Page:RBE Tom3.djvu/636
О Двувластен имот. Недвижим имот, обикн. земя, в пограничния район на едната от две държави-съседки, а собственост на лице от другата държава.
ДВУВЛАСТИЕ, мн. няма, ср. Едновременно съществуване на две власти в една държава, организация, предприятие и под. Тъй като опозицията разполага с мнозинство и в двете камари [на парламента], получава се своеобразно двувластие: изпълнителната власт е в ръцете на двупартийния блок, а парламентът се контролира от опозицията. Е. Николов, П, 37.
ДВУВЛАСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Собственик, стопанин на двувластен имот. Границата между България и Румъния прекарват през средата на имота на този баща. Едни ниви остават в България, други — в Румъния. "При това положение ще дам трагедията на двувластниците СбАСЕП, 481.
ДВУВЛАСТНИЦА ж. Двувластничка.
ДВУВЛАСТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до двувластник. Дву-властнически имоти. Дву властнически документи. Двувластнически билети. Дву-властническа карта.
ДВУВЛАСТНИЧКА ж. Жена двувластник; двувластница.
ДВУВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Муз. Който трае две времена. Обикновено маршовете се пишат в двувременен или четиривременен такт. Пеене VI кл, 81. В нашата народна музика се срещат тактовете, чиито времена се групират в двув-ременни и в тривременни дялове. Пеене V кл, 63.
ДВУВРЪХ, -върха, -върхо, мн. -върхи, прил. Който е с два върха. Наближаваме. Зелените купни заприличват сега на великански рунтави калпаци и качулки, остри или дву върхи, килнати или смачкани, на някакви скрити под земята хали или чудовища. Ал. Гетман, ВС, 276. Наляво по курса все по-ясно се очертаваше брегът на Африка с двувърхия Зелени нос. Д. Богданов, ТА, 23. Стигна рано в местността — наклонена полянка на три километра отсам Дер-вишка могила с изгърбено като тополов-градска камила дву върхо било. Д. Вълев, 3, 229.
ДВУГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с две глави. Упътихме се към някакво чергило, народ влиза и излиза, на платнището нарисувано двуглаво теле. Г. Марковски, СК, 130. Дълбоко в нейната душа [на княгинята] някой жадно се прислушваше и, както в приказката за стоглавата хидра, всяко страдание на чуждото тяло раждаше едно двуглаво чудовище в нейното, което терзаеше до болка сърцето й. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 38. В пояса на четника бе затък-нат дълъг ятаган — високо стърчеше двуглавата му ръчка, закривеният му край се подаваше отдолу. Д. Талев, ГЧ, 133. На височина 6 км над морското равнище се издига двуглавият красавец Елбрус — най-големият връх в Кавказ. ВН, 1962, бр. 3255, 4.
О Двуглав мускул. Анат. Двигателен мускул на крайниците, захванат за костта чрез две сухожилия. Двуглавият и мишничният мускул сгъват ръката в лакътната става. Двуглав орел. Изображение обикновено върху монети, знамена, гербове (напр. върху герба на царска Русия, Австрия и др.), което представя орел с две глави, обърнати встрани, и с широко разперени крила, символизиращо царската власт.
ДВУГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който се изпълнява на два гласа. Красиви и интересни са двугласните песни в Югоза-падна България и особено в Шопския край. Пеене VII кл, 80. Двугласен канон. Двугласен солфеж.
2. Който пее или свири на два гласа. По броя на участвуващите партии хоровете биват едногласни, двугласни, тригласни, четиригласни и многогласни. Пеене VIII кл, 48. Двугласна свирка.
3. Като същ. двугласна ж. Остар. Езикозн. Дифтонг.
ДВУГОДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Двегодишен. Двугодишно момченце. Двугодишна специализация. Двугодишен престой. Двугодишен план.
О Двугодишно растение. Бот. Растение, чието развитие се извършва за два вегетационни периода, като през първия се развиват само вегетативни органи и се натрупват резервни храни в подземните му части, а през втория се появяват цветове и плодове. Цвеклото, зелето, морковът и ряпата са много разпространени двугодишни растения.
ДВУГРЕДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Обикн. за кран — който е с две греди. Основните части на ръчен двугредов мостов кран са мост, количка с механизми за вдигане на товара и за придвижване на количката. Д Двугредови и едногредови кранове.
ДВУГРЪБ, -гърба, -гърбо, мн. -гърби, прил. 1. За камила — който има две гърбици. По пътя често застигахме и отминавахме кервани с двугърби камили. Ек. Мечко-ва, СМ, 18.
2. Който има форма, наподобяваща две гърбици. Нещо силно бе заглушило всички усещания в тоя млад мъж и го тикаше напред към двугърбата могила. Ст. Даскалов, СЛ, 298-299. В дъното му [на полето] израсна двугърба синя планина — Боздаг. Н. Тихо-лов, ДКД, 223.
ДВУДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се състои от два дяла, две части. От устата [на гълъба] храната минава през хранопровода, който се разширява в гуша, и отива в двуделен стомах — жле-
