Едва / двамина-трима хорица можах / да отстраня от ямата на смъртоносний грях... Ст. Михайловски, СБ, 100.
О На двамина кози крак. Разг. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички.
ДВАМИНКА, -та, числ. бройно. Разг. Умал. от двамина. Кръстьо се надяваше, че гостенинът ще остане в стаята си и че ще вечерят само дваминката. Г. Караславов, ОХ III, 73. Ядем масури, приказваме си и добре ни е да си седим така дваминка пред огъня... Т. Влайков, Пр1, 306. Те бяха порасли вече и Иванчо беше станал млад момък, а па Марийка девойка, и дваминката като две капки. П. Р. Славейков, ИМ, 12. Знаеш ли, байо, помниш ли, / коги остахме дваминка, /дваминка, две сирачета? Нар. пес., СбНУ XLVI, 27.
ДВАМКА, -та, числ. бройно. Разг. Умал. от двама; двамца. — Шегува се, Ван-ко! Имах работа и трябваше да я свърша. Пък и защо да ви преча? Гукайте си двам-ката... М. Грубешлиева, ПИУ, 145. Пеле що пеле двамката — надпя Марийка славея! Л. Каравелов, Съч. V, 201.
ДВАМЦА, -та, числ. бройно. Разг. Умал. от двама; двамка. — Чунким снощи не ви гледах как бяхте седнали двамцата на пайтона и си приказвахте! И. Йовков, ЧКГ, 32. Ще се омъжи Марийка за ергенче-то и ще си заживеят доволно и весело двамцата. Челкаш, ВС, 36. Васил и Неда наедно, като си приказваха двамца, пристъпиха близо. Ил. Блъсков, ИС, 95. — Я излез, любе Еленке, / двамца седенки да нак-ладем. Нар. пес., СбВСт, 781.
ДВАНАДЕСЕТ, (съкр.) дванайсет и (съкр. разг.) дванайсе, -тте, (диал.) -ттях, числ. бройно. 1. Число, което се състои от 10 и две единици, а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единци. Шест и шест е равно на дванадесет. А Дванадесет се дели на три без остатък, б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. В къщата на хаджи Генча дванайсет попа осветиле вода. Л. Каравелов, Съч. И, 127. За два месеца той остаря и побеля, като че е преживял дванайсе го-динки. Т. Влайков, Съч. I, 1905, 7. — Зелен диамант! — промълви гласно Тонев, загледан възхитен в разкошния кристал, който искреше в ръцете му с ослепително блестящите ромбове на дванадесетте си стени. П. Бобев, К, 9. Той беше огняр — / пренасяше с коша кюмюр, / изхвърляше сгур / дванадесет часа на нощ. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 22. Овдовяла й лисицата / със дванайсе лесиченца, / седнала е да ги плаче: / де щем, синко, да се видим? Нар. пес., Хрис-том. ВВ П, 249. в) Разг. В съчет. с числ. бройно десет, петнадесет: десет-двана-десет, десетина-дванадесет,- ^дванаде-сет-петнадесет. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. — Повтарям ви пак: ако искате да ловите пъстърва, не ви трябва никаква Златна Панега .. Там, на Сестримската река, към Чаира, дванайсет-петнайсет километра над Сестримо — там е пъстървата!... Д. Калфов, КР, 52. Вятърът издува тъмножълто cap и — прозрачни материя, дълга десетина-дванадесет метра, завързана за един от електрическите стълбове. Т. Кюранов, АП, 78-79. • Самост. или в съчет. с часа. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Часът минава дванадесет. И тримата приятели се чувс-твуват гладни. Елин Пелин, Съч. IV, 154.
О, щастие, минаваше дванайсет! Обяд! Ив. Вазов, Съч. IX, 139. Удар след удар... Часовникът бие! Точно дванайсет... Замира града. Бл. Димитрова, Б, 105.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата
12 (XII). Напиши цифрата дванадесет. • В съчет. със същ. номер. Протокол номер дванадесет. Дванайсетте. Разг. За възраст
— дванадесет години. Децата клякаха на колене около една малка трапеза, а възрастните — около голямата. Аз минавах дванайсетте и бях причислен към възрастните. Кр. Григоров, ОНУ, 16.
О Дванайсет лисици в една дупка. Диал. Много е студено, голям студ е. Тая нощ дванайсет лисици в една дупка ще спят. Моята работа чейрек до дванайсет. Диал. 1. Скоро ще загубя от нещо, ще се опропастя, ще фалирам. 2. Скоро ще умра.
— Други (остар. и диал.) форми: дванаесет, два-наесе.
ДВАНАДЕСЕТ-, (съкр.) дванайсет- и (съкр. разг.) дванайсе-. Първа съставна част на сложни думи, прилагатени и съществителни, със значение: който се състои от дванадесет еднакви части, който съдържа дванадесет еднородни единици, напр. дванадесетгодишен, дванадесетгодишнина, дванадесетметров, дванадесетостен, дванадесетчасов, дванадесетчленен, дванадесетхиляден, дванадесетоъгъ-лен и др.
ДВАНАДЕСЕТГОДИШЕН, (съкр.) два-найсетгодишен и (съкр. разг.) двани`йсего-дишен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е на дванадесет години. Тя се помина, когато Йона беше дванайсетгодишна. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Дядо Станчо .. управляваше големия прогнил сал,.., а лекия, сглобен само от четири дебели дъски, остави на дванадесетгодишния си син. П. Михайлов, ПЗ,
87. Дванадесетгодишното момче разбра, че
