Page:RBE Tom4.djvu/372

Сигурно и на вас ви се е случвало да се запознаете с еднолични близнаци, приличащи си досущ като две капки вода. Хр. Одисеев, ТН, 8. Те бяха също като нас младежи / досущ каквито тук сме сбрани ние / и биха се / и мряха във метежа. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 85. _х

ДО СЪБАРЯМ, -яш, несв.; досъборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Събарям и това, което е останало несъборено, събарям докрай. Чак тогава овцете навириха глави и хукнаха обратно през прелеза. Сблъскаха се там, досъбориха прогнилия плет. Ст. Марков, ДБ, 83. досъбарям се, досъборя се страд.

ДОСЪБАРЯНЕ ср. Отгл. същ. от досъбарям и от досъбарям се.

ДОСЪБЕРА. Вж. досъбирам.

ДОСЪБЙРАМ, -аш, несв.; досъбера, -èui, мин. св. досъбрйх, св., прех. Събирам и това, което е останало да се събира, събирам докрай. —Дядо, — обърнах се към стареца нерешително, на работа ли отиваш?

— На работа, синко, на ливадата отивам. Малко сено имам да досъбирам. БР, 1931, кн. 4-5, 161. Обърна се и забърза към стърнището да досъбере оронените зърна за зимнина. П. Бобев, ГЕ, 157. досъбирам се, досъбера се страд.

ДОСЪБЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от досъбирам и от досъбирам се. В бележката,.., се заповядваше да бъде дадено пълно съдействие на командата за досъбирането на оная част от тазгодишната зърнена реколта, която,.., не е била събрана досега. Г. Караславов, ОХ II, 501.

ДОСЪБЛЕКА. Вж. досъбличам.

ДОСЪБЛЙЧАМ, -аш, несв.; досъблекй, -4èni, мин. св. досъблякох, дocъблèчe, прич. мин. св. деят. досъблякъл, -кла, -кло, мн. дocъблèкли, св., прех. 1. Събличам и това, което е останало да се съблича, събличам докрай. И, ръководени от туй начало, / те считат всяка милост за безумство, / полу-съблечените досъбличат / и полугладните доизгладняват. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 171. Тя бързо досъблече и долните дрешки на детето и го сложи да спи.

2. Събличам и тези, които е останало да събличам, събличам всички докрай, досъбличам се, досъблека се страд. и възвр.

ДОСЪБЛЙЧАНЕ ср. Отгл. същ. от досъбличам и от досъбличам се.

ДОСЪБОРВАМ, -аш, несв. (диал.); досъборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Досъбарям. досъборвам се, досъборя се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ДОСЪБОРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от досъборвам и от досъборвам се.

ДОСЪБУДЯ. Вж. досъбуждам.

ДОСЪБУЖДАМ, -аш, несв.; досъбудя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Успявам да събудя някого напълно, докрай; доразбуждам. С големи усилия сестра му го досъбуди и веднага занарежда какво трябва да прави тази сутрин.

2. Събуждам и тези, които е останало да събуждам, събуждам всички; доразбуждам. Някои от децата вече се събудиха и учителката отиде да досъбуди останалите. досъбуждам се, досъбудя се страд. ДОСЪБУЖДАМ СЕ несв.; досъбудя се св., непрех. Събуждам се напълно, докрай; доразбуждам се.

ДОСЪБУЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от досъбуждам и от досъбуждам се; доразбуж-дане.

ДОСЪДЕ нареч. Диал. Дотук.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОСЪДЯ. Вж. досъждам.

ДОСЪЖДАМ, -аш, несв.; досъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Съдя някого напълно, докрай, досъждам се, досъдя се страд. и взаим.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ДОСЪЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от досъждам и от досъждам се.

ДОСЪКРАТЯ. Вж. досъкратявам и досъкращавам.

ДОСЪКРАТЯВАМ, -аш, несв. (рядко); досъкратя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Досъкращавам. досъкратявам се, досъкратя се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ДОСЪКРАТЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от досъкратявам и от досъкратявам се; досъкращаване.

ДОСЪКРАЩАВАМ, -аш, несв.; досъкратя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Съкращавам и това, което е останало да се съкращава, съкращавам докрай, досъкращавам се, досъкратя се страд.

ДОСЪКРАЩАВАНЕ ср. Отгл. същ. от досъкращавам и от досъкращавам се.

ДОСЪНУВАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Със следв. същ. сън (членувано или с оп-ред.). Сънувам и това, което е останало да се сънува, сънувам докрай. Докога? Та всеки миг ний мреме! / Непрекъснат погребален звън! / О, защо в един атом от време / да не досънуваш тежък сън? К. Христов, ИБ, 35. досънувам се страд.

ДОСЪНУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от досънувам и от досънувам се.

ДОСЪРБАМ. Вж. досърбвам.

ДОСЪРБВАМ, -аш, несв.; досърбам, -аш, св., прех. Сърбам, изсърбвам и това,

ДОСЪБОРЯ. Вж. досъбарям и до

съборвам.