тите, идеалите на народа. Г. Цанев, С,
1955, кн. 9, 115.
— От гр. SimoKpcmicoç през фр. démocratique. — П. П. Славейков, Заратустра, 1910.
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. Демократичен (в 1, 2 и 4 знач.). —И какво ще спечелим от това? — Власт. Наша, работническо-селска, демократическа власт! Само тогава ще заживеем човешки. Г. Караславов, СИ, 113. Българският народ е народ демократически; .., той няма пос-реди себе си аристократически величия. Ив. Унджиев, BЛ, 153. Дядо Нистору не харесаха демократическите нрави, които се възцариха подир изтикването на турците. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Чедото беше наследило от баща си и известен чорбаджийски поглед към хората, което обаче не накърняваше демократическите му чувства. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. Тряба да заведем читателя в една от най-много-людните и демократически махали на Бе-йоглу, П. Р. Славейков, ЦП I, 91. Демократическа република. Демократически строй. Демократическо общество. Демократическа революция. Демократически реформи.
2. Съставна част от името на редица политически партии и организации у нас и в някои други страни. И пак тези му симпатии най-вече смогнаха отпосле да го въведат в редовете на демократическата партия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Демократическата партия в България е основана в 1895 година от привърженици на кара-велисткото крило на либералната партия. Д Президентските избори в САЩ бяха спечелени от кандидата на демократическата партия. // Който е свързан с такава партия или организация. Демократическо управление. Демократически депутати.
◇ Демократически централизъм. Полит. Основен организационен принцип на комунистическите и работническите партии, на държавните органи, обществените организации и ръководството на стопанството в социалистическите страни, който се състои в изборност на всички ръководни органи и периодическа отчетност пред избирателите, строга дисциплина и подчинение на решенията на висшите органи, подчинение на малцинството пред мнозинството.
— От гр. бтщократисос; през рус. демократический. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
ДЕМОКРАТЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. демократически (в 1 знач.); демократично. Не можеше [интелигенцията] да намери достатъчно приложение на своите сили нито в стеснените свободни професии, нито в неразвитото капиталистическо производство. — Много естествено е, дето тази интелигенция бе и опозиционно, и демократически настроена. Г. Бакалов, Избр. пр, 319. Челядта на Франклина живееше твърде благочестиво и демократически. Тя сама избираше свещенослужителите си. С. Бобчев, ЖФ (превод), 6.
ДЕМОКРАТИЧНО. Нареч. от демократичен (във 2 и 3 знач.); демократически. Вие не водите беседата демократично — не давате възможност на всички желаещи да се изкажат.
ДЕМОКРАТИЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от демократичен. А историята ни недвусмислено посочва, че основно-то в характера на българина като гражданин е неговата природна, дълбока демократичност. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 168. Основните черти на творчеството на Уитман — демократичност, оптимизъм и жизненост — се коренят в неговата вяра във възможностите и достойнствата на човека, в неговото непосредствено общуване с богатия и многостранен свят. Пл, 1969, сн. 23, 75.
ДЕМОКРАТИЯ, мн. (рядко) -ии, ж. Ос-тар. Книж. Демокрация. У просвещените народи има два различни образа на правле-ние: 1) монархическо правление ..: 2) републиканско правление, ..Ив двата тия образи за управление може да владее аристокра-тия или демократия. Й. Груев, УЗ, 47-48. Така се случило и с Нена, когото аристок-ратията наричала кир Нено, демократия-та — Нено чорбаджи, а средните — челеби-ят. JL Каравелов, Съч. VII, 8.
— Й. Груев, Уроци от... землеописание, 1871. — Друга форма: димокрйтиягр.
ДЕМОКРАТКА ж. Рядко. Жена демократ. Кога ни дойдат на госте свестни хора, то се срамува и крие, ама с такива — като отвори уста... Не знам на кого върви и какво ще стане това момичище! — Демократка! — подметна Калинов, без да си дига очите от вестника. Т. Влайков, Съч. П,
167.
ДЕМОКРАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Демократичен (в 1, 2 и 4 знач.); демократически. С една обща революция да се направи коренно преобразование в сегашната държавна деспотско-ти-ранска система и да са замени с демократ-ска република. В. Левски [Ив. Унджиев, ВЛ, 180]. Демократско управление.
ДЕМОКРАТСКИ. Остар. Нареч. от прил. демократски. Казват — [Гьоте] бил горд към малкия брат. А почтителен, повече отколкото трябало, към разни ощастливени от съдбата:.. А не би бил той и тъй горд и демократски невъзпитан, та кога мине покрай някой Карл Август, да не му свали шапка — като Бетховена. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 7-8.
ДЕМОКРАЦИЯ, мн. (рядко) -ии, ж.
1. Само ед. Полит. Форма на политическа организация на обществото, която се основава на признаването на еднакво право на
