можахме да я дорисуваме... През междучасието изчезна. Г. Мишев, ЕП, 276.
2. Прен. Допълвам, изграждам напълно представата за нещо. Въображението му дорисува картината на кървавата битка. дорисувам се страд. Да се уловят тъкмо тия черти, по които във въображението на читателя да може да изникне и да се дорисува от само себе си дадена картина — е извънредно мъчна работа. Н. Лилиев, Съч. III, 306.
ДОРИСУВАНЕ ср. Отгл. същ. от дорисувам и от дорисувам се.
ДОРИЧАМ, -аш, несв.\ дорека, доре-чёш, мин. св. дорёкох, прич. мин. св. деят. дорёкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Диал. Изричам докрай това, което съм започнал да казвам; доизричам, доизказвам. Все иска да й каже нещо, нещо много важно, все започва и все нищо не дорича. М. Смилова, ДСВ, 240. „Предателство!“ изригна /отново поп Матей, не могъл да дотрай / Сокола думата да дорече до край. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 78. — Мене! Аз! Да стана тебе невеста! — каза Франциска силно смутена от тия думи. Подир, като си помисли на минута, тя дорече: — Ах не! Това е невъзможно, Никола. С. Радулов, ГМП (превод), 12-13. • Нар.-поет. Рекъл не доре-къл; рече не дорече; реч <та> не дорече. Гледа синът — козарят си свири, по свирнята козите играят.. — Спри козарю! Чакайте, бре хора! Ала още рекъл, не доре-къл, без да иска, сам той заподскачал: друс-друс! Ран Босилек, Р, 92. Брат ми рече: — Ех, сега да има една бъклица вино да се напием, да видиш после какво направям. Още брат ми рече, не дорече, ето ти от баира се задава една бъклица с вино... Търколулу, та при нас. Елин Пелин, ПР, 185. Кога дома дойде, що да видит Яна! / Милиот я бра-тот спрострен во сред кукя! / Тогай викна Яна: „Олеле до Бога! / Кога немам брате, нейкю ни да живя!“ / Речта не дорече в ча-сот Яна падна. Нар. пес., СбБрМ, 340. до-ричам се, дорека страд.
ДОРИЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доричам и от доричам се; доизричане, доиз-казване.
ДОРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Дорийски. Забележителни архитектурни произведения от епохата до Персид-ските войни били: дорическият храм на Аполона Делфийскаго и храмът на Ефеска-та Диана. Н. Михайловски, РВИ (превод),
132. Атиняните принадлежели на кроткото войнско племе, а спартанците докрай опазили своето дорическо произхождение.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 155.
ДОРИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Нар.-поет. Дорест; доралия. Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, заю-здан с една яка каишлия юзда, пронизана с жълти пулове. М. Георгиев, Избр. разк., 151. Каков е тоя гидия, / що язди коня дория / низ едренската чаршия. Нар. пес., СбНУ I, 20. И киниса [Мария] по бели друмове, / и си стрете незнаена делия, / делия со коня дория. Нар. пес., СбБрМ, 38. Стоя-не, море, Стояне: / На ялдък сандък седеше, / четири коня тераше, / сите четири до-рии. Нар. пес., СбНУ X, 36.
ДОРЙЯ. Вж. доривам.
ДОРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Вал, с помощта на който се закрепва металорежещият инструмент или обработваемият предмет към главното вретено на металорежещата машина.
— От нем. Dom 'трън, шип'.
ДОРОВЯ. Вж. д о р а в я м.
ДОРОДЪК м. Диал. Най-малкото, последното от децата на едни родители; изтърсак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОРУША. Вж. доруш авам.
ДОРУШАВАМ, -аш, несв.\ доруша, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Руша и това, което е останало да се разрушава, разрушавам докрай; доразрушавам. Дорушиха къщата и започнаха разчистването на терена, до-рушвам се, доруша се страд.
ДОРУШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-рушвам и от дорушвам се; доразрушаване.
ДОРЯЗВАМ, -аш, несв.\ дорежа, -еш, мин. св. дорязах, св., прех. Режа и това, което е останало да се реже; режа докрай.
— Защо се забави толкова? — Трябваше да дорежем вършите на царевицата в Кози-дол. Ох, как съм бързал, да знаеш... Г. Кара-славов, С, 15. Лоев дорязваше тютюна и по израза на лицето му можеше да се разбере, че да си приготви тютюна за него е по-ва-жно, отколкото разправиите за някакви си дърва. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 104. Ножовете [на машината] са нагласени така, че не дорязват бонбоните напълно. А. Генадиев и др., ТЗ, 62. дорязвам се, дорежа се страд.
ДОРЯЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от дорязвам и от дорязвам се.
ДОС частица. Нар.-поет. В народни песни — за оформяне на ритъма. Залюляла са й Калинка, дос! / Залюляла са й Калинка / сред море на два каика, дос! / Сред море на два каика. Нар. пес., СбГЯ, 149. Више село зелен явор, дос, / под яворо извор вода, дос. Нар. пес., СбНУ XI, 52. Гълъб гука на ябу-ка, / дос, дос, Доне ле! Нар. пес., СбНУ LXVI, 278.
ДОСАДА ж. 1. Само ед. Неприятно чувство на отегчение, неудоволствие или скука. Някаква досада и някаква мъка се набираше в гърдите му. Т. Влайков, Съч. III, 304. В кръчмата прииждаха нови хора, пушеха, викаха, спореха. Беше задушно и противно.
