Page:RBE Tom4.djvu/347

От Читалие
Версия от 05:14, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Тъкачев се задъхваше от досада. Г. Кара-славов, ОХ I, 114. Мрачният януарски ден навяваше досада и печал. Д. Димов, Т, 224. Реших да пиша дневник, да се избавя някак си от досадата на принудителното бездействие. П. Бобев, К, 53. По много лица в шествието се изобрази досада и гняв. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 102. — Какво се бърка тук тоя Васил! Боян сви устни в гримаса на досада: —Да, вярно, какво се бърка той. М. Грубешлиева, ПИУ, 117.

2. Само мн. Остар. Постъпки или думи, с които се нанася обида, причиняват се неприятности. Бомарше разказва някои свои досади със съдилищата и разкрива покварата на френските съдии. М. Арнаудов, Г, 14-15. Назначеният при него съвет му правеше непрестанно докачителни досади. П. Киси-мов, О А II (превод), 180. „Како толко години терпел си, / и от рабов досади сносил си!“ К. Огнянович, ЖА, 55.

ДОСАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който предизвиква досада; отегчителен, до-теглив, неприятен. — Тотке, много бъбриш, досадна си. Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си седнала да ми баеш на главата! К. Петканов, ЗлЗ, 102. Не желая да се натрапвам там, дето не ме желаят.. Аз знам по себе си колко са досадни нежеланите гости. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. Кацналата върху носа ми муха ставаше все по-досадна, но аз стисках зъби, търпях и не мърдах. Г. Белев, ПЕМ, 102. Ани седеше до прозореца и гледаше към улицата. „Какъв досаден сняг! — мислеше си тя. — Няма ли най-после да спре?“ Й. Стоянов, ПД, 87. В кабинета на частния секретар чакаха за свиждане и други лица .. Всички пазеха тежко, досадно мълчание. Д. Ангелов, ЖС, 107. Досаден въпрос. Досадна грешка.

ДОСАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от досадя като прил. Който изпитва досада, отегчение. — Ами, ако ме напусне Хрелъо... тъй, дали няма някакси да ми попречи на работата? — Не зная, ти знаеш по-добре, — каза досадена мама и понечи към къщи. Ст. Чилингиров, ХНН, 113. — Иди при люлека — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките. А. Страшимиров, ЕД, 34.

ДОСАДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Досаден. Левски кипи, става и залепя плесница на това досади-телно лице. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. В малко време папагалът стана голямо дрънкало, досадително и лудо животно. Т. Икономов, ЧПГ, 89. Даже онези насекоми, които ся виждат досадителни, каквито са мухите и осите, ся раждат, за да извършват някоя полезна служба и да ни приносят каква-годе полза. ИЗ 1874-1881, 79. Този бряг, който от покрива на вапора са гледа толкова пуст и досадителен, щом са погледне от малко по-високо, изведнъж са преобръща на една прекрасна градина. Лет., 1876, 122. В обикновените си разговори Димитрий е смесвал и иронията, която понякога, като докачеше слушателя.., биваше доса-дителна. К. Шапкарев, МЖБМ, 14.

ДОСАДЙТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Досадно. Прението се проточи досадително много. Йв. Вазов, Съч. XVI, 90. Мъчи ся да докаже .., че имал право да пише досадително за нас, и че, ако сме чули лошеви хо-рати от негова страна, то било наша грешка. Г. Кръстевич, БКн, 1859, юни, кн. 11, ч. II, 219.

ДОСАДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Досаден. Дъждът ни биеше, не силен, но настойчив и досадлив. Ив. Вазов, Съч. XV, 141. Около пламъка се кръжеха цял рояк комари, та всеки миг един или друг от Момчиловците пляскаше ухапаното място или разпъждаше с калпак досадливите га-динки. Ст. Загорчинов, ДП, 414. Токмакчи-ята не отговори и неволно потръпна, като че на челото му беше кацнала досадлива муха. Й. Йовков, ПК, 164.

ДОСАДЛЙВО нареч. Рядко. Досадно. Студеното му сърце бе замразило намръщените черти на лицето му .. иго правеше да говори досадливо с охриптелия си глас. Превод, Н, 1883, кн. 3-4, 338-339.

ДОСАДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от досадлив. Но тия спомени ядосваха доктора — не че съвестта му имаше някаква намеса тука — а тъй, просто му теготяха със своята доса-дливост. Ив. Вазов, Съч. IX, 78.

ДОСАДНИК, мн. -ци, м. Мъж, който предизвиква, причинява досада. За едно и също нещо може да говори с часове. Голям досадник е.

ДОСАДНИЦА ж. Жена досадник.

ДОСАДНО нареч. 1. Отегчително. Досадно бъбриви сте станали. Още малко и щях да умра от скука. К. Петканов, В, 24. Цели ята от гларуси се виеха край морето. Но тия птици, тъй досадно кресливи други път, сега бяха мълчаливи. Й. Йовков, Разк. II, 38. Само нощният есенен вятър виеше настойчиво и досадно в комина. Д. Талев, И, 430.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. пад. Означава, че от някого се изпитва чувство на досада. — Сам ми е по-добре — късо отвърна той .. — Сам ти е по-добре?! Не вярвам. Ела. И при нас няма да ти е досадно. Весело е, погледни! П. Проданов, С, 85.

ДОСАДЯ1. Вж. досаждам1.

ДОСАДЯ2. Вж. досадявам и досаждам2.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл