3. Диал. Намислям друго, променям мисълта, хрумването си (Н. Геров, РБЯ). домис-лям се, домисля се страд.
ДОМЙСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домислям и от домислям се.
ДОМЙТАМ1, -аш, несв.; домета, -еш, мин. св. дометох, се., прех. Измитам и това, което е останало да се измете, измитам докрай. Мама вече домете брашнарника и едвам измеси една пита. Малка беше, бързо се свърши. Г. Белев, ПЕМ, 132. Откърши метла градинска — / равно си дворе замела, / замела и ги домела. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 45. домитам се, домета се страд.
ДОМЙТАМ2, -аш, несв.; домета, -ёш, мин. св. дометох, св., прех. Разг. Неодобр. Довличам, домъквам (във 2 и 3 знач.). Ти ли домете тук тия книги отнякъде? А Откъде се появи пък ти? Кой те дявол домете тука? домитам се, домета се страд. ДОМЙТАМ СЕ несв.; домета се, св., непрех. Довличам се, домъквам се (във 2 знач.). Мама грабваше ръжена от огнището и ни погваше: — Чакайте вие, поразеници недни! Да видим с кого ще се... Като сте се сетили за него [дядо Въло], сигур пак ще се домете! Ил. Волен, МДС, 106. „Дано те се домете [Манол] тази нощ“ — помисли си тя [Гроздана], като се ослуша навън. На двора беше тихо, цялото село спеше. К. Калчев, ЖП, 154. Аз и моят колега Петров се сбихме .. В този момент отде се домете чистачката. Ем. Робов, Ст, 1966, бр. 1039,
1. — Разбра ли за какво е дошъл? — запита той [Герган] Илка. — Не съм още — отговори тя, като сви рамене, — кой го знае за какво се е домел... Не ще да е за хубаво. К. Калчев, ЖП, 42.
ДОМИТАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домитам1 и от домитам се.
ДОМЙТАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от домитам2 и от домитам се.
ДОМИСЪЛ, мн. -ели, м. Остар. Мисъл, насочена към намиране, налучкване, отгатване.
ДОМИШЛЯР м. Диал. Мъж, който бързо се досеща, обмисляйки добре нещо.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951.
ДОМИШЛЯРИН, мн. домишляри, м. Диал. Домишляр.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДОМИШЛЯРКА ж. Диал. Жена, която бързо се досеща, обмисляйки добре нещо. Дорде се чудила кака Дина как да каже Не-ди за това — нали тряба по-напред и ней да се обади — Неда, каквато си е паметна и домишлярка, сетила се какво измъчва майка й. Т. Влайков, Съч. II, 246. Таман на време се е сетила Тинка. Тя е домишлярка, неговата хубава невяста. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 238.
ДОМИЯ, Вж. домивам.
ДОМЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Конни състезания, препускане, надбягване с коне на То-доровден.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
домник, мн. -ци, м. Диал. Къщовник, стопанин, домакин.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДОМНИЦА ж. Диал. Къщовница, стопанка, домакиня. „Драгинко, драго Никола, / ожени ли се батъо ти, / взе ли си добра домница?“ Нар. пес., СбВСт, 545.
ДОМНУЛ м. Остар. Господин (в 1 знач.) (обикн. в обръщение към румънец или от румънец). —Домнуле Тика, още една чаша, че ще те земе дяволът! Ив. Вазов, Съч. VI, 76. — Какъв живот имаше едно време, домнуле! Качиш се на файтона, накривиш бомбето и се наслаждаваш на тананикащите звънчета на конете. Г. Белев, КР, 84. — Домнуле, какво правят възпитаните хора, когато влизат в чужда къща? Тропат, нали? Л. Стоянов, Б, 35. Гърците го зеяха кир Тодораки, власите — домнул Тодорика. Ил. Блъсков, ДБ, 22.
— От рум. (ютпи1.
ДОМОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
I. Остар. Който се отнася до дом (в 1 знач.). Известно е, че и в други градове има старинни къщи и върху техните фасади домо-вни знаци, някъде твърде фантастични. Някъде обаче няма толкова, колкото в Прага. ВН, 1962, бр. 2331, 4. И от внешни-те домовни строения и работи трудят са да уразумеят и да уловят внутренното и скритото на человека сердечно состояние. Р. Попович, X, 108.
2. Диал. Домовит (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Който има къща, семейство; семеен (Ст. Младенов, БТР I).
ДОМОВИ, -а, -о, мн. -й, прил. Остар. Който се отнася до обитателите на една сграда и до техния живот. За някои сгради бяха определени и домови отговорници. ВН, 1959, бр. 2568, 2. В антрето се намира домовият стенвестник. ВН, 1961, бр. 3122,
4. Сега в нашата кооперация не си говорим и не се поздравяваме. Това не ни пречи все пак да сме образцови. Кофите ни за смет да са боядисани като бомбониери, да имаме саксии през едно стъпало и домови стенвестник. ВН, 1961, бр. 3122, 4.
О Домова книга. Остар. Книга за регистриране на постоянните (или за по продължително време) обитатели в една жилищна сграда.
— От рус. домовый.
ДОМОВИНА1 ж. Индив. Покъщина, домакинство. Така според състояние си, ка-
