на актуални въпроси, обикн. със служебен характер. Първите думи, които ми предаде преводачът Константин Лбаджиев, дадоха непринуден тон на разговора ни и ние без излишни любезности пристъпихме към делова работа. Г. Белев, КР, 15. След съвета той се оттегли в кабинета си с военния министър, началника на генералния щаб, министър-председателя и министъра на външните работи. Но преди да започне деловата работа, той се обърна особено остро към .. министъра на външните работи. В. Геновска, СГ, 341. — Сега, Камберов
— обърна се той към Евлоги, — да ти представя колегите и да започнем делова редакционна дейност. А. Гуляшки, Л, 30. // Който се отнася до работа, обикн. със служебен характер. Всички, които искаха да го видят или да поговорят с него по важни делови въпроси, трябваше специално да се наканят и да изгубят половин ден за тази цел. К. Калчев, СТ, 38. В стаята на Гаврилова се водеха приятни разговори. Тук бяха Сефалиев — .., председателят Калчев — със своя постоянен израз на погълнат от делови мисли човек,., и стажантът Младенов. Д. Немиров, Д №9, 110. След доклада той искаше да вникне във всички делови подробности. 3. Сребров, Избр. разк., 10.
— Макар и да принадлежа — според журналистите! — към висшето общество, аз предпочитам деловите разговори пред светските... Предполагам, че сте получили условията на офертата. Др. Асенов, ГНА, 133-134. Пловдивският панаир е един делови панаир! В това лесно може да се убеди всеки, като посети поне една палата. Изложителите са дошли да търгуват с хубави стоки, с качествени стоки. Ст, 1968, бр. 1181, 1. Вашите пътници, инженери, началници на станции, вашите дописки, всички ваши търговски и делови връзки отвориха очите на тоя народ, да проумее, че е възмо-жно и необходимо царството на справедливостта. Пряп., 1903, бр. 15, 4.
5. Който се отнася до способността, годността на лице да организира и да се справя с определена работа. Кадрите се подбират по два основни признака: политически признак — ..; и делови признак — т.е. за каква определена работа е годен работникът, какви организаторски навици, опит и знания има. РД, 1950, бр. 94, 1. Усъвършенстване на професионалната и деловата подготовка на ръководните кадри. Д Делови качества.
6. В състава на който влизат ръководни дейци в областта на икономиката и политиката. Делови среди. Делови кръгове.
О Делова част. Част от работата на конгрес, събрание, съвещание, която включва изнасянето на доклади, разискванията по тях, избор на президиум и под. Деловата част на тържествената вечер завърши. Г. Караславов, Избр. съч. 1П, 94. Делови президиум. Избран състав от видни общественици, производственици и под., който пряко ръководи събрание или конгрес. Делегатките,.., а още повече онези, които заеха места в деловия президиум, бяха красноречиво доказателство за израстването на българската жена. ЖД, 1968, кн. 11, 1.
— От рус. деловой.
ДЕЛОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с умение, енергичност, похватност и бързина се справя с работата си; делови. Найден, изненадан, се вгледа в братанеца си.. Беше свит, нерешителен. Сега изглеждаше твърде самоуверен и деловит. В. Геновска, СГ, 15-16. Павел съзираше безизходността на жена си. Деловита, темпераментна, в разцвета на своите сили,.., да бъде тя държана в това апартаментче-кафез? Б. Болгар, Б, 127-128. Много мила жена, деликатна.. Навярно Мария би се учудила, ако можеше да надникне в мислите му. Бе свикнала да мисли за себе си, че е чисто и просто деловита и енергична жена. П. Вежинов, НБК, 308.
2. Който е присъщ, свойствен на енергичен, похватен, практичен човек; делови. Той [черкезинът] попристегна поясока на сините си шалвари и изведнъж запита с крайно деловит тон. А. Гуляшки, СВ, 7.
3. Който има кратка, сбита форма и разглежда или поставя въпросите си по същество; делови. Той се стремеше към деловито провеждане на заседанията и съвещанията. РД, 1949, бр. 11,3.
— От рус. деловитьш. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.
ДЕЛОВЙТО нареч. Делово. Времето на своето чакане Младен прекарва по-разумно и по-деловито. Т. Влайков, Съч. III, 181. Все по това време Яворов кореспондира деловито с издателя си Паскалев — праща му ръкописа на вече преведената „Саломе“ и статията си по македонския въпрос. М. Кремен, РЯ, 276. Асен заохапва нервно устните си. Искаше да бъде деловито сериозен, но не изтрая, възхитен от чудното хрумване на брата си: откри белите, лъснати като на млад вълк зъби. О. Василев, Т, 213.
ДЕЛОВЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на деловит човек. Не го поглеждаше и старата Глаушица, която с привична деловитост и по навик команду-ваше двете си снахи при раздигането на трапезата. Д. Талев, ПК, 85. И двамата бяха добри, но Славчо се отличаваше от брат си със своята деловитост. Сл. Трън-ски, Н, 50. Генчо Генин, чиито изблици на въодушевление не стихваха и като по чудо будеха несвойствена за него деловитост, пое уреждането на народната трапеза. П. Славински, ПЗ, 55. Гледан отвън, той напомняше човек, у когото няма нищо излиш-но: изключителна загриженост и делови-
