ГЪВКАВИЧКО. Нареч. от гъвкави-чък.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на бълг. книж. език, 1941.
ГЪВКАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от гъвкав.
ГЪВКАВО. Нареч. от гъвкав. Момчето гъвкаво се изправи. Тъмните му очи блестяха още повече, тънките му изящни ноздри се бяха разширили като на младо зверче. П. Вежинов, ДБ, 21-22. Борис си осигуряваше поддръжка и Наум винаги взимаше страната му,.., но Йоан все гледаше да застане някъде по средата, като хитро и гъвкаво прикриваше симпатията си към младия княз. А. Гуляшки, ЗВ, S3. И в Пловдив, и в София на господин Рифат бяха казали — да се избегне каквато и да била стачка.. Поръчаха му да действуват гъвкаво, да обещават, без да изпълняват, да протакат. Г. Караславов, ОХ Ш, 216. —Ле-е-е! Ле-е-е-е-и видя как бяга циганката към дома си. Стройната й снага се полюшваше гъвкаво. Н. Каралиева, Н, 169.
ГЪВКАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на гъвкав. Учителката се изправи бързо, леко и тръгна също тъй с бързи, леки стъпки напред. Сега тя изглеждаше по-ви-сочка, беше стройна и във всяко нейно движение личеше силата и гъвкавостта на младото й тяло. Д. Та лев, ПК, 187. Евреин по произхождение,.., той [Уолф] бе наследил от своята раса и от своята среда извънредна гъвкавост на ума. С. Радев, ССБ
I, 122. В старите думи той [Лилиев] умее да влее нова свежест, да изтръгне цялото им звучно богатство, да разкрие музикал-ната нежност и ритмичната гъвкавост на нашия език. Е. Каранфилов, Б Ш, 174. Горе на монтажа се научих на най-трудното: на естествени движения.. Никаква скованост, изопнатост или търсена гъвкавост. Бл. Димитрова, ПКС, 338. Хромовите кожи се отличават с изключително голяма якост, мекота и гъвкавост — такива каквито не притежават растително дъбените кожи. Ст. Младенов и др., ОТК, 131.
гъвкост, -тта, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Гъвкавост. Само че у майката годините и неволите на живота бяха отнели гъвкостта на снагата. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 6. Той претършува речниците., и материала, зет оттам, пречистя, прекова-ва, дава му боя, звън, гъвкост, каквито и както той иска. П. П. Славейков, Събр. съч. УП, 177. Езикът достига тук до най-високо художество. Той добива невъобразима гъвкост, благодарение на която поетът го подчинява на всички капризи на своята фантазия и извлича от него най-чудни ефекти. К. Величков, ПССъч. VIII, 187. До петнайсетата година всички ученици се учат еднакво, а после тая възраст образованието почва да се различава съоб-разно професиите, на които учениците желаят да се предадат.. Тая гъвкост на програмата.. е също една от отличителните чърти на тая школа. Бълг., 1902, бр. 519,3.
гъвък, -вка, -вко, мн. -вки, прил. Остар., сега поет. Гъвкав. Сега си обяснявам най-добре как тия черни и страстни очи можаха да заслепят Александровите,.., как това гъвко тяло в прегръдките му можа да го накара да забрави и жена, и синове. Ив. Вазов, Съч. XX, 125-126. Дори седнал, личеше, че той [мъжът] е много висок, много тънък с тесни рамене, целият някак източен и гъвък. К. Константинов, СЧЗ, 56-57. Българският език по основния си тон е рязък, енергичен, но гъвък и способен да предаде най-буйни и екстазни движения на душата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 142. Хубава си, мила моя, / любава си: / Гъвък стан, фиданка съща, — / кой, кажи ми, го прегръща? П. К. Яворов, Съч. I, 14. Дреме влажният лес. Няма път. Тишина. / Гъста мрежа от гъвки лиани / се изправя пред нас като жива стена / и незнайни съкровища брани. Л. Стефанова, СКО, 32.
ГЪГЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъг-ля; гъгнене, гъгливене.
ГЪГЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гъгнив.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪГЛИВЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъгливя; гъгнене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪГЛЙВЯ, -иш, мин. св. гъглйвйх, несв., непрех. Диал. Гъгна; гъгля.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЪГЛЯ, -иш, мин. св. гъглйх, несв., непрех. Диал. Гъгна; гъгливя.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГЪГНА, -еш, мин. св. гъгнах, несв., непрех. Говоря или пея неясно през нос. Турчинът се клатушкаше на седлото и сънливо гъгнеше проточено маане. Д. Марчевски, ДВ, 7. Зррр! Зррр!... Писарят грабна слушалката.. — Ало! Оглушахте ли? — гъгнеше някакво сипкаво тенорче. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 226-227. — Достатъчно! — се чу пак неговият тръбен глас. Той гъгнеше така неясно, сякаш идеше някъде отдалече. П. Михайлов, МП, 23. Само щом чуеха името на сатрапа, вавилонците трепереха от страх, а хронистът също беше вавило-нец. Ето защо и гласът му гъгнеше. И. Попов, БНО, 41. • Обр. Саксофонът отчаяно гъгнеше някакъв блудкав романс. Ст. Марков, ДБ, 340. Но ние влизаме вече в улиците на Банско, електрическите лампи остро блясват, един грамофон гъгне! Празникът свърши. К. Константинов, П, 32.
