стопанството,.., щом видя новата ми премяна, той се зарадва и ме поздрави: — На добър час, сине! Да си жив и здрав! А. Кара-лийчев, С, 212. Не ми е добра работата. Разг. Не съм добре, заплашва ме някаква опасност. Който приказва в съня си, приказва с умрелите. Не ти е добра работата, старче! И. Йовков, ПК, 202.
ДОБЪРКАМ. Вж. добърквам.
ДОБЪРКВАМ, -аш, несв.; добъркам, -аш, се., прех. Бъркам2 и това, което е останало да се бърка; бъркам нещо докрай, до-бърквам се, добъркам се страд.
ДОБЪРКВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-бърквам и от добърквам се.
ДОБЪРСВАМ, -аш, несв.; добърша, -еш, мин. св. добърсах, св., прех. 1. Бърша и това, което е останало за бърсане, избърсвам нещо докрай; доизбърсвам, дообърсвам. Добърши прозореца и си свободен.
2. Бърша, избърсвам още, допълнително; доизбърсвам, дообърсвам. добърсвам се, добърша се страд.
ДОБЪРСВАНЕ ср. Отгл. същ. от добърсвам и от добърсвам се; доизбърсване, дообърсване. Добърсването на пода ще ме забави.
ДОБЪРША. Вж. добърсвам.
ДОБЪХТВАМ, -аш, несв.; добъхтя, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их и (остар.) -ах, св., прех. Разг. Бия, бъхтя докрай. Цял час бъхтя този дюшек и скоро май няма да го добъхтя. добъхтвам се, добъхтя се страд.
ДОБЪХТВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от добъхтвам и от добъхтвам се.
ДОБЪХТЯ. Вж. добъхтвам.
ДОБЯГАМ, -аш, св., непрех. Диал. Дотичам2. — Циганката врачка ги учи Пеперуда Лада да попее из село,.. — Млък, просяк неден! Млък, ти казвам, и тичай из село да разбереш що става и каквото чуеш, добягай да ми кажеш! Н. Каралиева, ЗБ, 48.
ДОВАЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); доведа, -еш, мин. св. доведох, прич. мин. св. деят. довел, св., прех. Довеждам; доводям2, довождам. — Да влезне. Господ го доважда тука. Йв. Вазов, ИГП (превод), 61. И едва бях зел да си събирам силите след една тежка болест, ето доваждат при мене един чиляк, който ми приказва, че синът ми първороден умрял в бой. Н. Бончев, Р (превод), 98. Свекърва дума продума: / — Дей гиди, булка Петкано! / Заборави ли Стояна / та със чужди мъже говориш, / чужди ми мъже доваждаш! Нар. пес., СбНУ XIV, 54. доваждам се, доведа се страд.
ДОВАЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доваждам и от доваждам се; довеждане, доводяне2, довождане.
12 Речник на българския език, т. IV
ДОВАЙВАМ, -аш, несв.; довая, -аеш, мин. св. -аях, св., прех. Рядко. Вая, извайвам нещо докрай; доизвайвам. Градът бе притихнал. В нощта непрогледна, / край бледата лампа сред стаята ледна, / певецът довайваше: „Да бъде ден“... В. Марковски, Избр. пр I, 94. довайвам се, довая се страд.
ДОВАЙВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от довайвам и от довайвам се; доизвайване.
ДОВАКСАМ. Вж. доваксвам.
ДОВАКСВАМ, -аш, несв.; доваксам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Добавям, допълвам това, което не достига; наваксвам, дотъкмявам. доваксвам се, доваксам се страд. По градинските дървеса наоколо примамливо виси,.., всякакъв плод и тъй съблазнително ни се усмихва, че макар да рискуваме да го изплатим с дървен господ
— недостигът от хляб се доваксва от него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 185.
ДОВАКСВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доваксвам и от доваксвам се.
ДОВАРОСАМ. Вж. доваросвам.
ДОВАРОСВАМ, -аш, несв.; доваросам,
-аш, св., прех. Варосвам и това, което е останало да се варосва; варосвам нещо док-рай.До утре трябва да доваросаме стаята.
ДОВАРОСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доваросвам и от доваросвам се.
ДОВАРЯ. Вж. доварявам.
ДОВАРЯВАМ, -аш, несв.; доваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Варя и това, което е останало да се вари; варя нещо докрай.
— Къде те хванаха пък тебе, бре? — примъкна се Шиперко до него. — На ракиджий-ника, оставих казана, не можах да си доваря ракията. Т. Харманджиев, КВ, 104.
2. Варя още, варя допълнително. Довари боба, че не е уврял, доварявам се, доваря се страд.
ДОВАРЯВАМ СЕ несв.; доваря се св., непрех. 1. Варя се докрай. Поддържай огъня, докато се довари млякото.
2. Варя се още, варя се допълнително. Месото е жилаво и трябва да се довари.
ДОВАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доварявам и от доварявам се.
ДОВАЯ. Вж. довайвам.
ДОВЕДА. Вж. доваждам, довеждам, доводям2, довождам.
ДОВЕДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от доведа като прил. За дете, син, дъщеря — който е от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, обикн. по отношение на новия й мъж. Той [Никола] беше толкова мълчалив и свит, че Левски едва ли го бе забелязал два-три пъти, и го знаеше повече като доведен брат на Христо Големия, отколкото като надежден комитетски човек. Ст. Дичев, ЗС II, 696. — На
