иначе ще си кажат: „У-у, какви диванета е довела тази жена; личи си, че току-що са довтасали от село!“ Г. Русафов, ИТБД, 50.
ДИВАЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Дивашки. Дето войническата слава е най-голяма, там хората са диваци. От това диваческо състояние, па до най-високата цивилизация води една дълга стълба и по нея на всекий степен дивата сила губи по нечто от влиянието си, а силата на мисълта надтяга. Лет., 1874, 111.
ДИВАЧЕСТВО, мн. няма, cp. 1. Истор. Първи етап от историята на човечеството, който предхожда варварството. Един от представителите на древния атомизъм — Turn Лукреций Кар .. счита огъня за важен фактор при преминаване на човека от дивачеството към културата. В. Цокова, ОПВ, 19. Експедицията на Горюнов успява да открие земята на Санников .. Тук се е заселило отдавна изчезналото племе онки-лони и остатъци от палеолитичния човек. В своето развитие тези племена са още в периода на дивачеството и варварството. С, 1952, кн. 12, 175.
2. Събир. Множество диваци, които се проявяват, действат като цяло.
ДИВАЧКА1 ж. Жена дивак. Малко по малко дивачката са научила да преде вълна, но не можала да усвои никакви други знания. Знан., 1875, бр. 10, 148. Тия туземци приказвали на един много интересен език, който се състоял само от няколко странни звуци. Дивачки, наистина, но били пък така изпълнителни и послушни! Д. Калфов, ВП, 65-66. Майка му [на Рома-нов].. дълго се противи, но синът не я послуша, венча се набързо и предостави на огорчената си майка да опитоми малката дивачка. М. Грубешлиева, ПП, 14. Руг. За изразяване на неприязнено, пренебрежително отношение към жена, момиче. — Ти говориш на българската царица, каквато ставам аз утре, а ти престаяш да бъдеш.
— Дивачко! Усойнице, която аз мислех за невинна гълъбица, светица. Ив. Вазов, Съч. XXI, 70. — Пусни ме! — извика обезумялата от уплаха жена, отскубна се от прегръдката му и изхвърча навън. — Дивачка!
— изръмжа подире й Иванов. Ст. Марков, ДБ, 113.
ДИВАЧКА2 ж. Разш. 1. Необлагороде-но растение, обикн. овощно дърво. Неговата работа бе да подрязва лози, .., да ашла-дисва дивачките и трендафилите. Елин Пелин, Съч. IV, 67. Генерал Дачев разказа за него, че той, още момче, като пасял воловете, ашладисвал дивачките по полето около неговото село. М. Яворски, ЕСВ, 161. На предните столове се наместиха „изтребителите“ на сиромашията от старешката бригада, които работят маточ-ниците на стопанството, печелят и превръщат стотици хиляди дивачки на медовити лозови пръчки. А. Каралийчев, ПД, 21. 2. Плодът на това растение. Калитко бе успял да издири дива череша и набра два пълни джеба с плод. Сега, когато ядяха черешите, чувствуваха как първо веждите, сетне устата и стомаха им се събираше на топка от стипчивия, сладникаво-горчив вкус на дивачката. Ив. Хаджимарчев, ОК, 320. В нейното родно село се раждаха само кисели джанки и дивачки круши. Кр. Григоров, ПЧ, 128.
ДИВАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дивак. Двете артилерии се сливаха в борба, прострелваха първите лъчи на слънцето и ядяха лакомо, с дивашка стръв: дървета, камъни, пръст и човеци. К. Петканов, МЗК, 255-256. Във влажния въздух пискливо и гръмко ехтяха кларнето и тъпънът и тая дивашка музика рязко пронизваше ушите. Елин Пелин, Съч. I, 148. В тъмните кръгове под очите им, в напрегнато втренчените и угаснали погледи се четеше ужасът, .., който са преживели през нощта. О, през тия дълги и страшни вечери какви ли не дивашки изтезания се вършеха долу! П. Михайлов, МП, 54. Десет часа път... Когато пристигне, майка му ще има да го разпитва, тя винаги познава, когато нещо не е в ред .. Е, какво? Едно дивашко село, където човек може да пощурее. Ив. Венков, ХКН, 86.
2. Прен. Индив. Див (в 14 знач.). Дивашкият и пустинен вид на тоя връх, цял чер от гъстата елова гора, издигнал се начумерен в кръгозора, мамеше погледа ми още от първите дни и аз не можах да се удържа да не ида на гости и да се полутам из дивотиите му. Ив. Вазов, Съч. XVI, 57-58. Коя демонска фантазия измисли и създаде това дивно чудо на природата, тая поема от гранит и вода, която обайва със своята дивашка хубост и плени със своята сти-хийност? Ив. Вазов, Съч. XVII, 53.
ДИВАШКИ нареч. Като дивак. Дивашки възбуден от гърмежа, аз прибрах пушката и погледнах през мазгала. Елин Пелин, Съч. II, 195. На много места селяните разбраха какво могат да очакват от социалистически депутати и сега силно скъпят за своето избирателно право, което така дивашки се тъпче от натрапените днес „спасители“. Г. Георгиев, Избр. пр, 24. А това проклето куче... Как дивашки се е разлаяло оттатък... М. Грубешлиева, ПП, 142.
ДИВАЩИНА ж. 1. Проява или постъпка на дцвак (във 2 знач.). Старият гледаше много спокойно на тия работи: от Стам-болово време в България имало политически убийства и безредици, защо се чудел? .. До такава степен сме просмукани с отрицание и диващина, че не сме способни да виждаме опасностите! Ем. Станев, ИК Ш
