на човека ми разкриват съдилищата!.. Изневеряващи съпрузи, скарани съквартиранти,.. Всичко това се събира в незабравим букет от човешки дребнавости, пороци и страсти, чието благоухание възбужда любопитството ми. Д. Димов, ЖСМ, 16. И малкото хубаво и приятно, което е останало от него, измесено с дребнавостите и грубостите на живота, с апатията и недъзите на обществената среда, почти не се чувствува. Т. Влайков, Съч. III, 50.
3. Обикн. мн. Незначителни, маловажни неща. Страданията измиват нашите души. Страданието ни издига над дребнавостите. Страданието идва да ни подскаже, че можем да живеем и без онова, без което преди мислехме, че не можем. С. Таджер, ПНМ, 74. Когато такава цел отсъствува, не въобще, а целта като частен случай, разни дребнавости вземат връх, ненужни амбиции. Н. Антонов, ВОМ, 18. — Откога съдбата на един човек стана дребнавост? Толкова ли мащабни пък станахме? М. Радев, СР, 116.
ДРЕБНАВЩИНА ж. Рядко. Дребнавост. В живота той се сблъска с всякакъв вид дребнавщини.
ДРЕБНЕЕНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от дребнея.
ДРЕБНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дребня и от дребня се.
ДРЕБНЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) дреб-нях, прич. мин. св. деят. (рядко) дребнял, -а, -о, мн. дребнели, несв., непрех. Рядко.
1. Ставам, израствам дребен (Ст. Младенов, БТР I). В студените страни растенията дребнеят. Ст. Младенов, БТР I, 597.
2. Изглеждам, виждам се дребен. — Бай Левски! — рече той, като приближи и раздвижи дългите си ръце и крака. У него всичко беше дълго и това още повече личеше, защото лицето му дребнееше, и челото, веждите, сивожълтеникавите очи се губеха под огромната му буйна коса. Ст. Дичев, ЗСI, 335.
28 Речник на българския език, т. IV
ДРЕБНИНА, мн. няма, ж. Събир. Диал.
1. Малки деца (Н. Геров, РБЯ).
2. Дребен добитък (Ст. Младенов, БТР I).
3. Дребни пари (Ст. Младенов, БТР I).
ДРЕБНИНКА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Умал. от дребнина (във 2 знач.).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДРЕБНИНКИ (рядко), -а, -о, мн. -и, прил. Умал. галъов. от дребен; дребничък. Дребнинка ръчица. Дребничко юмруче. Дребнички дечица.
ДРЕБНЙЦА ж. 1. Диал. Полудива круша, която дава дребни кръгли плодове; горница3, дребнуша, дребньовка. Като дошли да орат пък един ден и видели, че е кораво, окачили ралата на дребницата круша на долния край и си отишли. Чудомир, Избр. пр, 23. Йовчо, секретар-бирникът, му купи долния двор с дребницата круша и си направи къща. Чудомир, Избр. пр, 254.
2. Плод на такава круша; горница3. Иска с мечката да яде дребници. Н. Геров, РБЯ I, 366.
3. Нар.-поет. Епитет на дребна риба. — Защо, Марийке, не ядеш? / Дали ми й гозба безсолна, / или ми й хляба ръжаник, /.. или се, мила, приучи /.. на прясна риба дребни-ца, /на ситни черни хайвери? Ц. Церковски, Съч. II, 189. Като си нямам никого /../ ни стринка, ни стриковица / кого на Свищов ша пратим / да купи риба дребница, / дреб-ница риба за чорба? Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 136.
4. Нар.-поет. Епитет на чешма, която тече по малко, със слаба струя. Руси си руски думал, / власи си влашки ду мая, / Ралина да си изпрата / до тая река ситница / до тая чешма дребница. Нар. пес., СбНУ, ХЬП1, 197.
ДРЕБНИЧКО. Нареч. от дребничък; ситничко. — Ами как да нарежа сланинка-та: пд на едричко или пд на дребничко? — Както знаеш, булка, тия работи пд ги разбираш от мене. Г. Караславов, Тат., 254. Нарежи лука дребничко. А Този пасаж е напечатан много дребничко, едвам се чете.
ДРЕБНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от дребен (в 1,3, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 13 знач.). Оная вечер преди събранието Рилка се тревожеше, че може би другарите няма да я слушат. Та тя е така дребничка и никой не може да й даде двадесет години. Д. Кисьов, Щ, 94. Обрулен от горещия вятър, ечемикът беше останал дребничък и рядък. Ст. Марков, ДБ, 251. От брега далече нагоре се простира парк. Сред него висока вила с тераси. Наоколо лехи, широки алеи, насипани с дребнички, разноцветни камъчета. Г. Стаматов, Разк. II, 149. Разбирам истинска и честна политика по убеждение, а не онова леко, дребничко партизан-ство. Т. Влайков, Съч. III, 54. Не позволявай дребничката хорска злоба / да ме досег-
