ски представи лежат в основата на пословицата "На дяволско сборище вятър му е метлата ", макар че дяволът под това име е образ от християнската демонология. Б. Ангелов, ЛC, 74.
2. В редица религии — учение за злите духове, за демоните.
3. Научна дисциплина, която изучава митологичните представи за зли духове.
— Р. Каролев, За богомилството, Пер. списание, 1871.
ДЕМОНОМАНИЯ ж. Мед. Психично заболяване, при което болният си е внушил, че е обсебен от зли духове, демони.
ДЕМОНОПОЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Иконом. Премахване на монопола в производството, търговията и др. в даден отрасъл. Противоп. монополизация. През 1993 г. трябва да се осъществи .. демонополизацията .. на една икономика, работеща досега на „военни релси“. 168 часа, 1991, бр. 25.
ДЕМОНОПОЛИЗЙРАМ, -аш, несв. и се. Иконом. Премахвам монопола в производството, търговията и др. в даден отрасъл. Противоп. монополизирам.
ДЕМОНОФОБИЯ ж. Книж. Болезнен страх от зли духове, демони.
ДЕМОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от или на демон, който е свързан с демон; дяволски. — Разбира се! — отговори дяволът .. — Не ходи с него! — извика ангелчето — Махни се! — шибна го презрително душата и като скочи на демонските криле, полетя в пространството волно и весело като вятър. Елин Пелин, Съч. I, 213. — Щом "като еретиците са демонски изчадия, отче, ще приличат на създателя си. Вярвай ми, аз познавам всички селяни от Писаница и между тях няма нито един, който да наподобява рогатия. М. Смилова, ДСВ, 87. Ако да би са съединиле сичките демонски сили, то и mue не би биле в състояние да принудат седем милиона българе да се откажат от своето православие и народност. С, 1872, бр. 34, 269.
2. Демоничен (в 1 и 2 знач.); демонически. И докато гледаше с ужас статуята на светията, съзна изведнъж, поразена, че в юношеската красота на Ередиа, в очите и устните му имаше нещо от демонския израз на тази статуя. Д. Димов, ОД, 136. — Струва ми се, че съм чел нещо от вас. — Само чел ли? — попита с демонска усмивка жената.
3. Петров, СбСт, 347. "Чувай, я слушай това демонско скърцане, това адско виение, като че са гигантски чудовища, които са дремали с хиляди векове в недрата на тези гранити, и сега, разбудени от чудовището на цивилизацията, скърцат и вият срещу него. Ал. Константинов, Съч. I, 224. Коя демонска фантазия измисли и създаде това дивно чудо на природата, тая поема от гранит и вода, която обайва със своята дивашка хубост и плени със своята сти-хийност? Ив. Вазов, Съч. ХУП, 53. Москва,
Москва! ..; / звездата ти с рубинен лъч трепти / над всяка горестна страна,.. / където пролетарското море, / възвря от пламъка свиреп / на петгодишна демонска война. Хр. Смирненски, Съч. I, 88.
— К. Огнянович, Житие Алексия..., 1833.
ДЕМОНСКИ нареч. По начин, който е присъщ на демон, като у демон (обикн. за да подчертае много, изключително висока степен в проявата на някакво качество или действие на човека). Б оржия: О, не, аз още на втори-трети ден разбрах, че тя демонски ревнува. Ив. Кирилов, Ж, 22. Спомена само това, че хората са зли, демонски зли и че с пламенното безумие на постоянна вражда помежду си пробват чуждото и собственото си безсилие. П. Михайлов, ПЗ, 106. Душата ми бе грешница изящна, / и, демонски лъчиста, може би, /но в изповед, нечувана и страшна, / на късове си лирата разби. Т. Траянов, П, 114.
ДЕМОНСТРАНТ м. Участник в демонстрация (в 1 знач.). Демонстрантите [от железничарската стачка] искали хляб, облекло, жилища и политически права. Ист. VII кл, 131. Демонстрантите откачили вагоните и написали върху тях думите: „Долу оръдията! Мир!“ ОФ, 1950, бр. 1763, 3. Въпреки мирния характер на демонстрацията срещу демонстрантите бяха изпратени големи отряди полиция.
— От лат. demonstrans, -antis, 'който показва' през рус. демонстрант или нем. Demonstrant.
ДЕМОНСТРАНТКА ж. Рядко. Жена демонстрант.
ДЕМОНСТРАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. За проява, действие, поведение — който е предизвикателно силно изразен, изтъкнат, с цел да се изрази протест или враждебно чувство, отношение към някого. В първите дни на септември войнишката маса открито изявяваше съчувствието си към борбата на народа и с демонстративна неохота изпълняваше, а в редица случаи изобщо не изпълнвяваше поставените й задачи. П. Илиев, ЛВ, 299. — Всички деца от квартала през свободното си време продават вестници .. и спечелените пари внасят в касата на клуба си — каза гордо бащата, а майката с демонстративно доволство погали детето по главата. Г. Белев, КВ А, 226. Сутрешното заседание на парламента завърши с демонстративното напускане на залата от опозицията.
2. Който се прави, извършва, осъществява, за да бъде показан като пример, образец с познавателна, учебна или рекламно-популя-ризаторска цел; показен. След съвещанието бе извършено демонстративно пръскане с бордолезов разтвор и подсилване с амониева селитра на тютюневи разсади. РД, 1950, бр. 137, 3. На лятната къпалня в Парка на свободата се проведоха демонстративни
