Page:RBE Tom3.djvu/610

От Читалие
Версия от 19:39, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДВАЙСЕТГОДИШЕН. Вж. двадесетгодишен.

ДВАЙСЕТГОДИШНИНА. Вж. дваде-сетгодишнина.

ДВАЙСЕТДНЕВЕН. Вж. двадесетдневен.

ДВАЙСЕТИ. Вж. двадесети.

ДВАЙСЕТИЛЕТИЕ. Вж. двадесети-летие.

ДВАЙСЕТЙНА. Вж. двадесетина.

ДВАЙСЕТЙНИ само мн. Разг. Помен за покойник, който се прави на двадесетия ден след смъртта му. Тя си покани него, защото той изповяда нейния Георги преди смърта, погреба го все така старателно, отслужи деветини, двайсетини, сега трябваше да му принесе и половин година. Ст. Даскалов, ВМ, 40. — "Керо лъо, либе, Керо льо, / я лежи, Керо, да лежим, / в един гроб да ни заровят /.. / едно струване да струват /.. / двайсетини и четириси. Нар. пес., СбВСт, 780.

ДВАЙСЕТЛЕВОВ. Вж. двадесетле-вов.

ДВАЙСЕТМЙНА. Вж. двадесетми-

на.

ДВАЙСЕТОЛЕВКА. Вж. двадесето-л евка.

ДВАЙСЕТХИЛЯДЕН. Вж. двадесет-хиляден.

ДВАКИ, -я, -ьо, мн. -и, числ. поредно. Диал. Втори; двеки. Собраха са троицата, / троицата кръвничаре. / Пръвиот бе Моха-меда, /..; / двакио бе Барутлият, / трекио бе Ялиш Пехливан. Нар. пес., СбНУ XV, 41. Собраха са ле батачене, / собраха са на две мешки: / едно мешка ю в чръквота, / я два-кята ю Стефови. Нар. пес., СбНУ XV, 40.

ДВАМА, -та, числ. бройно. 1. Само за мъже или за двойка от мъж и жена — две лица. Двамата братя, Кунчовите синове Еньо и Иван, бяха разделени. Елин Пелин, Съч. ПГ, 97. Сред голям кръг от войници свиреха двама души, единият с кавал, другият — с гъдулка. И. Йовков, Разк. I, 42. Яна донесе възглавница и го [Христо] покани да седне. Баба Росафа забеляза и на двамата: — Сега не е време за сядане. К. Пет-канов, СВ, 177. Двама млъкнаха завчас. / На огъня притури съчки тя, / а той се взре в камината нагоре. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94. То сякаш приказка добре позната /смълчани слушаме за кой ли път: /как дали солунските двама братя / на вси славяни книга да четата. Бл. Димитрова, Л, 23. • В съчет. с предл. по (и понякога повторено двама по двама). Четата се нареди в строй по двама,.., Бенковски тръгна отстрана с извадена сабя. Л. Стоянов, Б, 118. Разговорът продължи пак, но отсега нататък говореха си поотделно двама по двама. Й. Йовков, ПГ, 48.

2. Разг. В съчет. с числ. бройно един, трима: един-двама, двама-трима. За означаване на прибилизително количество, брой, ограничено според числителните от съответните съчетания. Един-двама млади, након-тени мъже почтително подигнаха шапките си и я запитаха или й думаха нещо, което тя не разбираше. Ив. Вазов, Съч. ХП, 25. В кръчмата имаше само двама-трима селяни. Й. Йовков, ВАХ, 32. — Тогава ще ви чакам!.. — Поканил съм още двама-трима... Съвсем тесен кръг... Др. Асенов, СВ, 56. Все ще мине някой: я заблудени сокол-ници от царската челяд, я царски бързохо-дец... Ако минат един-двама, живи ще ни ги доведете, ако са много, ще се таите. Ст. Загорчинов, ДП, 61.

О Дето двама и той трети. Разг. За човек, който не работи, а само се шляе и се меси във всичко, без да му е работа. Служа на двама господари. Разг. Угоднича едновременно на две враждуващи страни, партии или лица, проявявам се като неискрен, дву-личен.

ДВАМАМИНА, -та, числ. бройно. Диал. Двамина. Минали и кондисали / по два-мамина, до трима, /у Марийкини деветина, / деветина низамина. Нар. пес., СбНУ XXVD, 306.

ДВАМИНА, -та, числ. бройно. Разг.

1. Само за мъже или за двойка от мъж и жена — двама души. Двамина, седнали по турски, играеха белот, като си подаваха от време на време една бутилка. Ем. Манов, БГ, 73-74. Някое време и двамината мълчаха. — Мястото е диво, брате Ромиле — заговори пръв Теодосий. Ст. Загорчинов, ДП, 387. Много често на връщане в София аз се виждах с професор Спиридон Казанджиев и неговия неразделен приятел Йордан Йовков.. Често пъти аз споделях с моите двамина слушатели новините за онова, което съм видял. А. Каралийчев, С, 260. Дъщеря й по едно време напусна горницата; ние с болярката останахме двамина. Н. Райнов, КЦ, 103. Помниш ли кога двамина / се разхождахме в прехлас / из омайната градина / в късния вечерен час? Ив. Вазов, Съч. V, 175. Залюбиле са, мамо, / залюбиле са / двамина млади, / та са любиле, мамо, / та са лъгале / до три години. Нар. пес., СбНУ XLVI, 66.

2. Рядко. В съчет. с числ. бройно един, троица (трима): един-двамина, двамина-троица (двамина-трима). За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Едвам един-двамина казаха топли думи за негова памет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 182. Минаха по едно време двамина-троица хора. Ив. Вазов, Съч. VII, 106. — На голямата Дьолкайряшка поляна се мернаха двамина-троица и подсвирнаха да се прибираме. П. Росен, ВПШ, 99.