ДОБРЯШКИ. Нареч. от прил. добряш-ки. Неговото едро .. лице добряшки се усмихваше към нас. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 27.
ДОБРЯЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Качество или проява, поведение на прекалено добър, прекалено добродушен човек; добря-чество. — Ти си искрен, а те — мошеници!.. Не може повече с тая добрящина, ще свиеш юмрук и ще го удариш по главите им! Какво си се размекнал такъв! Ст. Даскалов, СЛ, 402. ^
ДОБУТАМ. Вж. добутвам.
ДОБУТВАМ, -аш, несв.; добутам, -аш, св., прех. С бутане докарвам някого или нещо до някъде; дотиквам. Камъните бобрите свличат направо от брега или ги добут-ват от големи разстояния под водата. Е. Аврамова, МС, 9. Добутахме колата до гаража. добутвам се, добутам се страд.
ДОБУТВАНЕ ср. Отгл. същ. от добутвам и от добутвам се.
ДОБУШ неизм. прил. 1. За торта, паста
— който е направен от тънки платки с крем помежду им и е покрит с пласт горена захар.
— Ако обича пасти добуш, и добуш пасти ще му дам, щом съм доволен от него. В. Попов, Избр. пр, 33. Добуш торта.
2. Като същ. добуш м. Парче такава торта или паста. Поръчах си два добуша. А Изядох един добуш.
— От унг. (юЬовЮПа.
ДОБЪЛВА МИ СЕ св., непрех. Разг. Доповръща ми се.
ДОБЪР, -бра, -бро, мн. -брй, в обръщение за м. р. ед. ч. добрй, прил. 1. Който има благ, мек характер и проявява отзивчивост, съчувствие към другите; благ, добродушен, кротък. Противоп. лош, зъл. — Тия хора са добри, наивни и безобидни. Щом заговорят — усмихват се сърдечно и весело като деца. Й. Йовков, Разк. II, 7. Стоян е добър, добър като муха... Вярвай, да го бия, ще плаче като дете и нищо, нищо няма да ми каже... Елин Пелин, Съч. I, 86. Добри хора там ме приеха и сгряха... Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 68. — Той е много добър към мене, привързан е към детето... Ем. Манов, БГ, 248. Той бе толкова добър, / те защо ми го убиха? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 123. По-добре да служиш на добри хора, а не да заповядваш на лоши. Погов., П. Р. Славейков, БПII, 57. // Който е присъщ на човек с благ, мек характер. Противоп. лош. Йовка беше висока и грозновата като майка си, но имаше меко и добро сърце. Елин Пелин, Съч. Ш, 23. В това тя не се ръководеше от никаква педагогическа метода, а само от едната си добра природа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 64. Той е човек с добра душа.
2. Който има ценни нравствени, духовни качества. Противоп. лош. — Ваш Еньо е добро момче. Коя майка няма да даде чедото си нему. Елин Пелин, Съч. III, 118. А лично за мен подслушах татко да ме хвали вкъщи на мама: — Добро момче излезе наш Борко, послушен стана. Преди не можех да го изпратя от къщи до бакалницата, а сега сам ме подсеща. Г. Краев, СК, 15. „Още пред залез ще имате вие невяста, каквато / искал би само мъжа, що носи в душата си мъдрост. / Пък и добрата девойка, вярвам, ще бъде честита.“ Ас. Разцветников, Избр. пр 1П (превод), 113. Хубави са нашите места; плодовита е нашата земя; добър е нашият народ; със сичко ни е господ наградил. Л. Каравелов, Съч. IV, 30-31. // За семейство, род и под. — почтен, порядъчен, благороден, достоен за уважение. Сериозен, честен, работлив, от добро семейство... Не е някой празноглав ритни-топка. М. Марчев-ски, П, 219. Как да не ми е добра рода момата! Болярка, царева кумичка. Ст. Загорчи-нов, ДП, 439. — Майка казва, че в добрите къщи майките отделят за дъщерите си по нещо, още щом се родят. В. Бончева, АП,
35. — Горе има великолепен бар, отворен през цялата нощ... Част от добрата публика се премести вече там. Д. Димов, Т,
113. // За дете — кротък, послушен. Хиляди училища,.., пълни с отбрани педагози, тъй майсторски преобръщат лошите деца в добри, че не можеш да ги познаеш. Елин Пелин, Съч. IV, 202.
3. Който изразява отзивчивост, благоразположение, съчувствие. Противоп. лош. Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаечни вехти дрехи,.., с лице много набръчкано, но добро и усмихнато и някак приятелско. Ив. Вазов, Съч. IX, 42. И тримата излязоха. Не с твърде добри погледи ги изпращаха бедняците, но нито Гороло-мов, нито Слав забеляза това. Й. Йовков, ПГ, 167. — Значи ти си от село Осеня — каза княза и кой знае защо една тиха и добра усмивка се плъзна като слънчев лъч по тънките му устни. А. Гуляшки, ЗВ, 87. Те [хората] гледат певицата с добри, зарадвани очи. Махат ръце да се сбогуват с гостите. С. Северняк, П, 142. // В който се съдържа или който е проява на отзивчивост, благоразположение, съчувствие към другите. Противоп. лош. Тия [литературни] разговори ми бяха неприятни, особено когато строгите съдии искаха да чуят и моето мнение, а аз от добро чувство към колегите си.., трябваше да защищавам дори и лошите произведения. М. Марчевски, ТС, 13. Колко хубаво щеше да бъде,.., ако не бяха го разбрали тъй криво,.., ако му дадяха възможност да изпълни всичките си добри намерения... Л.. Стоянов, Избр. съч. П1, 432. Най-смешното в цялата тази история е, че поривите ми обикновено биваха добри, а резултатите тъкмо обратни. Ем. Манов, ПОС, 28. На Джони дойде на ум, че нямаше да бъде зле, ако запазваше добри отношения поне със Стоичко Данкин. Д. Димов, Т, 164. Хубаво, хубаво е да се правят благоде
