то им назначат разни вещи за домовина, постилат ново платно от процепа коля до оная стая, коя е приготвена да г и [младоженците] дочакат. Г. С. Раковски, П I, 121.
ДОМОВИНА2 ж. Остар. Отечество, родина. От 1787 год. насам, във всяка руско-турска война, българите са оставяли клетата си домовина. Ч, 1871, бр. 21, 659. Така исто гърци разлюлени / тичат скупно към чернана флота. / Мъгла прашна като сивий облак, / възклицание и вик преужасен: / „Домовина мила домовина“, / възвишават до синъоно небо. Ч, 1871, бр. 16, 488.
ДОМОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който има богат и добре уреден дом; заможен, имотен. А той им пак рече: — За това всякой книжник, който ся е вече учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто. КТЕМ, 270. Народът казва гласовит на тогози, който има глас, .., домовит, който има дом. Ч, 1875, бр. 9, 415.
2. Който се грижи добре за дома, за семейството си; къщовен. — Много е домовита — похвали я брат й. — Откак е при мене, да ти кажа правичката, като че се родих. Не се грижа ни за ядене, ни за пиене, прането ми пране, редът ми ред, всичко ми оправено и натъкмено. Г. Караславов, Избр. съч. II, 86. И дъщерята беше се метнала на нея. И тя беше домовита и спретната като пеперудка. И. Петров, НЛ, 73. — А че е хубава [Милкана], домовита и кротка, в един глас всички я хвалеха. Р. Стоянов, М, 34. „Тебе, синко, е прилика, / чуй, съседкина Велика. / Хем да видиш! Домовита. / Знаят всички, даровита“. П. К. Яворов, Съч. I, 36.
ДОМОВЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Качество на домовит. А като гледат Рале какъв прибран къщовник стана, кривят уста,.. иди се надей и този развей-прах да влезе в пътя. На него се присмиват те, на неговата домовитост и дето е присмирял. П. Тодоров, И I, 115-116.
ДОМОВЛАДЕЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Книж. Домовладетел. Всякой домовладелец се старал тъй да си построи къщата, .., че само тя да ти се хвърли в очи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 44. Ако ние и да сме заплатили кирията за оная квартира, в която се намира нашето прокопсано дружество, до Димитровден, то за любовта на домовладелеца, председателят на дружеството,.., премести деловодителите на дружеството за няколко минути, заедно с техните ръкописи в друга местност. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 252.
— Рус. домовладелец.
ДОМОВЛАДЕТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Собственик, стопанин на къща, на дом; домовладелец. За да не мислят обаче, че само на израилтяните са отнася туй обещание, приказва им притчата за домо владетеля. Н. Михайловски, ССИ (превод), 152.
ДОМОВЛАДЁТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Собственичка, стопанка на къща, на дом.
ДОМОВЛАДЙКА, мн. -ци, м. Остар. Стопанин на дом и глава на семейство. Тогава всички насядаха край дългата софра в предната одая. В единия край седеше стрина Злата, а в другия Цене, като най-стар син и заместник на домо владиката. А. Христофоров, А, 241. Те [славяните] били много гостоприемни. Гостенина завеждали от място на място и ако с чужденеца нещо се случвало поради нехайство на домовла-диката, най-близкият съсед трябвало да отмъсти за него. Ив. Хаджийски, БДНН I,
12. След като са разпусне черква, секи селении си прибира гостето и ги завожда у дома си; тук в чисто измазана къща, .. , сяда старият домовладика, около него са нареждат старите приятели и, .. , захващат да пият за здравието на синките домашни. Ил. Блъсков, ЗК, 171. Я като мръкна, стигнаха на едно село и влязоха в една къща. Домо владиката .. беше добър человек и ги возприе с радост, та ги нагости колкото добре можаше. П. Берон, БРП, 88.
ДОМОВЛАДИКЙНЯ ж. Остар. Стопанка на дом; домакиня, домовладичица. — Госпоже, — каза контът, като са обърна към нас и говоряше на домовладикинята, — аз знам, че тази вечер госпожица Евгения ще проси за сиромасите. Ч, 1875, бр. 12, 565.
ДОМОВЛАДЙЧИЦА ж. Остар. Стопанка на дом; домакиня, домовладикиня. Девици почват да пеят, а домовладика и домовладичица приносят нужние за работа къдели, вретена. Г. С. Раковски, ПI, 94.
домовник, мн. -ци, м. Остар. и диал. Домакин, стопанин на къща, на дом. — Ти, Михо, си човек домовник. Иди при челядта си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 44. В старите времена само сос лъжици и един голям презръч-ник полагахме на трапезата, а сега секиму талер ка с лъжичка, .. Истина, тия неща са потребни, обаче става много разход на до-мовника. П. Радов, КТБР, 74. Домовникът заклали на двора, бабата му зад къщата. ЦВ, 1856, бр. 264, 25. „Па ща там [в къщичката] да туря дваесе стовни вино, та и аз на стари години домовник да стана“. Н. Бончев, Р (превод), 85.
ДОМОВНЙЦА ж. Остар. и диал. Домакиня, стопанка на къща, на дом. София в късо время ся изучила добре да шие, а подир няколко годин била вече в состояние да ся разпоряжава като домовница в бащина си дома. С. Радулов, ГМП (превод), 215. Трябува да знае, че и най-имотната къща запада, когато домовницата за ничто ся не
