Page:RBE Tom4.djvu/174

нивята на Тракия?.. Пей, пей тракийко, до-бруджанко, македонко! Д. Дамянов, ПИЩ, 120-121.

ДОБРУДЖАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който е свързан с Добруджа или с доб-руджанец. Самото село с нищо не се отличава от други добруджански села. Й. Йовков, Разк. II, 212. Мнозина добруджански българи открито се сражават срещу турците, рамо до рамо с руските войници. Г. Дръндаров, ВЗ, 6. Добруджанска земя. Добруджанско поле. Добруджанска пшеница.

2. Който е присъщ на добруджанец. В неговата еднокатна къща,.., намерих добруджанското гостолюбие и мекосърдечие. А. Каралийчев, НЗ, 204. Добруджански обичай.

ДОБРУДЖАНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което е родено или живее в Добруджа. В двора имаше натрупани чинове, донесени от близкото училище. Малките добруд-жанчета се наместиха — да ги опитат. А. Каралийчев, ПГ, 159.

2. Млад добруджанец или млада добруджанка.

ДОБРУЛВАМ, -аш, несв.', добруля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Бруля и това, което е останало да се брули; обрулвам всичко докрай. Повечето сливи са обрани, а каквото е останало, ще го добрулим утре сутринта. добрулвам се, добруля се страд.

ДОБРУЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добрулвам и от добрулвам се.

ДОБРУЛЯ. Вж. добрулвам.

ДОБРУТРО междум. Разг. 1. За поздрав при среща сутрин; добро утро. Една сутрин, тъкмо излизаше Стоян от плевнята, Султана се показа на чардака .. —Добрутро — поздрави я той. Д. Талев, ЖС, 66. Милойко се задава с трите катъра. „Добрутро, бай Ангеле“, „Добрутро, казвам, много си подранил сабаале!“ Й. Радичков, ББ, 66-67.

2. Прен. Ирон. Възклицание за подчертаване, че онова, което някой казва като новост, е отдавна известно.

О От голямото добрутро. Обикн. ирон. Който е от висшите кръгове на обществото, който е с високо обществено положение. Ето защо той [Гаврил] с право смяташе, че сега ще запуши устата на хлевоустите копривщенски псета, на хората от голямото добрутро, чийто нос не се стигаше с клечка. Л. Стоянов, Б, 24. В дюкяна влезе млада жена, добре облечена, види се — от „голямото добрутро“. К. Видински, НСП, 33.

ДОБРЪМЧА. Вж. добръмчавам.

ДОБРЪМЧАВАМ, -аш, несв.; добръм-ча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. С бръмчене стигам, пристигам до определено място. Току мине, не мине месец, добръмчи. една зеленикава лека кола, спре пред Анковите порти. Кр. Григоров, Р, 187. // Стигам, пристигам до определено място с кола, камион и под. Едни току-що слезли от влака, други — добръмчали със случайно настигнал ги военен камион. А. Станоев, П, 16.

ДОБРЪСВАМ, -аш, несв.', добръсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. добръс-нат, св., прех. Бръсна някого докрай; дооб-ръсвам, доизбръсвам. Писателят се успокоил, добръснал цар Траян,, напарфюмирал го" напудрил го и си отишъл по живо, по здраво. Р. Ралин, ДВШ, 34-35. добръсвам се, добръсна се страд. и възвр.

ДОБРЪСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добръсвам и от добръсвам се; до-обръсване, доизбръсване.

ДОБРЪСКАМ. Вж. добръсквам.

ДОБРЪСКВАМ, -аш, несв.', добръскам, -аш, св., прех. 1. С бръскане докарвам нещо (обикн. смет, боклук) до определено място. Вземи метлата и добръскай боклука до печката.

2. Бръскам и това, което е останало да се бръска, да се мете; мета нещо докрай. Тя набързо добръска стаята с метлата и излезе. добръсквам се, добръскам се страд.

ДОБРЪСКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добръсквам и от добръсквам се.

ДОБРЪСНА. Вж. добръсвам.

ДОБРЯК, мн. -ци, м. Много добър, добродушен, благ човек. Понякога мнението ни за другите е портрет за собствената ни душа. .. Добродушният вижда около себе си само добряци... Подлецът — подлеци... Ат. Наковски, МПП, 200. Надзирателят е добряк .. и единствената му слабост е, че е добър с всички. Б. Йосифова, БЧМ,

198. — Ти си добряк — казва той — и хората лесно те мамят. Особено жените. К. Калчев, ДНГ, 122.

ДОБРЯЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Добрящина. Председателят Павел проявява вредно добрячество. П. Льочев, ПБП, 20. Нашата .. организация все още не може да се отърси напълно от прекомерното добрячество, страхувайки се да накаже някой провинен. РД, 1950, бр. 166, 3.

ДОБРЯЧКА ж. Много добра, добродушна жена.

ДОБРЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на добряк. Лицето му, което в съня бе станало съвсем меко и добряшко, изведнъж се изостри, в погледа му се мярна тревога. П. Вежинов, ДБ, 101. Зад тази блага, добряшка физиономия се е криел дух непримирим към неправдите. Ив. Богданов, СП, 148. Директорът хвърли безпомощен поглед към Манол: „помагай“! и очите на Манол се присвиха в добряшка усмивка. Р. Михайлов, ПН, 83. Добряшко търпение.