ше, че всичко е застрашено да се разруши. Ст. Даскалов, БМ, 45. Тя не беше силна ученичка, но я обичаха всички — а Живко, макар че беше най-добрият ученик, развитието му като че .. смущаваше малко учителите. Ил. Волен, БХ, 153. Той е добър по математика.
9. За приятел, другар — който е близък, предан, скъп някому. — Спомних си, че в Бяла Черква е най-добрият бащин ми приятел. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 91. А инак Димитър е добър и ценен другар.. Всичко той дели най-щедро с другарите си. Й. Йовков, Разк. I, 12. Чисти сметки — добри приятели. Погов. // За познати, познайници — които се познават от дълго време, които са близки помежду си. Сега те вървяха успоредно, като добри познати и приказваха непринудено за най-различни неща. М. Грубеш-лиева, ПП, 136. Танаско стана от стола и поздрави с шапка Кардашева, който му отговори със своята, както прилича на добри познайници. Ив. Вазов, Съч. X, 50. // За гост
— желан, скъп, почитан. — Дядовият Манолов син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 15.
10. Който е изпълнен с благополучие, в който няма затруднения, грижи, неприятности. Със силни и убедителни слова Илков разказа накратко как на този ден [първи май] .. работниците .. излезли да искат въвеждането на осемчасов работен ден и по-добър, по-сносен живот. Г. Караславов, ОХ I, 329.
— Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Току да си седим мирни. Ако даде Бог и по-добри времена могат да дойдат. Ст. Загорчинов, ДП, 459. — Преди да те грабна от баща ти, ние си дадохме клетва в лоши и добри дни да се не делим, в грижи и радости еднакво да се обичаме. Ив. Вазов, Съч. XXI, 23. Той [Славейков] се беше стремил към този град, тук минаха добрите дни на неговата младост. Т. Жечев, БВ, 439. // Весел, радостен, приятен. Капитанът при добро настроение .. не пропускаше да подчертае роднинските си връзки с Васко да Гама. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Въпреки стачката, господин генералният директор беше в добро настроение. Д. Димов, Т, 257. Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа й ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни. Ем. Манов, ДСР, 316.
11. За пари, заплата, печалба, доход и под.
— който е достатъчно голям, значителен по количество, по обем. Макар и да имаше златни ръце и да печелеше добри пари, все си оставаше сиромах. А. Гуляшки, ЗР, 358. От баща си наследи добро състояние. Елин Пелин, Съч. II, 173. Баща му беше представител на голяма .. фирма за галоши и гумени токове — .. — и можеше да праща на сина си добра издръжка. П. Спасов, ХлХ, 177. Добра заплата. Добра печалба. Добър доход. // Изгоден, доходен. Трябваше [Моис] да напусне тая фирма. Нека се разчуе, че не е свързан с тях, че търси по-добро място. П. Спасов, ХлХ, 85. Сиромашкий Коля / бе-шу у неволя, /.., / а кога порастне, / найде свойто щастъе: / добро място хвана / и големец стана. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 311. Добра цена.
12. Като същ. добър м. Оценка четири по шестобалната система. Днес ми писаха добър по математика. II В съчет. Много добър. Оценка пет по шестобалната система.
◇ Бъди (ще бъдеш ли) <така (тъй)> добър; бъдете (ще бъдете ли) <така (тъй)> добри. Със следв. изр. със съюз да. Обръщение при учтива молба. Господин редакторе, бъдете тъй добри да поместите горнето като подлистник на в. Знаме. Ал. Константинов, Съч. I, 92. Ще бъдете ли добри да ми обясните значението на тая статийка? Ив. Вазов, Съч. XXV, 103. Бъди така добър да затвориш вратата. Гледам с добро око (добри очи) някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам хубаво мнение за някого и се отнасям добре към него или имам добро отношение към нещо. — Тя виждаше, че хората не го гледаха с добро око. Дочуваше, че по кръчмите и кафенетата го ругаели и му се присмивали. Г. Караславов, СИ, 36. — Сърцето ми гори и откак научих, че крайцерът заминава, за нищо друго не мога да мисля... Ако в щаба гледаха с по-добро око на мене, щеше да е по-лесно... Д. Добревски, БКН, 15. С това той искаше да се хареса на владиката, който не гледаше с добро око на службата му. Ст. Даскалов, ВМ, 25. Чичо ми дълго време не беше гледан с добри очи от властта на село. Ст. Стратиев, ПП, 111. Добра воля. Желание, склонност, готовност да се извърши нещо полезно, благоприятно за някого. Всеки, който имаше добра воля, би могъл да намери и вълна, и прежда, за да направи подарък. К. Калчев, ЖП, 363. Па освен това ние не виждаме да са е показала в Цариград барем добра воля да са уреди това безправно положение. Хр. Ботев, Съч. 1929, 314. Добра среща. Разг. Поздрав при среща, обикн. по път на улицата. — Добра среща, стрино Димовице! Как е, обра ли царевицата? — заговори я пръв Нейко. К. Петканов, МЗК, 245. Добра стига. Разг. Поздрав при настигане по път. Той най-напред се спря на един кръстопът, дето имаше много пътници,.. — Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли попита: — Бре ба-йовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин, Съч. I, 31. —Добра стига, момче — провикна се отдалече дядо Димитър. — Дал ти господ добро, младеж — отвърна бай Слави. Т. Монов, СЧ, 101. Добро име. Авторитет, достойнство, чест. Работниците .. говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползува с добро име. Д. Добревски, БКН, 52. Двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да
