тра. татко Пиер — .. — беше обладан пак от демона на скоростта. Д. Димов, Т, 42. В моето семейство се вмъкнаха кинематографите и запалиха къщата ми. И децата, и жената ги завладя демонът на филмовата страст, ако може така да се каже .. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали. Елин Пелин, Съч. IV, 141-150. Демонът на творчеството бе твърдо обхванал неговия дух. И тоя демон не напусна никога своята жертва: той я обжегва с пламъка на вдъхновението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154.
— От гр. 5ац1Сйг> през рус. демон. — Софр. Врачански, Неделник, 1806.
ДЕМОНЕТИЗАЦИЯ, мн. няма, ср. Фи-нане. Отнемане на платежната сила на монети или пари, лишаване от функцията им на платежно средство; демонетизиране.
- Фр. démonétisation.
ДЕМОНЕТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Извършвам демонетизация. демонетизирам се страд.
ДЕМОНЕТИЗЙРАНЕ ср. Финанс. Отгл. същ. от демонетизирам и от демонетизирам се; демонетизация. Опозицията в града бе събрала подписи за едно заявление до княза против демонетизирането на вехтите рубли. С. Радев, ССБ 1,249.
ДЕМОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Демоничност.
ДЕМОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който има силен, властен, пагубен характер, който има качества на демон; демонически. Според Валишчев-ски руската жена е играла извънредно незначителна роля в историята, с изключение на няколко демонични жени или чисто мъжки натури. Р, 1926, бр. 229, 3. Сега той [Павел] й се стори демоничен като самия Борис. Д. Димов, Т, 676. // Който е присъщ на такъв човек; демонически. Видях я — ослепяха ми очите/от тая демонична красота/и вик безумен тласнаха гърдите / към схванати уста. К. Христов, Т, 59. Нещо демонично имаше в това черно-жълто надупчено от шарка лице, хлътнало и горящо като в треска. М. Кремен, Б, 172.
2. В който има нещо необикновено, необяснимо и страшно за човека; демонически. Налице е едно преднамерено натрупване на сякаш с мъка търсени образи — външно зловещи, насилено демонични, учудващи, но малко въздействуващи. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Брадата на Репиновия „Протодяконът“ е сребърна, мека, но очите му излъчват демоничен пламък. Той не прилича на духовник, а на разбойник. А. Каралийчев, С, 117. Тук има много безстрашие, много храброст, много изобретателност, демонична и лукава. Й. Йовков, Разк. Ш, 115.
3. Който се отнася до демон, който е свързан с демон (в 1 и 2 знач.); демонски, демонически. В пролога на трагедията в разговора между върховния господар и Мефис-тофел първият заявява: Добрият човек съзнава и в смътния си стремеж правия път"; той дава да се разбере, че накрай ще надвие не демоничното, а божественото начало. М. Арнаудов, Г, 56.
— От фр. demonique.
ДЕМОНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Демоничен. Да дресираш един бик като подлец .., е нещо по-лошо от най-вулгарно престъпление. То показва преди всичко с каква демоническа подлост е закърмена собствената ти природа. Св. Минков, ДА, 90. Няма нищо по-поразително от тоя планински пролом, дело на демоническите сили на природата и вековете. Ив. Вазов, Съч. XXV, 17. Когато постникът са намира в своята уединена келия, която са освещава само с едно кандилце, то, .., той често види демонически видения. С, 1872, бр. 33, 262.
ДЕМОНЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. демонически; демонично. Подир половин час цяла орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излизаше из дола с Огнянова-та глава, набучена на прът. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 224.
ДЕМОНЙЧНО нареч. По начин, който е присъщ на демон или в който има нещо необикновено, необяснимо и страшно за човека; демонически. Филип се засмя демонично. В. Геновска, СГ, 138.
ДЕМОНЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от демоничен. Неговата нова поезия ме гнетеше с безнадежността си, но ме и упойваше със своята демоничност — с кресливите, но красиви дисонанси на зловещата си музика. М. Кремен, РЯ, 524. Той [Бояджиев] умря млад, .. Умря, поразен от мистерията на една фатална любов, за чиято власт, блясък и демоничност ни носят последните негови стихове. Елин Пелин, ЕСМИ, (Д. Бояджиев, С, 6).
ДЕМОНОГРАФИЯ ж. Книж. Съчинение за демоните. Автор на една демоногра-фия.
ДЕМОНОЛАТРИЯ ж. Книж. Почитане на зли духове, демони.
— От демон- + гр. Хатрега 'почит'.
ДЕМОНОЛОГ, мн. -зи, м. Остар. Книж. Лице, което се занимава с демонология. Абатът приказвал с демоните.. Творението на опитния демонолог влязло в слава и калугерите., изказвали за него мисъл, че то трябва да стане настолна книга на философите, теолозите и аскетиците. Д. Писа-рев, ПУЖ, 47-48.
ДЕМОНОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Книж.
1. Система от митологични представи, съвкупност от митове за зли духове. Митиче
