оставят на децата си добро име и добро наследство. Елин Пелин, Съч. III, 13. С тоя свой ред стрина Венковица не само поддържаше доброто име на тяхната къща, ами и на чина Венка запазваше достойнството. Т. Влайков, Съч. I, 1825, 170. По-добре да изгубиш живота си, а не доброто си име. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 57. Доброто старо време. Миналото, гледано обикн. в идеализирана светлина. Унесен и разнежен в спомените за доброто старо време, Цанко изреждаше на кого какви добрини е направил. СбСт, 228. Двете възрастни дами произнасяха френски думички с френски акцент — единственото нещо, което им бе останало от доброто старо време. Е. Ма-нов, БГ, 127. Добро утро. 1. Поздрав при среща сутрин. Изтегнат на гръб, още в но-щна риза, разхвърлян и отпуснат, Пазван-тоглу пушеше. — Ти ум имаш ли? — извика му наместо добро утро тя. — Знаеш, че не бива, откога пропуши пак? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 439. 2. Разг. Ирон. Възклицание за подчертаване, че онова, което някой казва като новост, е отдавна известно. — Иване, имаме нов колега! — Добро утро! Той е от десет дена на работа. Добър вечер и (ос-тар.) добра вечер. Поздрав при среща вечер. — Ще вървите мирно по улиците и щом срещнете по-възрастен човек, ще го поздравите с добър вечер. Д. Талев, ПК, 240. — Добра ти вечер, Момчиле, и вам, братя — издума той. Ст. Загорчинов, ДП, 419. Добър ден. 1. Поздрав при среща през деня. — Добре дошла, Елено болярко! — пръв се обади Райко с весело лице.. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя! Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. Разг. Ирон. Възклицание за подчертаване, че онова, което някой казва като новост, е отдавна известно. — Ти вчера беше ли на бригада? — Добър ден! Нали бяхме заедно. Добър ден. Диал. Празник. Като раздигнала алищата, зела та постлала хубава черга, дето я постилаше само на добър ден. Т. Влайков, Съч. II, 272. Имам ку-пешки дрехи, дето ти ги немаш, но си ги пазя за добър ден. Кр. Григоров, ПЧ, 67. Всякой ден Мара гиздава, на добър ден гнидава. Погов. Добър е господ. Разг. Като възклицание — за изразяване на надежда или задоволство, че нещо ще стане или е станало така, както трябва, както е справедливо. Чуждо е [Яна] жънала, а му се е радвала като на свое. Добър е господ, ще дойде ден и на нея ще помогне. К. Петканов, СВ,
52. — Следователно, да се потрудим и ние, да са задържим още за няколко деня, па добър е господ: отгдето най са не надяваме, оттам може да ни дойде помощ. 3. Стоянов, ЗБВ II, 150. Добър, лош; лош, добър. Разг. Какъвто и да е; независимо от това, че е такъв (добър или лош). — Ти се не грижи и не мисли, ами гледай да си намериш някоя,.., да ти гледа къщата.. Лоша, добра — намери си. Елин Пелин, Съч. II, 17. Добър ти път. Пренебр. Върви където искаш, махай се, не ме интересуваш. — А пък ти, ако искаш, отказвай се! Отказвай се, дорде е време... Ние такива съюзници не щем. Хайде, добър ти път... Д. Ангелов, ЖС, 469. За добра чест. Остар. За щастие. За добра чест капитаните на кораба на време ся известиха за належащата беда и превариха да отплуват за Испания. П. Кисимов, ОА, 121. Извеждам / изведа (изкарвам / изкарам) на (към) добър край. Разг. Завършвам нещо успешно, сполучливо, ставам причина нещо да завърши успешно, сполучливо.
— И ето,.., аз с Йоана Карпуцис и Харалам-бос Севасту се срещнахме с тебе и даде Бог да се разберем и щото поведохме, на добър край да го изкараме досега. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Върховният комитет,.., освен дето не представляваше никаква гаранция за що-годе постоянно настроение, но можеше да стане проводник и на влияния, които нивга не биха извели към добър край. П. К. Яворов, Съч. II, 189. Излизам / изляза на добър край. Разг. Завършвам с успех, със сполука. — Туй, за което се препираме сега, преди го нямаше? Препирахме се пак, наистина, но за общото: .., за да излезем всички, целият еснаф, на добър край. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 141. Трябваше само да слушаме и да се подчиняваме, за да излезе на добър край всичко, което бяхме започнали. К. Калчев, ПИЖ, 88. И таз<и> (тая) добра. Разг. Възклицание за изразяване на неприятна изненада, възмущение, недоволство.
— Какво има Цвета? — Една хубост!.. — Ха, и таз добра! — .. — Че какво искаш да има? На младост — хубост. Елин Пелин, Съч. III, 115. — Ний сме имали царе; / народът и тогаз не е бил по-добре / от днес. Защо ми е свобода? За царете? /И таз добра! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 104. <На> добър път. Благопожелание при изпращане някого на дълъг път. — Бог да ни помага! А на тебе добър път!.. — И на тебе добър път и честит живот с Момчила — отвърна боляринът и дръпна силно поводите на своя кон. Ст. Загорчинов, ДП, 442. — Да сте ни жив и здрав, другарю Акранов, на четвъртото дете кръстник да ми станете! На добър път и да ви е сладко! И. Попов, ИЖП, 34. На добър ти час. Пренебр. Върви, където искаш, махай се, не ме интересуваш. Комуто отърва — да слуша и вярва, комуто не отърва — на добър му час! Г. Караславов, Избр. съч. I, 217. — На Димитровден ще му пратя китка. Ако ще да я вземе, ако не ще — на добър му час! К. Петканов, БД, 85. На добър час. Благопожелание, обикн. при изпращане някого на дълъг път или при започване на някаква работа. Значи, вярно е, че ти отиваш в Цариград, както вече бях зачул? На добър час тогава. Ив. Вазов, НПис., 43. През първия учебен ден, когато татко се прибра от
