Page:RBE Tom3.djvu/724

От Читалие
Версия от 19:43, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


тост за собствените си работи! Ем. Поп-димитров, СбАСЕП, 440.

— От рус. деловитость.

ДЕЛОВО нареч. 1. Целенасочено, по същество и стегнато, без излишни подробности; деловито. На хората, които проумяваха много неща, не трябваше да се досажда с излишни приказки, разсъждаваше Пи-ронев. С тях сега трябваше да се разговаря накъсо, делово. Г. Караславов, ОХ IV, 328. Нямаше вкус към разширени заседания. Предпочиташе да работи делово, с малко хора. П. Илиев, ЛВ, 93. В такава обстановка — делово и без разтакаване — започна разпитът на най-главния свидетел. К. Калчев, СТ, 228.

2. С вид на делови човек; деловито. Все така спокойно и делово, както досега, той се приближи до масата, наведе се над картата и започна да чертае с пръст движението на частите. Ив. Мартинов, ДТ, 153. Казакът вървеше напред, след него от двете му страни стражарите, след тях пазван-тите, а най-подире, важно и делово, крачеха Деяна и господинът с гражданските дрехи. Г. Караславов, СИ, 164. — На Вашите услуги, господин графе! — Капитан Сто-телов делово се поклони и посочи креслата. Д. Добревски, БКН, 47. После завърта огромния ключ, открехва портата на ста-ринната черквица, сяда делово до входа и започва продажба на кръстчета, спомени и снимки... Н. Стефанова, РП, 76.

ДЕЛОВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Канц. Който се отнася до деловодство. Деловодни книжа. Деловодни разноски.

ДЕЛОВОДИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.

1. Канц. Длъжностно лице, което завежда и съхранява служебните книжа и преписките в учреждение или предприятие. Служеше като деловодител в едно учреждение, но винаги харчеше няколко пъти повече, отколкото получаваше. Кр. Кръстев, К, 45. Само деловодителят пишеше нещо в един дебел тефтер. Н. Тихолов, ДКД, 12. Деловодителят Гугучков работеше прав пред масата си. Д. Калфов, Избр. разк., 15. Си-гурно знаеш, че от една година съм деловодител. Признавам — длъжност скромна. Ал. Карасимеонов, СбСт, 393.

2. Остар. Адм. Лице, което ръководи дейността (делата) на дружество, организация и под. Ако попитате деловодителите на „Дружеството“ защо техните учени труди са равни с аритметическата нула, то тие ви са оплакват от равнодушието на българския народ към великото и прекрасното. Знан., 1875, бр. 16, 256. На 16 януария месеца Рухчушкият паша повиква българина священика, кой бе определен от народа за деловодител черковнаго правления, и заповядва му строго да ся не намесва веки на никое духовно дело. Г. С. Раковски, БВВ, 34.

ДЕЛОВОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Адм. Който се отнася до ръководене дейността (делата) на дружество, организация и под. Деловодителната комисия разглежда представляемите документи, но ако види за нужно, призовава тъжителя или и двете противни страни и иска разяснения. ДЗОИI (превод), 99. Кажете ни сега в коя категория пренадлежат основателните и деловодителните членове на българското „Книжевно дружество“? Знан., 1875, бр. 1, 14. ^

ДЕЛОВОДЙТЕЛКА ж. Канц. Жена деловодител. Била назначена нарочно делово-дителка, която да пише писма до разните служби и институти, да извежда и завежда писмата. ВН, 1960, бр. 2631, 2.

ДЕ ЛОВ О ДЙТЕ Л СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Канц. Който е на деловодител. Преди три, а може би и преди четири месеца в моя клон се оваканти едно деловодителско място. Л. Кънчев и др., ВН, 1960, бр. 2645,

4. Деловодителска заплата.

ДЕЛОВОДЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Адм. Ръководене дейността (делата) на дружество, организация и под.; деловодство. Съобразно с устава ч-щните членове поверяват деловодителството на ч-щето на едно избрано управление. Ч, 1870, кн. 6,

171. Синдици са именуват онези лица, които са определят от заемодавците и одобряват от съдилището за деловодителството на масата на несъстоятелността. ДЗОИ I (превод), 154. Основателно Друмев ще се е питал дали той няма да бъде по-по-лезен, като смени деловодителството в едно западнало културно учреждение с пастирската служба и с амвона на кириарха. М. Арнаудов, БКД, 233.

ДЕЛОВОДСТВО, мн. няма, ср. Канц.

1. Водене на служебните книжа и преписките в едно учреждение или предприятие.

2. Отдел в учреждение или предприятие, който се занимава с водене и съхраняване на служебните книжа и преписки. От време на време работеше [Емилия], май беше някъде секретарка или в деловодство някакво. Ст. Стратиев, ПП, 43.

3. Помещение, в което се намира такъв отдел. Мене наистина ме преместиха в стаята на началника, но аз съм си пак деловодител. Само така временно работя при началника, защото в деловодството няма място за бюрото ми. Бл. Калайджиев, Ст, 1966, бр. 1041,2.

4. Остар. Адм. Деловодителство. „Трябва да се тръпи и да се работи.“ С такова примирение спрямо една еснафско-търговска среда, неспособна да споделя ентусиазма на революционерите-идеалисти, се залавя Пеев за деловодството на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 236.

ДЕЛОМ нареч. Остар. Книж. 1. На дело, в действителност. Той [Дарий] го пови

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл