ГЪГРЙЦА2 м. и ж. Диал. Бъбрица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪГРИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е нападнат, наяден от гъгрица. Гъг-ричаво жито. Гъгричава леща.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪГРЯ, -еш, мин. св. гъграх, несв., неп-рех. Диал. Говоря, приказвам, обикн. високо, силно или назидателно. — Трябва да се постегнем, Борисе — пресрещна ме един ден той. — С право ме гъгри Тона. В това село, вика, нашата къща последна остана. П. Ангелов, Ж, 179. Снощи си, мамо, йотидох / на Радината седянка, / постоях, мамо, послушах, /у Радини ора гъгреа, / гъгреа, годеж правеа. Нар. пес., СбВСт, 765.
ГЪГЪР м. Остар. и диал. Говор, говорене. Разказах на Никола [съня], той се само позамисли и ми каза да се стегнем, защото недалеко от нас му се счуло някакъв си гъгър (разговор). Ив. Докторов, ЗД, 46.
— От Ст. Илчев и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи..., 1974. — Друга форма: г ъ г а р.
ГЪДЕЛ м. 1. Само ед. Слабо дразнене, реакция на леки и повтарящи се докосвания по определени чувствителни места на тялото, което се изразява в потрепване, обикн. придружено с нервен смях. Извади [Добра] от пазвата си кърпичка с грозде и пристъпи към него. — Вземи си, много е сладко! Той., посегна да си вземе. Ръката му натежа, отпусна се върху Добрината. Тя се засмя като от гъдел и със засъхнало гърло продума: — Раздавам сухо грозде, като да съм годеница. К. Петканов, X, 64. От движението се образуваше слаб като гъдел ветрец, ала слънцето печеше жестоко, тропически силно и уморяваше младите гребци. С. Чернишев, ВМ, 26. // Място по тялото, където най-силно се усещат такива докосвания. Щом надуело гайдата си, баба Карталка го поемала на ръце и го гъделич-кала. Отишло доста време, докато намерят гъдела му около пъпа. Плачът на хлапето минал в смях. Д. Вълев, Ж, 19. // Леко приятно докосване, гъделичкане. И пред нея се яви образът на Тъкачев, хубав и желан. Станка като че усещаше по лицето си гъдела на неговите вълнисти коси и като че виждаше блясъка на белите му зъби. Г. Ка-раславов, ОХ I, 419. Дорчо помахваше и леко ме шибаше с космите по лицето.. А мене ми ставаше приятно от гъдела на опашката. Кр. Григоров, ОНУ, 32. Струваше й се, че прилича на ония костенурки, каквито бе виждала по полето, скрити някъде на завет между нивите.. Сякаш тя дълго бе стояла там, без да чува тихото шумолене на житата.., мекия гъдел на вятъра и песента на чучулигите. И. Стоянов, ПД, 10. // Прен. Чувство, обикн. приятно, придружено с леко потрепване, предизвикано от някакво усещане, от някаква представа или от някакво преживяване. През цялото пътуване той си мислеше за любезния прием у богатите родители на госпожица Мандо-валиева и сладостен гъдел лазеше като кокоше перо някъде под лъжичката му. Г. Ка-раславов, Избр. съч. П, 105. След това стана замаяна и с приятен гъдел по тялото си, защото в цигарите имаше опиум. Д. Димов, ОД, 80. Но все пак ще чувствам / приятния гъдел, / да гледам как / горе / небето синее. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16.
2. С гл. съм в 3 л. ед. и вин. от крат. лич. местоим.: гъдел ме е. Изпитвам такова дразнене. На мене неудържимо ми се допи мляко.. Скрих се в гъсталака, избрах си една коза с едро виме., и започнах да бозая.. Гъдел ли я беше, или се уплаши — не зная, но като врекне коза и се разрита, ела да видиш какво става! Н. Хайтов, ПГ, 104. Наумил си бе [Личо], като го поведат на разпит, да се престори на страшно уплашен и да замоли., да го бият, където си искат, само не по петите, че уж го било много гъдел. К. Георгиев, ВБВЛ, 48.
3. Прен. Изострена чувствителност към любима тема, проблем и под. на някого; слабост у човек. Като догадлив човек, който познава гъдела на хората, беше турил пи-перец в гостбата. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. Тя [Дочка] знаеше къде е гъделът на момите и поради това постоянно намираше поводи да задява зълва си за ергените, по които всички моми в селото лудееха. Г. Карас-лавов, ОХ I, 29-30. Войводата по знай от теб и мен народа / и гъделите му. На меч-кенски овчар, / на буховски орач и белъовс-ки дървар / той не разправя за презморски идеали, /.., / а псува турчина и заповядва тям. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 111.
4. Прен. Нов. Жарг. Приятно усещане, удоволствие. Гъдел е да се спускаш със 100 км/ч с улична шейничка. ХК, 2000, бр. 31, 18. Голям гъдел беше, като гледах свои кадри по Си Ен Ен. 24 часа, 1998, бр. 201, 21.
О Гладя гъдела на някого. Разг. Ирон. Леко възбуждам, леко дразня у някого някакво чувство, слабост и под., обикн. за да му доставя удоволствие, да му се харесам. Без строги нравствени начала,.., консерватор в княжеството и презиращ тълпата, той се обърна тука на краен демократ.., гладеше гъделите й [на тълпата]. Ив. Вазов, Съч. XXV, 104. Къде е на прасето гъделът. Разг. След главно изр. В какво се състои лесният, удобен начин за печалба, за преуспяване. Дадох му срещу надница да ми трака машината, че той ми отвори очите къде е на прасето гъделът и ме отърва от „Бакиш“.
H. Хайтов, ДР, 42.
— Друга (диал.) форма: г % д ъ л.
ГЪДЕЛЙЧКАМ, -аш, несв. прех.
I. Причинавям чрез леки повтарящи се докосвания до определени чувствителни места на тялото потрепване, обикн. придружено с нервен смях. Найден задрямва в полата й.
