което е останало да се сърба, сърбам докрай; доизсърбвам. Хаджи Мореа досърба шумно кафето си и запита: — Ами даскалът ще приеме ли децата ви? Цв. Минков, МЗ, 92. досърбвам се, досърбам с е страд.
ДОСЪРБВАНЕ ср. Отгл. същ. от досърбвам и от досърбвам се; доизсърбване.
ДОСЪРБЙМЕ.Вж. досърбява ме.
ДОСЪРБЯВА МЕ несв.; досърбй ме, мин. св. досърбя ме, непрех. 1. Започва да ме сърби; засърбява ме. Ужасно ме досърбя над лакътя, изглежда ме е ухапал комар.
2. Прех. Индив. Обхваща ме силно желание да извърша нещо. Досърбява те понякога да отидеш, където си бил. Човещинка!
Н. Хайтов, ДР, 206.
◇ Досърбява ме/ досърбй ме ръката (до-сърбяват ме/ досърбят ме ръцете). Разг. Изпитвам силно желание да се заема с някаква работа или да извърша нещо. Всички се смириха и момите насядаха. Само великанът свирач Сирак Бонъо не се беше зади-рял с никоя мома. Сега той се изпъчи при Дойна писаря и викна на Джонка: — Какво, приятелю: досърбяха ме ръцете! Ха да побелим липа! А. Страшимиров, ЕД, 29-30.
ДОСЪСЙПВАМ, -аш, несв.; досъсйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Съсипвам, разрушавам и това, което е останало несъсипа-но, съсипвам докрай. Ако е нещо останало още от стария Рим, вината не е, навярно, в разрушителите, а в здравината на градежите, които е имало да се разрушават. Въпреки най-напрегнатите усилия, не е имало достатъчно сила в разрушителите, за да досъсипят всичко. К. Величков, ПССъч. Ш, 9. 2. Прен. Съсипвам, измъчвам някого напълно, докрай. Не болестите, а мъката досъ-сипа стария човек, досъсипвам се, досъси-пя се страд.
ДОСЪСЙПВАМ СЕ несв.; досъсйпя се св., непрех. 1. Съсипвам се, разрушавам се напълно, изцяло. Къщата се досъсипа миналото лято и вече не става за живеене.
2. Прен. Съсипвам се, измъчвам се напълно, докрай. Досъсипах се с това тичане по уреждането на заминаването му, изхабих толкова нерви и енергия.
ДОСЪСЙПВАНЕ ср. Отгл. същ. от досъсипвам и от досъсипвам се.
ДОСЪХВАМ, -аш, несв.; досъхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Съхна, изсъхвам напълно, докрай; доизсъхвам. В това време коли докарват сено. Председателят го оглежда, опипва го, сърди се, че не е изсъхнало добре и нарежда да се разхвърли по двора, да досъхне. Ил. Волен, МДС, 235. Тато отива на горния край, дето озаран започнахме, и попипва сеното на първите обърнати откоси. — Не е досъхнало. Т. Влай-ков, Пр I, 286.
ДОСЪХВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-съхвам; доизсъхване.
ДОСЪХНА. Вж. досъхвам. ДОСЪЧИНЯ. Вж. досъчинявам.
ДОСЪЧИНЯВАМ, -аш, несв.; досъчиня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Съчинявам и това, което е останало да се съчинява, съчинявам докрай. Усмихва се жлъчно и досъчи-нява края,.. Този ще я изпрати до ъгъла, тя ще потича малко, колкото да се запъхти, и мъжът й ще попита: „Къде закъсня толкова?“ „Ох — ще каже тя, — бях у една приятелка“. В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3. досъчинявам се, досъчиня се страд.
ДОСЪЧИНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от досъчинявам и от досъчинявам се.
ДОСЪШЙВАМ, -аш, несв.; досъшйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. досъ-шйт, св., прех. Съшивам и това, което е останало да се съшива, съшивам докрай.
— Досъший парчетата, за да видим как ще изглежда дрехата, досъшивам се, досъшйя се страд.
ДОСЪШЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от досъшивам и от досъшивам се.
досъщ нареч. Досущ. Тези двамата имаха досъщ еднакви гласове и това биваше причина за чести недоразумения и шеги. С. Северняк, ВСД, 182. Докато го [полковник Фришмут] гледаше, Ирина си спомни един свой колега евреин с досъщ арийско лице. Д. Димов, Т, 371. Пушечни залпове режат въздуха еднакво и от двете страни на тоя малък къс земя, дето ние, скрити в окопите, се дебнем помежду си досъщ като първобитни пещерни хора. Л. Стоянов, X, 24.
ДОСЯВАМ1, -аш, несв.; досея, -ееш, мин. св. досях, прич. мин. св. деят. досял, -а, -о, мн. досели, преч. мин. страд. досят, -а, -о, мн. досети, св. прех. 1. Сея и това, което е останало да се сее, сея, засявам докрай; дозасявам. Как му се искаше да излезе,.., тази изба го задушаваше... Сега хората си ходят на свобода.. Колко ли е хубаво на къра?... Тук-там орат, досяват вече, някъде секат дърва, другаде събират царевични стъбла... Г. Караславов, Тат., 173. Селянинът дося нивата след няколко дни, когато изпръхна пръстта, а подир седмица-две семената поникнаха. П. Бобев, ГЕ, 72.
2. Сея още, сея допълнително. Покълналата леща беше рядка и стопаните трябваше да досеят, досявам се, досея се страд.
ДОСЯВАМ2, -аш, несв.; досея, -ееш, мин. св. досях, прич. мин. св. деят. досял, -а, -о, мн. досели, прич. мин. страд. досят, -а, -о, мн. досети, св., прех. 1. Сея, пресявам и това, което е останало да се сее; сея, пресявам докрай. — Досей брашното и тогава излизай вън.
2. Сея, пресявам още, сея допълнително.
— Това брашно няма да стигне за погачата, ще трябва да досееш още една купа. досявам се, досея се страд.
