ше ту през него, ту към жена си. Т. Хар-манджиев, КВ, 6.
2. Дорамник; дорамка. По-отличително при тази носия [трънската] е дългото до под коляното с широки странични клинове дорамче от бял шаяк. Б. Божиков и др., иб, 97-98.
ДОРАСНА. Вж. дораствам.
ДОРАСТА. Вж. дораствам.
ДОРАСТВАМ, -аш, несв.\ дорасна, -еш, мин. св. -ах и дораста, -еш, мин. св. дорас-тох, прич. мин. св. деят. дораснал и дора-съл, -ела, -сло, мн. -ели, св., непрех. 1. Раста, израствам колкото е необходимо, стигам до определена възраст. На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашия Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Е па откога стана момък? Дорасъл ли е? М. Георгиев, Избр. разк., 58. Когато веч побият зъби на детето, това е знак, че е дорасло за по-силна храна от майчиното му мляко. Хр. Данов, Лет., 1869, 96. // Израствам, стигам до определени размери, големина. Ама Тинка, нали я видиш, не си е дип дорасла, слабичка е още и не може да издържа като другите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. Ала предаде го деблива сянка. / Отгоре му нахвърлиха се те / като дървосекачи над фиданка — / да я скосят, преди да дорасте. Бл. Димитрова, Л, 220.
2. Обикн. с предл. з а, д о или със следв. изр. със съюз д а. Достигам до такава степен на духовното си развитие, че съм годен, мога да се справя с дадени трудни обстоятелства. — Трябва да ви кажа, братя, че... че... предателствата, провалите, които настанаха във вътрешната революционна организация, ме увериха в едно: нашият народ не е дорасъл още за свободата. Ст. Дичев, ЗСII, 816. Ако ние сме взели властта да продаваме курназлък, това значи, че още не сме до-расли до нея. В. Нешков, Н, 19. — Казах, че не ги разбира. Не е дорасъл и няма да дорасте за такива въпроси. П. Велков, СДН, 273.
ДОРАСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от дораствам.
ДОРДЕ и (съкр.) ДОР съюз. Диал. Докато, дордето. Той почака дорде мине каруцата, па наведе глава от учудване. Й. Йовков, ЖС, 191. Въпреки студа двамата работиха цял ден, дорде изчерпят водата. Кр. Григоров, Р, 125. Аз, дорде има време, ще ида из града да свърша някоя работа. До милиционерския час ще гледам да се върна. П. Славински, ПЗ, 234. — А бе Ганко, я дор има време, кажи ми сметката да ти платя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. Ковете желязото, дорде е топло. С, 1872, бр. 481 339. — Ей бре, вие момчетия, що стоите, та гледате, / та се млади не жените, / дор са моми йевтиния. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ,
ДОРДЕТО съюз. Диал. Докато, дорде. „Привземете, каже, Расчук, дордето сте живи, все бохча-тютюн ще пушите.“ Ив. Вазов, Съч. XVIII, 10. Така си бъбреше бащата, дордето се изнасяше Панчо, и токо ходеше из двора и пухтеше. Т. Влайков, Съч. II, 100. Той извади мешинената кесия с рязан тютюн, сви дебела цигара от вестник и дълго удря с огнивото, дордето запали праханта. Ем. Станев, К, 9. Заптиите не тръгнаха от село, дордето не изядаха от секи по 2-3 пилета. 3. Стоянов, ЗБВ III, 187.
ДОРЕВОЛЮЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се появява, който съществува непосредствено преди някоя революция, който е свързан с времето преди революция; предреволюционен. Противоп. сле-древолюционен. В дореволюционен Казахстан трудещите се били лекувани по варварски начин от магьосници и вражалци, от ходжите. Л. Мелнишки, ПП, 54. Дорево-люционни борби.
Д ОРЕ ДА нареч. Диал. Друг път, следния път; допъти. Фалй ви. Ама ние не можахме да ви се отсрамим. — Ба, всичко бе много хубаво, стрино Цонковице, благодарни сме ти много. — Ех, дореда, живот и здраве, ще гледаме да бъде още по-хубаво. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21. — И тези нищо не направиха — мяташе недоволно глава Божин. — Все си нашето евтино, пък тях-ното скъпо. Дореда няма да гласуваме за тях. Ил. Волен, ДД, 89. Тончо не можа да намери теменужка! Беше още рано за тях. — Нищо! Ще бъде пък дореда! Ст. Даскалов, СЛ, 486. "Овой ред стока не купих, татко — му рекол син му, — оти купих си ум и разум. Да ако сум жив, дореда ке купом. " Нар. прик., СбНУ XIV, 125.
ДОРЕДЯ. Вж. дореждам.
ДОРЕЖА. Вж. дорязвам.
ДОРЕЖДАМ, -аш, несв.\ доредя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Нареждам, подреждам и това, което е останало да се подрежда, подреждам докрай; донареждам. Не дореди пуловете. Стана от стола. Т. Харманджи-ев, КЕД, 195.
2. Диал. Обикалям, изреждам всички (Н. Геров, РБЯ). дореждам се , доредя се страд. ДОРЕЖДАМ СЕ несв.\ доредя се св., непрех. 1. Успявам да дочакам реда си да получа нещо или да извърша нещо, към което се стремя заедно с другите. Всичко живо се юрна подир него и макар че Петко почти не се изказа на събранието, .. — не можа да се дореди от другите. Ст. Даскалов, СЛ,
121.
2. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Изреждаме се (Н. Геров, РБЯ). Доредиха се вейте наред, дойдередот и на царот. Н. Геров, РБЯ, 347.
ДОРЕЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от дореждам и от дореждам се.
