двама се хванаха на въдицата му, но те бяха нищожества. Капитан Джеймс няма да се задоволи с такива дребни рибки и Методиев никога няма да види Новия свят. М. Марчевски, П, 154. 2. Рядко. Нещо незначително, маловажно, което не заслужава внимание; дреболия. Събира марки, автографи стари, / от мними политици — мемоари, / табла, картини модни и портрети, / макар и на съмнителни поети .. — Но всичко туй е само риба дребна! Ем. Попдимитров, Ср, 182-183.
ДРЕБЕНЕ, мн. няма, ср. Техн. Отгл. същ. от дребя и от дребя се. За подобряване на организацията на производството и технологията се премина към двойно дре-бене на дарачната лента на дребовите машини. ВН, 1959, бр. 2512, 2.
ДРЕБЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от дреб; малко количество дреб.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕБИСКУЛЙЯ, ж. Диал. Дреболия (в 1 знач.). На отиване [гостенките] бабата дарява малките им деца с мънички подаро-ци,.., кръстчета или други подобни дребис-кулии. СбНУ III, 178. Една част от нея [покъщнината], която състои от съдовете и други дребискулии, нарича се „посъдка“. СбНУ III, 242.
ДРЕБМАШИНА ж. Техн. Дребова машина.
ДРЕБНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който придава прекалено значение на незначителни, несъществени неща, който обръща внимание на дреболии, залавя се за дреболии. Беше дребнав [царят], заглеждаше се в мундирите и правеше бележки за едно слабо лъснато копче. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 439. Строги и дребнави бяха тия престарели съдници, дебнеха зорко всяка грешка и не бяха склонни да прощават лесно. Д. Та-лев, ЖС, 120. Тя не беше една на баща и майка, но това нямаше никакво значение за началника на голямата гара. Той не беше дребнав, та да се рови в такива дреболии. М. Марчевски, П, 142. // Който е присъщ на човек с такова качество; дребен. Това са факти,., факти, на които един дребнав ум не може разбра значението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 299. Дребнав характер.
2. Който се отнася до незначителни, маловажни неща; дребен. Бе положила най-дребна-ви грижи за необходимата строгост в облеклото си. Д. Димов, ОД, 133. И все й се струваше [на Станка], че това щастие е много за нея, че ще й завидят и ще я поразят.. Ето това я занимаваше сега. И поради това тревогата на майка й за вечерята й се виждаше незначителна и дребнава. Г. Караславов, ОХ I, 147. Суров и тежък е бил животът в семейството на дядо му. Тук Алексей вижда груби отношения, побоища и дребнави разправии. Лит. XI кл, 119. Икономов така също бе гонител на учените авторитети. Тук съм длъжен да ви кажа, че сички mue неспоразумения бяха дребнаве, от второстепенна важност. Главната цел, приготовлението, са вършеше гигантски от страната на синките. 3. Стоянов, ЗБВ I, 386.
3. Който подчинява живота си на ограничени, егоистични цели, свързани с лично благополучие и преуспяване; дребен. Но изведнъж, чрез образа си в огледалото, той се почувствува издигнат високо над дребнавия, егоистичен и самодоволен свят, от който умът и сърцето му се бяха отказали. Д. Димов, Т, 76.
4. Който се отнася до ограничени, егоистични цели, свързани с лично благополучие и преуспяване; дребен. В борбата за свобода няма място за дребнави амбиции и суетна гордост. Ив. Унджиев, ВЛ, 198. Освен унизителните проявления на дребнава, животинска користност, имаше ли в гънките на тая душа да се таят някакви по-високи и човешки чувства! Ив. Вазов, Съч. XI, 20. Хората те гнетят с пустотата си, с дребнавите си сметки и неутолимия си егоизъм. Й. Йовков, Разк. III, 196 .Догде стремежите дребнави, груби / в сърце ми не намират място, кът, — / догде умее още то да люби — / не ще потърся милост аз в светът. К. Христов, ПВ, 60.
ДРЕБНАВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Дребнав човек. Аз говоря за педантите, за тези дребнавци, които се занимават не с живи неща, а с думи. Сл. Боянов, СК, 174. Нямало е голям българин в нашата история, който да не е бил голям патриот. Само дреб-навците са служили на разни конюнктурни и догматични съображения и моменти. Затова историята ги е отминавала. Е. Ка-ранфилов, Б III, 265.
ДРЕБНАВИЧКО. Нареч. от дребнави-чък. Вижда ми се дребнавичко да искам да ми връща стотинки.
ДРЕБНАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от дребнав. Известен ми е неговият дребнавичък характер. А Дребна-вички интереси. Дребнавичък егоизъм.
ДРЕБНАВО. Нареч. от дребнав (във 2 знач.). Отначало той мислеше и приказваше само за ареста,.., та за делбата и имота не му се мислеше, виждаше му се дребнаво и глупаво да се занимава и да се трови с тях. Г. Караславов, Тат., 193. Той задържа експерта при себе си час и половина, спорейки дребнаво за някакъв минимален данък. Д. Димов, Т, 522.
ДРЕБНАВОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на дребнав. Аз искам те [хората] да бъдат свободни. Мразя човека в неговата дребнавост, в неговото нищожество и филистерство, обичам го в неговото величие. Мразя еснафщината и тълпата. Д. Талев, ГЧ, 76. Струваше му се, че тя от
