2. Който има стойност двадесет хиляди лева.
— Да си призная, аз съм привърженик на двайсетхилядните застраховки, и то по за десет години. Г. Караславов, Избр. съч. П, 98.
— Други (остар. и диал.) форми: дваесетхиляден, дваесехиляден.
ДВАДЕСЕТХЙЛЯДНИК, мн. -ци, м. У нас през 50-те -70-те год. на XX в. — форма на насърчаване и увеличаване производителността на труда чрез постигане на над-планови (обикн. фиктивни) резултати. Сам инициатор на движението на двадесетхи-лядниците колективът на Горското стопанство в Кубрат живо се интересува и следи всички почини и новости на стопанствата в страната. РД, 1797, брр. 16, 3.
ДВАЖ нареч. Разг. 1. Означава, че някакво действие се извършва или става два пъти последователно; двукратно. И те се превиваха от смях, и не чуваха, че някой дваж вече потропа на вратата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 175. Петко свали силяхлъка, изкара от чантата бръснач и го прекара дваж по дланта си. Ст. Сивриев, ПВ, 33. В радиус трийсет километра наоколо няма селище, по-голямо от няколко колиби. Пощата пристига дваж седмично. К. Константинов, ПЗ, 84. След като пи още веднъж и дваж вода, той метна на рамо гегата си и сподирен отикучетата си, тръгна нагоре към габъра. Й. Йовков, СЛ, 104. Да бе веднъж, да бе дваж, ами всеки ден! Закача ме, пари ми подхвърля. Елин Пелин, Съч. I,
158. „Той нам давал, нему господ дваж помагал.“ Ил. Блъсков, С, 18. Дваж мери, веднъж режи. Погов.
2. В съчет. с прил. или нареч. в срав. степен. Означава двойно нарастване, увеличаване на степента на признака, назован от прилагателното или наречието; двойно. Но колкото беше ядосан на своите идейни противници, дваж по-разгневен беше на привържениците си, които по цели денонощия киснеха из кръчмите, а нямаха малко търпение да изслушат докрай една такава аргументирана беседа срещу комунистическата философия... Г. Караславов, Избр. съч. П, 20. — Сега как ли ще може да се махне тоя пакостник, дето е толкова дотегнал на селото? Па колкото на селото, дваж повече нему е дотегнал. Т. Влайков, Съч. Щ, 206. Петко говори като на шега и от това страшните думи стават дваж по-ст-рашни. Ст. Сивриев, ПВ, 16. Добре е да навлезеш в Розовата долина с влака през тунела под Козница; дваж по-добре е дая прекосиш с автомобил. Ст. Станчев, ПЯС, 21. Подкършената изподтихом песен / ехтеше с пуста жалба зарад младост / и чезнеше за дваж по-пуста обич. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 164. Батьовите къщи високи, / мойте са дваж по-високи. Нар. пес., СбВСт,
417.
39 Речник на българския език, т. III
3. Разг. В съчет. с нареч. веднъж, триж: веднъж-дваж (еднъж-дваж), дваж-триж. Означава, че едно и също действие се извършва приблизително два или три пъти след известен интервал. Изведнаж залаяха кучетата. Залаяха, но скоро замлъкнаха, като джафнаха още веднъж-дваж лениво и пресечено. Й. Йовков, АМГ, 123. Дядо Га-тъо хвърля въдицата еднъж-дваж, прави опити, сондира. Д. Калфов, КР, 17. После пак разгъна писмото и дваж-триж прочете едни и същи думи. Й. Йовков, ВАХ, 88-89. Далечното сияние пламне отвъд хоризонта,.., трепне веднъж-дваж и угасне. Ст. Марков, ДБ, 240. Аз само веднъж-дваж успях да зърна лицето му... М. Марчевски, ТС, 99.
0 Еднъж се мре, дваж не ще. Диал. Употребява се, когато някой предприема нещо рисковано, опасно, но въпреки това възнамерява и иска да го направи.
ДВАЖД нареч. Остар. и диал. Дваж (в
1 и 2 знач.); дважди. Дважд Хараламбов в просъница отваряше очи сепнато и попиваше. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. След бащината им смърт [синовете] прекопали дважд и трижд лозето. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 73. Освен Пенча сичките други в къще са радваха на Иванча, а той беше дважд по-радостен. Ил. Блъсков, ПБ П, 45.
ДВАЖДИ нареч. Остар. и диал. Дваж (в 1 и 2 знач.); дважд. В Калофер постите се спазвали строго. Еднъж през Петрови пости у Бобьови турили да полеят яйца .. Поп Кръстьо не отишъл да им свеи вода, ако и дважди да го викали. Ив. Хаджийски, БДНН П, 86. Пророк Исая сдъвка червените зрънца и рече: — Щастливи сте вие, които нямате друго, освен дрехата на гърба си! Дважди no-щастливи сте, че не се гоите, подобно на овнешки бъбреци, а живеете като птички божи, от трохите на трапезата. Й. Попов, БНО, 33. Намерението, за да се направи нова църква, не беше друго, освен да се направи голяма, сир, дважди и трижди по-голяма от вехтата. Н. Рилски, ОМР, 47-48. А веднъж удари, дважди виком вика. П. К. Яворов, Съч. I, 42. Тъжен, като тъжна песен, / дважди слушана и трижди, / дъжд на прътове отвесни / откъм Jlonyxa приижда. У. Керим, СМ, 21.
ДВАЙСЕ. Вж. двадесет.
ДВАЙСЕТ. Вж. двадесет.
ДВАЙСЕТ-. Вж. двадесет-.
ДВАЙСЕТАК. Вж. двадесетак*°
ДВАЙСЕТАРКА. Вж. двадесетарка.
ДВ АЙСЕТАЧЕ. Вж. двадесетаче.
ДВАЙСЕТАЧЕНЦЕ. Вж. двадесета-ченце.
ДВАЙСЕТАЧКА. Вж. двадесетачка.
