ДРЕБНОЗАНАЯТЧИИСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който се отнася до дребен занаятчия. Войната,.., направи неспособни за работа или разори материално бащите и братята на десетки хиляди дребнозанаят-чийски и селски семейства, ще изхвърли на улицата маса пролетаризиран свят. Г. Георгиев, Избр. пр, 336. Дребнозанаятчийско съсловие. Дребнозанаятчийско производство.
ДРЕБНОЗЪРНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За растение и негов плод — който има дребни зърна. Противоп. едрозърнест. Зад двете оризовършачки има купове зърно. Това е дребнозърнест японски ориз, основ-ната храна на корейското население. Г. Ка-раславов, Избр. съч. III, 135. Дребнозърнеста леща.
2. Който се състои от дребни заоблени частици или е във вид на дребни частици. Противоп. едрозърнест. Едрите и корави буци се покориха, започнаха да хрущят, превръщаха се в дребнозърнеста пръст. Ст. Марков, ДБ, 510. Мраморът в Стара планина е дребнозърнест, лек за художествено ваяне. И. Радичков, и др., ГСП, 11. Почва, на която бучиците са разрушени, става на прах, губи дребнозърнестия си строеж. Бтн V и VI кл, 148. Дребнозърнеста сол. Дребнозърнест гипс. Дребнозърнеста маса на веществото.
ДРЕБНОКЛАС, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за житно растение — който има дребни класове; дребнокласест. Противоп. ед-роклас. С по-голямата ми сестра ожънахме дребнокласия ечемик и тънкостеблената ръж. Кр. Григоров, ОНУ, 117.
ДРЕБНОКЛАСЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дребноклас. Когато преди .. отивахме да жънем презрелия дребнокласест ечемик, чичо Никола се връщаше — ожънал, извър-зал снопите и ги сденал на кръстци. Ст. Поптонев, ОБЛ, 169.
ДРЕБНОКОСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има малки, дребни кости. — Зойке! — Ида, — се чу глас от кухнята. Като чуе човек това име във въображението му мигновено се очертава фигура на мъничка, дре-бнокоста, дребнолика женица, у която всичко, всичко трябва да бъде все тъй дребно. Д. Немиров, Д N 9, 44. Дребнокоста риба.
ДРЕБНОКРИСТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се състои от дребни кристали, който е във форма на дребни кристали. Стоманата има сиво бял цвят, дребнокристален строеж. Хим. IX кл, 1965,
79. В мергелите варовикът и глината се намират в естествено дребнокристално и добре размесено състояние. Б. Костов, ХС,
ДРЕБНОКЪДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За коса, косъм — който е навит на дребни къдри. Дребнокъдрава коса.
2. Който има дребно, ситно накъдрен косъм. На краката си носи високи .., сиви калцуни. Хубав, кръгъл "калпак от сива, дребнокъдрава кожа. И. Йовков, А, 156.
ДРЕБНОЛЙК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дребно, малко лице. Противоп. ед-ролик. От разкошна бронзова рамка гледаше Денчо — все тъй стеснителен и дребно-лик,.., с онези кафени и тъжни зеници, в които се таеше мъката на един неизживян, рано покосен живот. Ст. Марков, ДБ, 448. — Зойке! — Ида, — се чу глас от кухнята. Като чуе човек това име във въображението му мигновено се очертава фигура на мъничка, дребнокоста, дребнолика женица, у която всичко, всичко трябва да бъде все тъй дребно. Д. Немиров, Д N 9, 44.
ДРЕБНОЛЙСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дре-бнолистен. Противоп. едролист.
ДРЕБНОЛЙСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За растение — който е с малки дребни листа; дребнолист. Противоп. едролистен. Дребнолистен храст. Дребнолистна липа. Дребнолистна бегония. Дребнолистна трепетлика.
ДРЕБНОЛЮСПЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който има дребни люспи. Дребнолюспеста риба.
2. Който се състои от дребни люспи, който е във вид на дребни люспи. Графит (С) .. Обикновено се среща като дребнолюспести агрегати. Г. Георгиев, МП, 141. Дребнолюспеста структура.
ДРЕБНОМАЩАБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Спец. 1. За карта, план и под. — който е направен в дребен мащаб. Противоп. едромащабен. Дребномащабните карти имат мащаб над 1:1 000 000. Такива са картите, приложени към учебниците по география. Геогр. VIII кл, 1958, 23. Дребнома-щабен план.
2. Прен. Който става в ограничен размер, с ограничен размах, в дребен мащаб. Противоп. едромащабен. Дребномащабни проекти.
ДРЕБНОМЕХУРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се състои от малки, дребни мехури. При разбиване на белтъците .. винаги се поставя част от предвидената в рецептата захар на пудра, за да се получи здрава, дребномехуреста белтъчна маса. А. Генадиев и др., ТЗ, 109.
ДРЕБНОПЛОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. За растение — който има, който дава дребни плодове. Противоп. едроплоден. Дребноплоден пипер. Дребноплодна ябълка.
ДРЕБНОРЪСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се характеризира с дребен, нисък ръст. Дребноръста раса.
