рамка предпазва двигателя и радиатора при евентуално сблъскване, докато останалата част от предницата се деформира и по такъв начин до голяма степен поема силата на удара. НТМ, 1966, кн. 211-212, 16. Практически всяко тяло под действието на друго тяло изменя формата си (деформира се), затова сачмата леко се сплесква, а повърхнината на пръстена в мястото на допиране със сачмата се вдълбава. Маш. IX кл, 180.
ДЕФОРМЙРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от деформирам като прил. Безформен, обезформен; обезобразен. Обут е .. с ниски обуща. Със стара деформирана и продупчена мека шапка. И. Йовков, Б, 161. Видяхме останките от старите залесявания — слепи дупки, тук-таме с по някоя борова или смърчова фиданка, уродливи подобия на млади дървета, деформирани, закелавели, с редки и поза-съхнали вече иглици. Н. Хайтов, ПП, 30. Тези „образи“ са толкова хаотични, уродливи, деформирани, ако искате и антиесте-тични, че изобщо не може да става дума за каквато и да е поезия. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр.51,2ч
ДЕФОРМЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от деформирам и от деформирам се; обезформяване, обезобразяване. На опасност от деформиране и повреда са изложени стоманените тръби, по които преминава парата. Физ. VII кл, 40. Колкото действуващата при нанасянето на удара сила е по-голяма, толкова деформирането но топката ще бъде по-чувствително. 6. Ангелов и др., Ф, 36. За да бъде още по-стилен в „новаторството“ си, художникът към самоцелната експресивност на багрите е прибавил и едно самоцелно деформиране на формите. НК, 1958, бр. 8, 6.
ДЕФОРМЙРАЩ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. сег. деят. от деформирам като прил. Който причинява, предизвиква деформация. Силите, които причиняват деформациите, се наричат деформиращи сили. Физ. X кл, 19. Мостич е боледувал от хроничен деформиращ артрит, следствие на което е бил силно прегърбен и сакат с едната ръка. ВН, 1958, бр. 2069, 4.
ДЕФТЕР м. 1. Остар. Тефтер, дневник. Който обещае, че тази [негова] дружина ще служи на падишаха в поход и в бой против неуседналите размирници, нека удари печата си в дефтера. В. Мутафчиева, ЛСВ
1, 570. От тях [грошовете] имало похарчено 250 гр. за вестници, 150 гр. за дефтер, за хартии и за ракла за книгите. Й. Груев, КН 4 (превод), 70.
2. Диал. Дял от стомаха на преживно животно; книга.
— От гр. през тур. defter.
ДЕФТЕРДАР, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. В Османската империя — управляващ фи-
51 Речник на българския език, т. III нансово ведомство на империята или финансов началник на отделен вилает, учреждение и др. Великият съвет работеше дълго и скучно, а от писмата, които дефтерда-рят четеше на везирите — писма из всички краища на богопазената империя — съвсем не се усещаше горд. В. Мутафчиева, ЛCB I, 54.
— Тур. defterdar.
ДЕФТЕРДАРИН, мн. дефтердари, м. Остар. Дефтердар. Накраде се хубаво някой .. дефтердарин, пусне на тоя, притисне оня и син му току станал еничарски ага, неговият син — валия, а валийският вече — и велик везир. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 54.
ДЕФТЙН м. Разг. Дифтин. Памучен дефтин. Рокля от дефтин.
ДЕФТЙНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Дефтинен. Механикът си беше в дюкянчето — един мустакат мъж, облечен винаги в голф-панталони кафяво дефтинено яке. Б. Болгар, Б, 224.
ДЕХЕЛМИНТИЗАЦИЯ, мн. няма, м. Спец. Унищожаване на хелминтите, паразитните глисти, освобождаване на организма на човека и животните от паразитни глисти. Профилактична дехелминтизация. Терапевтична дехелминтизация. Биотермична дехелминтизация. Дехелминтизация на болните.
ДЕХИДРАТАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец.
1. Химична реакция на отнемане на вода от молекулите на неорганични и органични съединения.
2. Отделяне на прекалено голямо количество течност, силно обезводняване на организма при упорити повръщания, диарии и др.; обезводняване.
ДЕХИДРАТЙРАМ, -аш, несв. и св.
1. Непрех. Мед. За болен — изгубвам прекалено голямо количество течност; дехидра-тирам се. Ако основното заболяване е свързано с повръщания, диарии, изпотявания и др., болният дехидратира. Л. Митов и др., ВБ, 247.
2. Прех. Правя някой да изгуби прекалено голямо количество течност; обезводнявам. То [заболяването] дехитратирало болните, предизвиквало анемии, а в някои случаи и по-сериозни смущения. ПЗ, 1977, кн. 2, 37.
3. Прех. Хим. Чрез загряване или по химичен начин предизвиквам отделяне на вода от органично или неорганично съединение; обезводнавам. дехитратирам се страд. ДЕХИДРАТЙРАМ СЕ несв. и св. , непрех.
1. Дехидратирам (в 1 знач.); обезводнявам се. От няколкодневното непрекъснато повръщане се дехидратирах.
2. Хим. За органично или неорганично съединение — отделям вода. При загряване над 115° гликозата се дехидратира. А. Генадиев и др., ТЗ, 9. При загряване с концентрирана сярна киселина етиловият алкохол се
