Page:RBE Tom3.djvu/740

От Читалие
Версия от 19:44, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


всички граждани да участват в управлението на държавата; народовластие. С превръщането на Народното събрание в орган на най-висша власт и с достъпа на свободните атински граждани до всички длъжности,, Атинската република станала най-на-предналата държава в целия тогавашен свят. Това държавно устройство гърците нарекли демокрация, което означава власт на народа. Ист. V кл, 79. Иван Касабов си остана заклет социалист, убеден, че парламентарната демокрация и личният нравствен пример ще доведат хората по-лесно до социализма, отколкото демонстрациите и бунтовете. Ем. Манов, ДСР, 87. Привърженик на парламентарната система на управление и на така наречената английска демокрация, без да проумява техния класов характер, Спиро Андреев искрено мразеше Хитлер. Д. Ангелов, ЖС, 21. // Ед. и мн. Държава с такава форма на управление. Не бива да забравяме и туй, че зад нас при една евентуална акция ще стоят западните демокрации. В. Нешков, Н, 62.

2. Само ед. Демократичен ред, демократично устройство на обществото или на отделен колектив, при което всички членове са равноправни и могат свободно да участват в решаването на общите въпроси и проблеми; демократизъм. Маската заличава границите между отделните класи. Така поне говорят апологетите на карнавала. За тези господа карнавалът е празникът на демокрацията. Б. Шивачев, ПЮА, 82. Преподавателят по ръчна работа .. е съвсем друго нещо .. Весел, засмян, учтив, и нито отсъствия пише, нито забележки прави, нито пък плесници зашлевява някому. Демокрация, народовластие и пълна свобода е в клас. Чудомир, Избр. пр, 201.

3. Събир. Рядко. Народните маси, демократично настроените слоеве на обществото, привържениците на демократична форма на управление. Интересите на масата работен народ, на плещите на който почива цялата държава, интересите на българската демокрация, грижите за напредък и култура — всичко това мина на заден план. Г. Кирков, Избр. пр, 30.

О Военна демокрация. Истор. Обществено-политическо устройство на племената при прехода към класовото общество непосредствено преди образуването на държавата, за което са характерни народно събрание на войните, съвет на старейшините и племенен вожд. Вътрешнопартийна демокрация. Полит. Основа на вътрешнопартийния живот на марксистко-ленинските партии, съставна част на демократическия централизъм. Народна демокрация. Полит.

1. Една от формите на диктатурата на пролетариата, установена в някои страни на Ев-опа и Азия след Втората световна война. . Държава, в която е установена такава форма на управление.

— От гр. 6t||iOKpati вер. през рум. democratic. — Сп. Читалище, 1871. Друга (остар.) форма: демокр&тия рус.

ДЕМОН м. 1. В древногръцката религия и митология — добър или зъл дух, по-нисш от боговете, който влияе върху живота и съдбата на хората. И непрестанен блясък, / и трясък подир трясък, / бой между богове и демони без чет. К. Христов, ЧБ, 74.

2. В християнската религия — зъл дух, дявол. Демонът направил человеческото тяло от пръст, но когато дошел при бога да иска душа за него, той му казал: „По-добре направи го от морски кал.“ ПСп, 1873, кн. 7-8, 78. Турция е притиснала поданиците си и са е разположила напоследък с имота, честта и живота им така, щото не Ати-ла, не Нерон, но и самият демон не би могъл с хладнокръвие да гледа на такова варварство. НБ, 1876, бр. 31, 119. През пролетта се опитах да постигна исихията. Лежах гол на пода да ме изкушават демоните отляво и отдясно, както е казано, и да ги победя. Ем. Станев, А, 99. Изведнъж на площада екна страшен вой, сякаш хиляди демони, вещици, таласъми и вампири и какви ли не още зли духове се втурнаха из улиците на града. Ал. Бабек, МЕ, 198.„Ще го убия — помислих аз. — Ще го убия“...Това, значи, е трябвало да направя. Да дам човешка жертва на демоните, които ме мъчеха нощем. А. Дончев, ВР, 252. Кога безум-ний Юда на връвта увисна, / из тъмний ад на огнени крила / чер демон прелетя — от радост писна / и грозний труп блъсна и ра-злюля. Ив. Вазов, Съч. П, 130.

3. Прен. Човек, обхванат от силна, непреодолима страст да върши зло; лош, зъл, проклет човек. И моят мъж е хубав. Но за мене е демон. Ив. Вазов, Н, 39. Той мисли, .., че първопричината на злото е мъжът, по-силният, който превръща жената от тихо и смирено същество в демон. Б. Шивачев, Съч. I, 178. Аз кимнах, схванах, че въпреки грубото му държание тя [жена му] е господарката и демонът на тоя дом. Др. Асенов, СВ, 151. Ако човек е способен, амбициозен и енергичен, нашият орден го превръща във фанатичен демон. Д. Димов, ОД, 263.

4. Прен. Книж. С несъгл. или съгл. опред. Някаква непреодолима, силна страст, проявена в много висока степен. Райна чувствуваше в сърцето си едно затаено кътче, дето още произхождаше борба между слабо призраче от надежда и демона на отчаянието. Ив. Вазов, Съч. УШ, 102. Властолю-бието е такъв демон, щото накарва човека да потъпква и най-светото нещо. В. Друмев, И, 13. Той [Мирабо] притежава дарбата да разпознава таланта и талантът се чувства притеглен от демона на неговата мощна натура, така че доброволно се подчинява на неговото ръководство. М. Арнаудов, Г, 166. Моторът зафуча пак и стрелката скочи отново на деветдесет киломе

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл