Page:RBE Tom3.djvu/483

ГЪГНЕЖ ж. Разг. Приглушени, глухи, неясни, гъгнещи звуци, шум. Лекият полъх на вятъра довява откъм централния площад металическия гъгнеж на микрофоните

— страстен и заканителен, макар думите да се губят и да не се разбират. Др. Асенов, ТКНП, 31.

ГЪГНЕНЕ ср. Отгл. същ. от гъгна. Игнатица стоеше на прозореца, на половина разгърдена — сигурно беше кърмила най-малкото дете.. Игнат я видя, чу гъгненето на пеленака отвътре и без да знае защо, се засмя. Кр. Велков, СБ, 104.

ГЪГНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят от гъгна като прил. Гъгнив. Зад насрещната вратичка се чуваше дрезгавият, почти гъгнещ глас на гледачката. А. Христофо-ров, А, 172. Досю я погледна, замълча, сетне каза с отпаднал, гъгнещ глас: — Жена... от утре ставаме колхозници... А. Гуляшки, МТС, 65.

ГЪГНЕЩО. Нареч. Неясно, с гъгнене; гъгниво. Той говореше тихо, но гъгнещо. Ст. Марков, ДБ, 53. — Набий я! — каза Иван Андреев. — Да беше до бой! — гъгнещо отговори Иван Серафимов. В. Пламе-нов, ПА, 65.

ГЪГНЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, звук — който е неясен и носов. Избрах номера и след малко в телефонната слушалка прозвуча неговият глас — вял и гъгнив като никога. Помислих, че е неразположен или разстроен от нещо. Др. Асенов, СбСт,

183. И е цялата процесия имаше нещо гроз-но и тъжно, което се засилваше от гъгнивото пеене на попа, от жегата. Д. Димов, Т, 637. Някакъв престарял ходжа излезе на викалото, подпря ръце на парапета и гъгнивите му провлечени подвиквания немощно се понесоха над светлочервените покриви. Н. Тихолов, ДКД, 227-228. Дрипав просяк клечеше на кръстопътя и с гъгнив глас зовеше за милостиня. Така сърцераздирателно молеше, че не ми даде душа да го отмина. Р. Ралин, НН, 32. Гъгнив говор.

2. Остар. и диал. За човек — който гъгне. Дохождаше често у нас и една наша комшийка, кака Бона, малко гъгнива жена, било да поиска едно-друго от мама, било за нещо да я попита. Т. Влайков, Пр I, 61-62. Оттам, като доде към Галилейското море около Пендапол, изцери един глух и гъгнив челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 132.

ГЪГНЙВО. Нареч. от гъгнив; неясно, през носа с гъгнене; гъгнещо. Той [дядо Въ-ло] имаше и някакъв недостатък по гърлото ли, по устата ли — говореше гъгниво, с носа си. Ил. Волен, МДС, 106. Дядо Кузман просякът, опрян на вратата, протегна ръката си и гъгниво и провлечено запя. Ст. Загорчинов, ДП, 117. И като псалт беззъб, разтворил вета книга / над някой стар мъртвец, канон гъгниво пей. П. П. Славейков, (превод) Мис., 1903, кн. 1, 25.

ГЪГНЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на гъгнив.

ГЪГНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гъгнив.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

гъгньо, -то, мн. -вци, м. Рядко. Човек, който гъгне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪГРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За човешки глас — който наподобява звука, издаван при търкалянето на обли предмети. Качо му кимна с голямата си глава и мислеше да си отмине може би. Но учителят ли му каза нещо с поглед, или от самия Тошо разбра, като видя как го гледа с очи, разтопени от молба, Качо току се подсмихна и му подаде ръка. — Научих, че и ти най-после... — рече той с гъгравия си глас — А добре дошъл!... Ст. Даскалов, БМ, 26-27.

ГЪГРАВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Вид звънче с кълбовидна форма, прикрепвано обикн. към шията на кон, теле и под., което издава специфичен глух звук. Привечер по пътя се зададе каруца, конете, едри като лами, целите в пиринчени гъгравчета, звънят, звънят. Й. Радичков, ББ, 29.

ГЪГРАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъг-

ря.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪГРЕЦ¹ м. Диал. Насекомото гъгрица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪГРЕЦ² м. Диал. Бъбривец.

ГЪГРЙЦА¹ ж. 1. Широко разпространен дребен, обикн. кафеникав, бръмбар, който е опасен вредител на складираните зърнени храни и тестените продукти. Грахът, за да не лови гъгрица, тряба, след като се очука, да се остави да пренощува една нощ на месечина. СбНУ VI, 91. Ровеха пръсти в зърното,.., опипваха да не е влаж-но, душеха да не е спарено, вадеха лупи, за да проверят да не е нападнато от гъгрица. П. Спасов, ХлХ, 85-86.

2. Само мн. Зоол. Род дребни кафяви бръмбари от семейство хоботници, които нагриз-ват зърната на складираните зърнени храни (пшеница, царевица, ориз и под.) или тестени произведения (фиде, юфка, макарони). ЗкоШив. — Ръж ли? Де по това време ръж, пък и колкото имаше, гъгрици я изядоха. К. Петканов, ОБ, 54.

О Житна гъгрица. Вид тъмнокафяв много дребен бръмбар от семейство хоботници, който поврежда складираните зърнени храни и тестени продукти. БкорЬПиз granaria. Оризова гъгрица. Вид съвсем дребен черве-никавокафяв бръмбар от семейство хоботници, с крила, който нагризва складираните зърнени храни и тестени изделия. 8кор1и1и8 огугае.