разправя за себе си. Той е скромен, разбирате ли? Това е класическото! Останалото е вестникарска пукотевица, гърмел без дъжд. С. Северняк, ОНК, 69.
2. Само ед. Силен, продължителен звук, шум, трясък; гръм, гърмеж, грохот. Брат-чето на Тодор Тюлев дърпаше умело поводите.. — Дончо, по-полека, ще ме изтърбушиш! — подвикна Въкрил, но думите му отлетяха е гърмела на празната талига. Г. Караславов, ОХ Ш, 488. В същия миг Таш-боаз престана да ми въздейства с тайнствеността си. Той беше оживен от много работници,.. Романтичната ми представа за него избяга от моторния гърмел на компресорите. Ст. Станчев, НР, 96. Беше обла-чно и далечни гръмотевици се давеха в гърмела на тъпаните. ЖД, 1967, кн. 12, 1. Тишина, безкрайна тишина и нищо друго.. Но тази тишина може да я почувства само този, който цяла сутрин е слушал отблизо гърмела на машините. Б. Шивачев, ПЮА, 216.
3. Гърмеж (в 1 знач.). Започнал боят.. Гър-мелът раздвижил човешкия мравуняк, сред който имало и селяни от околните села. П. Мирчев, К, 134. И като отседна коня, за да вдигне лова си, видя .. множество горски апахи (народ американски) да препускат право към него, които бяха го подирили или от гърмела на пушката, или дима като са видели. П. Р. Славейков, СК, 33.
ГЪРМЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и. Остар. и ди-ал. Прил. от гърмел (във 2 знач.). Болният има тия личби; долошаване, слабост, нямане поревка за ядене, горене за вода, болеж на корема, гърмеливи гуркания на червата. Ив. Богоров, СЛ, 82.
ГЪРМЕЛЙВО. Остар. и диал. Нареч. от гърмелив; гръмко, гръмогласно. В так-виз случай той [игуменът] гърмеливо ме псуваше на баща, на кръст и пр., а по някой път ме и плясваше. Св. Миларов, СЦТ, 161.
ГЬРМЕНЕ ср. Отгл. същ. от гърмя и от гърмя се. Шумни гласове на всички езици, викове странни се издигаха из сгъстената тълпа и изчезваха всред растящото гърмене. Ив. Вазов, Съч. УП, 157. „Сега учи, сине, пък времето на гърменето няма да закъснее!“ Н. Ферманджиев, РХ, 234.
ГЪРМИДОЛ м. Диал. Дол, който гърми, ехти, кънти (Ст. Младенов БТР). Корий-ка, под корийката полянка, под полянката наплатици, под наплатици кладенци, под кладенци вонещец, под вонещец мелница, под мелница чуканец, под чуканец гърми-дол. Гатанка, Ст. Младенов, БТР I, 493.
ГЪРМИЛО, мн. -а, ср. Остар. Артилерийско оръдие, топ. Неговата чета [на Хаджи Димитър] удари с успех една малка турска крепост.. Казва се, че Хаджи Димитър добил 4 гърмила. ДЗ, 1868, бр. 43, 162.
ГЪРМОВЕРЖЕЦ, мн. -жци, м. Книж. Гръмовержец. Как да противостои бедното сърце, па било то и на самаго гърмовер-жца, когато се увият на шията ти белите ръце на Юнона, на една Венера, когато се впият в тебе две очи, плувнали в един океан от срадострастие! К. Величков, ПССъч. Ш, 44. Матов трябва да е — Христо Матов! Какъв е подпухнал.. И е мрачен, навъсил е .. вежди като гърмовержец. А. Страшимиров, Съч. V, 302.
ГЪРМОВНИК, мн. няма, м. Диал. Гръ-мовник, гръмодолец. Не ми гърми, ни се земя тресе, /../но се делили до троица бракя: / едно си е гръмовник свети Илия, / друго си е стари свети Николо, / трекъото е свети Рангел. Нар. пес., СбНУ X, 24.
ГЪРМОЛ м. Диал. Гърмолене. Унесен в приятната гледка, аз се сепвах от силен мъжки глас, от гърмола на каруца по глав-ната селска улица. Кр. Григоров, Р, 63. Сред страшен трясък и гърмол вдигаха бетонни подпори и извозваха руда. В. Ченков, ЗХ, 62. Ръждивата му [на кораба] котва се изсипва с гърмол в реката. Н. Антонов, ВОМ, 110. Нямаше гърмол на улицата — трамваи, автомобили, коли — само мек шум на стъпки по плочите и пърхане на криле. К. Константинов, Избр. разк., 109. Стъпките му се открояваха и сред гърмола на Марин дол, не заглъхваха. В. Милев, РК, 11.
ГЪРМОЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гърмоля. През една ранна есенна утрин, огласена от гърмоленето на празни кораби и нестихваща песен на чучулига, ние .. поехме през лозята. А. Каралийчев, ПД, 150. Пролетните дъждове едва-що бяха минали и шумът на пълноводната река се дочуваше и през непрестанното, ритмично гърмолене на влака. Д. Талев, ПК, 865. Долу, от улицата, достигаше шум от гърмолене на каруци, някой път профучаваше лека кола. Кр. Григоров, И, 83. Както седеше на кю-мюра в мазето на кметството,.., Дзупака се ослуша в гърмоленето на барабана и разбра, че „уважаемите селяни“ се викат на митинг да съдят крадец. Н. Кирилов, ПД, 80. • Обр. А ти, човешко самомнение, /едва начело да плодиш, / си годно с празно гърмолене / вселената да проглушиш. М. Недялков, Л, 77.
ГЪРМОЛЯ, -йш, мин. се., -ях, прич. мин. св. деят. гърмолял, -а, -о, мн. гърмолели, несв., непрех. Диал. Произвеждам силен, оглушителен звук, шум, грохот, трясък; гърмя. — Додея ми, сестро върбо, тука да бъда мост. Цял живот денем и нощем по гърба ми гърмолят прости селски коли. А. Каралийчев, ТР, 80. Това са сливенските боа-зи; край техните пенливи потоци се бяха нанизали като патици, една след друга, фабрики, които гърмоляха с машините си. К. Константинов, ППг, 15. • Обр. — Тихо,
