ДОРЕКА. Вж. д о р и ч а м.
ДОРЕНДОС АМ. Вж. дорендосвам.
ДОРЕНДОСВАМ, -аш, несв.\ дорендо-сам, -аш, св., прех. Рендосвам и това, което е останало да се рендосва; рендосвам докрай, дорендосвам се, дорендосам се страд.
ДОРЕНДОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от дорендосвам и от дорендосвам се.
ДОРЕСВАМ, -аш, несв.\ дореша, -иш и -еш, мин. св. -ших, и доресах, св., прех. Реша и това, което е останало да се реши; реша докрай. Момичето дореса буйните си коси и едва тогава се появи пред гостите, до-ресвам се, дореша се страд. и възвр.
ДОРЕСВАНЕ ср. Отгл. същ. от дорес-вам и от доресвам се.
ДОРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За кон — който има червеникав или кестеняв косъм. Под една роена сянка Пейчо седлаеше до-рест жребец, а майка му се въртеше около него и нещо му бъбреше. К. Петканов, П, 5. Кобилката наведе глава и започна да пасе.. Той се обърна, потърси нещо с очи измежду конете и каза: — Виждаш ли оная кобила там, дорестата, с голямата глава? Тя е майка й. Й. Йовков, В АХ, 195. Моят чичо имаше едно доресто конче, дребно на ръст, но много яко и бързо на ходене. А. Кара-лийчев, СР, 88.
— От тур. dom 'тъмночервен'. — Друга (диал.) форма: д о р и е с т.
ДОРЕФОРМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се появява, който съществува непосредствено преди някоя реформа, който е свързан с времето преди реформата. Доре-формен период. Дореформени наредби.
ДОРЕША. Вж. доресвам.
ДОРЕША. Вж. дорешавам.
ДОРЕШАВАМ, -аш, несв.\ дореша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Решавам и това, което е останало да се решава; решавам докрай. Дореших задачите навреме, дорешавам се, дореша се страд.
ДОРЕШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от дорешавам и от дорешавам се.
ДОРИ и (съкр., нар.-поет.) ДОР частица. I. За усилване. 1. При подчертаване, изтъкване на нещо (към отделна част на изречението или към цялото изречение); даже. Вкъщи беше тихо като в пропаст. Дори менците, окачени над водника, самички прозвънтяваха от напрежението на тая тежка тишина. Елин Пелин, Съч. III, 76. И женорята, и дечурлигата дор, сядат и стават все с такива разговори. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. Не се досещаха дори да му донесат храна. Й. Йовков, Разк. I, 158. Огреала месечина. / .. / Грее, грее, дор се смее. / .. / Низ облаци оро гледа, /.. / чийо оро най-хубаво. Нар. пес., Нар. пес. СбНУ LXIII, 5о0. И ти отпущаш пламнала ръка/ и тръгваш, поглед в тъмнините впила, / изгубила дори за сълзи сила. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 89. Още в 1945 год. Фалмерайер, като поживял няколко недели в Солун, написа, че околността на този град е славянска дори до Олимп. Г. Бенев, БК (превод), 83. Майка жали дор до века, сестра жали до негдека, / жена жали до пладнина. Нар. пес., СбНУ XI, 53.
2. Диал. За подчертаването на количество, брой. Свещи ти запалих пред трона небесен, / поклони направих дор до девет пъти, / та дано се върнеш жив и здрав наесен — / и дано на тебе лек да ти е пътя. М. Минева, МП, 23. Вчера са оттук минали / дор три синджира със роби: / — Едина синджир, Стояне, / сё млади булки отбрани. Нар. пес., СбГЯ, 34. Люля го Янка, гледа го, / цели ми дор три години, / камък е дете станало. Нар. пес., СбНУ LXVII, 117.
3. Диал. При нареч. т о г а в а (т о г а). За подчертаване на някакъв късен момент; едва, чак. Магарето рекло: "Мило конче, земи поне малко нещо от товара ми: .. Конят горделиво отрекъл. Горкото магаре въздъхнало .. и се мъчило да върви; но като изминало около един час път .., паднало и умряло; дори тогава познал стопанинът доколко е бил безправен той за горкото добиче, и че напусто е галил хубавия млад кон. Христом. В В I, 57. — Да го виде, ке го познам: / под капата нишан има, / и на гърдите нишан има. / Той си свали капата от главата, / та си виде нишан на главата. Дор тога го опознала, / че си йе нейното либе. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 69.
II. Като съюз. За присъединяване. 1. Присъединява части на изречение или изречение, което допълва съдържанието на предходното изречение; даже. Докато Захари се усети, две меки топли ръце обхванаха шията му .. В същия миг Василена — тя беше — извика: ах! — откопчи ръцете си, дори бу-тнаи Захари малко напред и избяга вкъщи. Й. Йовков, АМГ, 77. Какво ще му кажеш, дори да идеш при него..? Той се опитва да закрепи разклатения трон на падишаха. А. Дончев, ВР, 119.
2. Остар. и диал. Въвежда подчинено обет. изр. за време; докато. Доколкото подуших, тоя халосник още дори е бил в Свищов, дал да се напечатат в Букурещ негови стихове и турил в корицата: В. Б. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 33. Герестият дяда Пенъов петел чевръсто изплеска криле .. и с гърлест глас възвести току-що заруменялата зора. След него друг някъде из сливака на затихналите дворове се обади, — трети, четвърти — дор екна цяло село. Ц. Церковски, Съч. III, 95. — Като съм ти, лудо, омилела, / дойди, лудо, дойди довечера, / дори не сме, лудо, вечерали, / дори не сме щета отвръ-жали, / дори не сме порти затворили. Нар. пес., СбНУ LXV, 345. Дор цъфти цветето, сякой го къса. СбНУ LXVII, 447.
