насочим както към жилищни, така и към бизнес имоти и магазини. Кеш, 2004, бр. 44 [еа]. Тенденцията към диверсификация на активите и насочването на интереса на вложителите към продукти като взаимните фондове и застраховането се очаква да набере скорост през следващите години. Кеш, 2004, бр. 39 [еа].
2. Иконом. Стратегия в развитието на дадена производствена дейност, отрасъл, насочена към развиване на различни видове производства, разширяване на асортимента на произвежданите изделия или използване на повече различни източници на суровини. Две са основните ни производства — пастата за зъби и боята за коса.. А сега можем да добавим вече и новото производство на тоалетни сапуни. Пуснахме ги съвсем наскоро и това е елемент от диверсифика-цията на бизнеса. Кеш, 2002, бр. 46 [еа]. Инвестициите в ТЕЦ „Марица-изток“ 1 и 3 ще превърнат двете централи в свръхмодерни производители на електричество.. Подписаният договор поставя началото на нова ресурсна диверсификация на българската енергетика. Дем., 2001, бр. 125 [еа]. // Разш. Книж. Разностранно, многопо-сочно развиване на нещо, със стремеж за създаване на различни негови форми. Тези твърде разнообразни по своя характер изисквания [на студентите] налагат диверсификация на структурите в европейските образователни системи. Аз-буки, 2000, бр. 51-52, 16.
ДИВЕРСИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Иконом. Извършвам или прилагам диверсификация (в 1 и 2 знач.). Досега дейността на Обединена българска банка е била съсредоточена върху корпоративните клиенти, но постепененно започва да диверсифицира бизнеса си към банкиране на дребно и по-специално — кредитиране на граждани. Кеш, 2002, бр. 44 [еа]. Целта на проекта беше да диверсифицира доставките на газ и да намали енергийната зависимост на Европа от Русия. С, 2006, бр. 4837 [еа]. диверсифицирам се страд. Предимствата на новия тип фондове са, че средствата се управляват от професионални мениджъри, а инвестицията се диверсифицира в различни финансови активи. Кеш, 2005, бр. 33 [еа].
— От лат. Шуегвив ‘различен’.
ДИВЕРСИЯ ж. 1. Подривна дейност, извършена от специално подготвени агенти или групи в мирно или във военно време на територията на някоя държава или на територия, завзета от противника. Подготвят се терористични актове и диверсии. Н Разрушаване, изваждане от строя на военни или стопански обекти в тила на противника; саботаж. Още когато в комисията стана дума за немския ешелон, тя реши, че не друг, а Евлоги ще извърши диверсията.
А. Гуляшки, Л, 516. На Н-ското летище е станала диверсия със самолет. Веднага с издирването на престъпника се заемат група разузнавачи. И. Демирев и др., ОС, 4.
2. Воен. Военна операция, извършвана далече от центъра на военните действия за отвличане силите и вниманието на противника от главното направление. — За мене е ясно къде се крият [партизаните] — рече Илия Саваков смръщен. — Аз мисля, че нападението на мандрата е само диверсия да ни насочат по погрешни следи. Д. Ангелов, ЖС, 261.
3. Прен. Отклоняване на вниманието от някакъв въпрос, за да се избегне неудобно или опасно положение и за да се заблуди и подведе противника или насрещна страна; лъжа, измама. — Ето околийският началник, разправяйте се с него, аз с пушки не разполагам. — Не се прави на божа кравица, бай Петре! — сопна му се Керимов. — Това са стари диверсии, не смееш да поемеш никаква отговорност. Г. Караславов, ОХ IV, 114.
— Ти на мене, братче, не ми пробутвай диверсии: за Мери ми говориш, а на друга налиташ. Б. Райнов, ГН, 88.
— От лат. diversio 'отклонение, отвличане'.
ДИВЕРТИМЙНТО, мн. няма, ср. Муз. Дивертисмент (в 1 и 2 знач.). Търсейки изразни средства, Пенчо Стоянов е попадал под различни влияния. Докато във втория му струнен квартет се чувствува влиянието на късните френски романтици, в ди-вертименто за струнен оркестър, .., влиянието на Прокофиев покрива цялата творба. ВН, 1961, бр. 2601,4.
— Ит. divertimento.
ДИВЕРТИСМАН м. Рядко. Муз. Дивертисмент, дивертименто. За цигулка с клавирен съпровод Тодоров даде сюита в четири части върху български мотиви; ди-вертисман върху български теми и пиеса в унгарски дух. РД, 1950, бр. 143, 2.
— Фр. divertissement.
ДИВЕРТИСМЕНТ м. 1. Муз. Разпространено през 18 в. вид музикално произведение с лек танцов характер, обединяващо в едно цяло обикн. 5-6 пиеси и предназначено за трио или квартет от струнни, духови инструменти или за смесен инструментален състав; дивертименто.
2. Муз. Потпури или пиеса по зададена тема; дивертименто. „Унгарски дивертисмент“ на Фр. Шуберт. Дивертисмент за струнен оркестър.
3. Театр. Танцова или песенна част със забавен характер, вмъкната в театрален, балетен или оперен спектакъл, без да е свързана непосредствено със сюжета.
— От фр. divertissement.
ДИВЕРТИСМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Муз. Театр. Който се отнася до дивертисмент. Цялото музикално оформление, въпреки някои свои белези на жанрова
