разк., 192. С този си рицарски подвиг той, освен дето изпълняваше един свой дълг като офицерин, но смяташе, че печели и особеното разположение на госпожицата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 385. Освен дето е [Ерзерум] твърдиня на Османската държава срещу Русия, ами е еще средоточие на пътищата, които отиват от Кавказ в Мала Азия и Месопотамия. С. Бобчев, ПОС (превод), 207. б) При главно изречение с отрицание — въвежда подчинено изречение, в което се посочва единственото ограничение на отрицанието в главното; освен че. Той няма друга вина, освен дето не ни е предупредил за приближаващата опаст-ност. Само дето (гдето) сложен съюз. Въвежда самостоятелно изречение, което се противопоставя на предходното при означаване: а) на единствено ограничение на съдържанието на предходното изречение. Бегълците много са видели и знаят много. Само дето някога пропущат да забележат, че дирят самотата не от пренасита. Ст. Сивриев, ЗСБ, 165. Татар-Христо беше дигнал юмрук над другоселеца и само дето не го удряше още. Й. Йовков, В АХ, 201. Чичо Тома го помнеше от момчурляк, но сега студентът си беше пуснал черна и хубава брада, очите му горяха под веждите като на комита, само косата му гдето беше по калугерски длъжка. ЛФ, 1974, бр. 34, 5; б) на неоправдано, безсмислено, неоснователно действие с оглед на обстоятелствата, изяснени в предходното изречение. Старецът каза, че се чувствува много добре,.. Лекарят,.., сигурно се беше излъгал. Само дето накараха мъжа да стане от леглото и изгониха момичето и майката. Кл. Цачев, СШ, 147. — Бре, Радоя! —.. — Корава глава си бил, брей! Само дето изгубихме толкова време. Д. Ангелов, ЖС, 375. — Нали съм ти казал да не мислиш за мене? Аз съм много добре, не могат да ме хванат... Само дето трепериш. Д. Ангелов, ЖС, 232.
ДЕТОВОД м. Остар. Книж. Възпитател на деца; педагог, детоведец, детоводи-тел.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕТОВОДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Детовод, детоводител.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕТОВОДКА ж. Остар. Книж. Жена детовод.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕТОВОДЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Детовод, детоводец. Един добър детоводител треба такви склонности и нрави да има, каквото що е имал Финикс, детоводител Ахилеов. Й. Стоянович, ДСС (превод), 12.
ДЕТОВОДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Педагогика; педагогия. Академия е едно собрание от изучени мъже,.., да преведат от мудрите язици методическите., книги, които са потребни за детоводство-то. Люб. СбПер. п I, 39.
ДЕТОКСИКАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Неутрализиране на токсичността, отровността на някои вещества или отстраняване на ефекта от въздействието на някаква отрова върху организма. Противоп. интоксикация.
ДЕТОНАТОР м. Спец. 1. Заряд от избухливо вещество, което служи за взривяване на основния заряд в снаряди, мини, бомби и под.
2. Устройство в снаряди, мини, бомби и под., което служи за взривяване на основния им заряд; взривател, капсул-детонатор.
— Нем. Detonator.
ДЕТОНАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до детонация, който е свързан с детонация. Детонационна устойчивост на горивата. Детонационно изгаряне на взривни вещества.
ДЕТОНАЦИОННО. Спец. Нареч. от детонационен. Изгарянето на втората група взривни вещества (динамит и др.) става детонационно.
ДЕТОНАЦИЯ ж. 1. Силен, мощен взрив. От време на време въздухът потреперваше от глухите детонации на бомбите. Д. Димов, Т, 582. Внезапно две светливи избухвания прорязаха тъмнината над квартала и веднага след това се чуха бомбени детонации. Д. Ангелов, ЖС, 500. // Ударна вълна, предизвикана обикн. от такъв взрив. Една бомба засегна кооперацията, в която живееха Костакеви. Детонацията издуха прозорците. X. Русев, ПЗ, 216. Де-що имаше роднини, се извървяха да видят как свира на такъв голям бас, аз свирех през целия ден, а вечерта, като почнех да свиря отново, газената лампа изгасваше от детонацията. Й. Радичков, ББ, 156.
2. Спец. Процес на химическо превръщане на взривно вещество, който се разпространява по веществото със свръхзвукова скорост и е съпроводен с освобождаване на енергия и голямо налягане.
3. Техн. При двигатели с вътрешно горене
— мигновено взривно изгаряне на горивна-та смес, съпроводено с висока скорост на разпространение на пламъка и образуване на ударна вълна, което нарушава нормална-та работа на двигателя.
— От фр. détonnation.
ДЕТОНЙРАМ1, -аш, несв. и се. Спец.
1. Непрех. Експлодирам, избухвам. Бензинът има способността да детонира.
2. Прех. Правя нещо да експлодира.
— От фр. détonner, през нем. detonieren.
