това, което е останало да се точи, разточвам докрай. Жената доразточи баницата, нареди я в тавата и я сложи да се пече. дораз-точвам се, доразточа се страд.
ДОРАЗТОЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразточвам и от доразточвам се.
ДОРАЗТРЕБВАМ, -аш, несв.; доразтребя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разтреб-вам и това, което е останало да се прибира, подрежда, разтребвам докрай. Мълчаливи и нацупени, двете сестри доразтребиха и почистиха всичко и се прибраха горе на чардака. Г. Караславов, ОХ IV, 401. Ние трябва да доразтребим и да пометем. Т. Влай-ков, Пр I, 49. доразтребвам се, доразтребя се страд.
ДОРАЗТРЕБВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразтребвам и от доразтребвам се.
ДОРАЗТРЕБЯ. Вж. доразтребвам.
ДОРАЗТРОША. Вж. доразтрошавам.
ДОРАЗТРОШАВАМ, -аш, несв.; доразтроша, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Разтро-шавам и това, което е останало неразтроше-но, разтрошавам докрай; дотрошавам. Баща ми не можа да разтроши както трябва голямата буца и трябваше да я доразтроша аз. доразтрошавам се, доразтроша се страд.
ДОРАЗТРОШАВАМ СЕ несв.; доразтроша се, се., непрех. Разтрошавам се напълно, докрай; дотрошавам се. Пукнатата чашата се доразтроши.
ДОРАЗТРОШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразтрошавам и от доразтрошавам се; дотрошаване.
ДОРАЗЧЙСТВАМ, -аш, несв.\ дораз-чйстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разчиствам и това, което е останало да се разчиства, разчиствам докрай. Трябва да доразчис-тим боклуците от строежа, за да направим площадка за игра. доразчиствам се, до-разчистя се страд.
ДОРАЗЧЙСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразчиствам и от доразчиствам се.
ДОРАЗЧЙСТЯ. Вж. доразчиствам.
ДОРАЗЧУПВАМ, -аш, несв.; доразчу-пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разчупвам и това, което е останало неразчупено, разчупвам докрай; дочупвам. Бащата доразчупи питата и раздаде на всички по парче, до-разчупвам се, доразчупя се страд. ДОРАЗЧУПВАМ СЕ несв.; доразчупя се св., непрех. Разчупвам се изцяло, докрай; дочупвам се. Вазата се е доразчупила.
ДОРАЗЧУПВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразчупвам и от доразчупвам се; дочупва-не.
ДОРАЗЧУПЯ. Вж. доразчупвам.
ДОРАЗШЙВАМ, -аш, несв.; доразшйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. дораз-шйт, св., прех. Разшивам и това, което е останало да се разшива, разшивам докрай. До-разших елечето и наново почнах да го меря и кроя. доразшивам се, доразшйя се страд. ДОРАЗШЙВАМ СЕ несв.; доразшйя се, св., непрех. Разшивам се напълно, докрай. Този шев се доразши изцяло.
ДОРАЗШЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразшивам и от доразшивам се.
ДОРАЗШИРЯ. Вж. доразширявам.
ДОРАЗШИРЯВАМ, -аш, несв.; доразширя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разширявам още, разширявам допълнително. Разшириха улицата, но видяха, че пак е тясна, и взеха да я доразширяват. доразширявам се, доразширя се страд.
ДОРАЗШИРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразширявам и от доразширявам се.
ДОРАЗШЙЯ. Вж. доразшивам.
ДОРАЛИ`ЙЧЕ ср. Нар.-поет. Като епитет за конче, което е с тъмночервен или кестеняв косъм; дорийче. — Мило конче, мило доралийче, / оегай конче, бегай колко можеш. Нар. пес., СбНУ LIII, 612. Hà е лудо върло кеседжия .. / .. / Има конче, конче доралийче. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 55.
ДОРАЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Нар.-поет. Дорест; дория. Стане сутрин тракийски юнак с първи петли, яхне коня доралия и чака слънцето на морския бряг, на Атлиман. Ст. Станчев, ПЯС, 94. Не отседнал още коня доралия, / и заудря порти непознат делия. П. К.и Яворов, Съч. I, 42. Не бой ми са, Йонке, / Йонке убавице, / но си иди, сестро, / във ладни яхъри, / изведи ми конче, / конче доралия! Нар. пес., СбНУ XXV, 19.
— Друга (диал.) форма: д о р е л и я.
ДОРАМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. За връхна дреха — който е без ъкави. Зимното палто било вталено и на-олу следвало линията на роклята, дълга или три четвърти. Вместо яка имало една или няколко дораменнц пелеринки. Б. Бо-жиков и др., ИО, 68.
ДОРАМКА ж. Диал. Дорамник; дорам-че (във 2 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОРАМНИК, мн -ци, след числ. -а, м. Диал. Едновремешна горна мъжка дреха от аба без ръкави; дорамка, дорамче. В кафенето намериха петима души селяни шопи, всичките в бели хабени беневреци, пак с такива дорамници, вместо носения и лятно време от шопите кожух. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 163.
ДОРАМЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Вид късо кожухче без ръкави. Съдържателят Цеко Пинташки, облечен с разкопчано кожух-че-дорамче под палтото, бе облегнал лакът на масата до единия прозорец и гледа
