Page:RBE Tom4.djvu/230

пак това, дето ще остане нему,..] ще бъде една доста големичка сума. Т. Влайков, Пр

1, 120. Желанието й беше да намали месечната вноска само с петстотин лева, като се задължава недовнесеното да доизплати също тъй месечно след неговото свършване на университета. Ст. Чилингиров, РК, 257. доизплащам се, доизплатя се страд.

ДОИЗПЛАЩАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизплащам и от доизплащам се; доплащане.

ДОИЗПЛЕВЯ. Вж. доизплевявам и доизплевям.

ДОИЗПЛЕВЯВАМ, -аш, несв.; доизплевя, доизплёвиш и доизплевйш, мин. св. доизплёвих и доизплевйх, св., прех. 1. Изпле-вявам и това, което е останало да се плеви, изплевявам нещо докрай. Цял ден я плевихме тая нива и пак не я доизплевихме.

2. Плевя, изплевявам още, допълнително. Тук таме са останали плевели в тая леха и трябва да я доизплевим. доизплевявам се, доизплевя се страд.

ДОИЗПЛЕВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доизплевявам и от доизплевявам се.

ДОИЗПЛЕВЯМ, -яш, несв. (диал.); доизплевя, доизплёвиш и доизплевйш, мин. св. доизплёвих и доизплевйх, св., прех. Доизплевявам. доизплевям се, доизплевя се страд.

ДОИЗПЛЁВЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доизплевям и от доизплевям се; доизплевяване.

ДОИЗПЛЕТА. Вж. доизплитам.

ДОИЗПЛИТАМ, -аш, несв.; доизплета, -ёш, мин. св. доизплётох, прич. мин. св. де-ят. доизплёл, св., прех. Плета, изплитам и това, което е останало да се плете, изплитам нещо докрай; доплитам. доизплитам се, доизплета се страд.

ДОИЗПЛЙТАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизплитам и от доизплитам се; д оплитане.

ДОИЗПЛЮСКАМ. Вж. доизплюс-квам.

ДОИЗПЛЮСКВАМ, -аш, несв.; доизплюскам, -аш, св., прех. Разг. Грубо. Из-плюсквам и това, което е останало, изплюс-квам всичко докрай. Каквото беше останало от яденето, вашите приятели го доиз-плюскаха. доизплюсквам се, доизплюскам се страд.

ДОИЗПЛЮСКВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от доизплюсквам и от доизплюсквам се.

ДОИЗПРАВЯ. Вж. доизправям.

ДОИЗПРАВЯМ, -яш, несв.; доизправя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изправям и това, което е останало за изправяне, изправям всичко докрай.

2. Изправям още, допълнително. Я доизпра-ви картината, че малко е накриво, доиз-правям се, доизправя се страд.

ДОИЗПР АВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизправям и от доизправям се.

ДОИЗПРАТЯ. Вж. доизпращам.

ДОИЗПРАЩАМ, -аш, несв.; доизпратя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пращам, изпращам нещо допълнително към това, което вече съм изпратил. Ще се наложи да доизп-ратим още няколко лева.

2. Изпращам, съпровождам някого до края, до там, за където е тръгнал. Доизпрати ме до нас, за да си поговорим, доизпращам се, доизпратя се страд.

ДОИЗПР АЩАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпращам и от доизпращам се.

ДОИЗПРЕДА. Вж. доизпридам.

ДОИЗПРЙДАМ, -аш, несв.; доизпреда, -еш, мин. св. доизпредох, прич. мин. св. де-ят. доизпрел, св., прех. 1. Преда, изпридам и това, което е останало да се преде, изпридам всичко докрай; допридам. Като се върна от корабите с измито и пламнало лице, седна пред огъня, с хурката да доизпреде къделята си. Н. Попфилипов, РЛ, 15.

2. Преда още, допълнително, колкото още е необходимо; допридам. доизпридам се, доизпреда се страд.

ДОИЗПРЙДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпридам и от доизпридам се; допридане.

ДОИЗПУША. Вж. доизпушвам.

ДОИЗПУШВАМ, -аш, несв.; доизпуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пуша, изпушвам и това, което е останало да се пуши, изпушвам нещо или всичко докрай; допушвам. Излязох и доизпуших цигарата си навън, доизпушвам се, доизпуша се страд.

ДОИЗПУШВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпушвам и от доизпушвам се; д опушване.

ДОИЗПЪРЖА. Вж. доизпържвам.

ДОИЗПЪРЖВАМ, -аш, несв.; доизпър-жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пържа, из-пържвам и това, което е останало да се пържи; допържвам. Доизпържи и останалите риби.

2. Пържа, изпържвам докрай, още толкова, колкото е необходимо; допържвам. Месото е още сурово, доизпържи го. доизпържвам се, доизпържа се страд.

ДОИЗПЪРЖВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпържвам и от доизпържвам се; допържване.

ДОИЗПЯВАМ, -аш, несв.; доизпея, -ееш, мин. св. доизпях, прич. мин. св. деят. доизпял, -а, -о, мн. доизпели, прич. мин. страд. доизпян, -а, -о, мн. доизпени и доиз-пят, -а, -о, мн. доизпети, св., прех. Пея, изпя-