и IV, 356. — Настръхнал си срещу човека, като че ли ти е бръкнал в очите. Омръзнаха ми твоите диващини. И това ми било мъж! К. Петканов, ДЧ, 18. За Пушкина всяка една стъпка напред в пътя на самоусъ-вършенствуването е значела .. отстраняване на оная диващина, в която е намирало удоволствие да живее тогавашното руско общество, културно не по-високо стояще
— за пример — от днешното наше. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 86.
2. Глупост, безсмислица. Съществуването на два знака, две букви, .. — за означение на един звук е диващина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 131. Французските лунатици — декаденти вкараха в поезията ни своите диващини. Ив. Вазов, БП, 150.
ДИ1№ЕНЕ ср. Отгл. същ. от дивея.
ДЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който притежава или в който има нещо необикновено, изключително, предизвикващо удивление или възторг; прекрасен, прелестен, чуден, омаен. Старият ловец, който въздъхна, почна да ми разказва спокойно и рав-но, с глас, който сякаш извираше из самото му сърце, дивна легенда за тия самодивски скали, които се виждаха в небето. Елин Пелин, Съч. I, 104. Планинското гърло .. цепеше дълбоко навътре планината, като изненадваше на всяка минута погледа с нови картини, една от друга no-дивни и по-внушителни. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68. Вълшебник беше и човекът с дългите бели коси, който с пръчица в ръка сякаш привикваше дивните звуци на златоцветните инструменти! П. Славински, МЗК, 38. Млада майка запява за дивен юнак, / който носел сърце непокорно и смело. Мл. Исаев, О, 7.
ДИВЕНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от дивя се. А колко е за чудене и дивене, кога си смислим как по телеграфическите жици прелитат человеческите мисли на хиляди мили далеч и то докле мигне чловеку око! Й. Груев, (превод) КН 3, 5.
flHBÈHE2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дивея; дивеене.
ДИВЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Качамак, дивяк.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: д и в я н й к.
ДИВЕРгаНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се раздалечава, отдалечава от нещо; отклоняващ се. Ако един сноп от лъчи увеличава широчината си по посока на своето разпространение, той е дивер-гентен. А Конвергентни и дивергентни конусовидни наставки.
ДИВЕРгаНТИ мн., ед. (рядко) дивер-rèüT, м. Езикозн. Различни звукове в един език, означавани с една и съща буква.
— От лат. divergentes.
ДИВЕРгеНЦИЯ ж. 1 .Спец. Отдалечаване на дадена подсистема (в биологията, метеорологията, езикознанието и др.) от установена изходна система.
2. Езикозн. Процес, при който позиционните варианти на една фонема се развиват в различни фонеми. Фонемите s и z в английски език са възникнали чрез дивергенция.
3. Електр. Граничната стойност от електрическо поле, което се излъчва от затворена повърхност, когато обхванатият от нея обем става безкрайно малък.
— От лат. divergentia.
ДИВЕРСАНТ м. Остар. 1. Агент на чужда държава, който върши подривна дейност срещу установен държавен ред. Щом изпращат у нас диверсанти и шпиони, значи те имат сериозни намерения да воюват азсъждаваше Спасов. М. Марчевски, П, В печата бе публикуван обвинителният акт срещу група шпиони и диверсанти.<img src="RBE_Tom4 - 0055_files/RBE_Tom4 - 0055-1.png" style="width:15pt;height:12pt;"/>
2. Участник в диверсия (във 2 знач.). Нищо не предвещаваше събития — или почти нищо. Все пак направи впечатление на бойците, че нощният обход бе удвоен и навсякъде по кръстопътищата и на най-малките мостчета сложиха караулни постове. По едно време се заговори тихо за немски диверсанти, но никой не знаеше нищо определено. П. Вежинов, ВР, 106.
ДИВЕРСАНТКА ж. Остар. Жена диверсант (в 1 знач.).
ДИВЕРСАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до диверсант. Преди двайсетина години в това село бе заловен диверсант .. Оттогава местните хора сякаш си нямаха друга работа ..; паднеше ли мъгла, времето веднага се обявяваше за дивер-сантско. Ем. Робов, ХВ, 17. Диверсантска дейност.
ДИВЕРСИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до диверсия. Лиляна трябваше да избира измежду тия двама мъже — кому от тях да възложи изпълнението на първата диверсионна задача. А. Гуляшки, Л, 515. Българските дивизии застанаха по бреговете на мразовитата река, .., решени твърдо да не позволяват на немците да смутят с диверсионни акции спокойното и сигурно провеждане на действията срещу унгарската столица. П. Вежинов, ЗЧР, 54. Ма Виен искал да прикрие посоката на главния си удар и изпратил с диверсионна цел част от войските си на десния фланг. Ал. Гетман, ВС, 48. Създадоха се диверсионни групи за саботажи и терористични действия. А Диверсионна маневра.
ДИВЕРСИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж.
1. Финанс. Инвестиране на капитали в различни отрасли или влагане на пари в ценни книжа на различни предприятия, компании и под. с цел намаляване на риска от загуби. Ще се стараем да постигнем добра диверсификация на инвестициите, затова ще ги
